След Балчик Панагюрското златно съкровище заминава за Дубай
Панагюрското златно съкровище, което е достолепна представителна част от българското културно-историческо наследство, е подредено в
Каменната зала на „Двореца”-Балчик, до 10 септември, като входът за
туристите е свободен. От златните реликви посетителите ги делят само
дебели червени въжета, а експонатите са поставени в стъклени постаменти.
В първия на ден на откриването му стотина туристи - и с малки деца,
облечени в плажните си дрехи, буквално се удивляваха на златните съдове. „Това вече е традиция на „Двореца” - през активните летни месеци национални богатства, артефакти и др. да бъдат излагани всяка година със съдействието на доц. Бони Петрунова” – заяви директорът на културния институт „Двореца” Жени Михайлова. „Действително създадохме много симпатична традиция, която дава възможност в най-посещаваните летни месеци да могат и българи, и чужденци да се насладят на нашето културно-историческо наследство в неговата най-представителна част” – каза доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, откъдето идва съкровището. „Така всеки един от посетителите може да се наслади на реликви, които са повод за национална гордост за всеки българин” - добави тя.
„Това е и ролята на нашето културно-историческо наследство. От една
страна ни свързва с корените ни в миналото и от друга страна - доставя
наслада за сетивата с невероятната изработка на предметите” - коментира още доц. Петрунова.
Според доц. Петрунова, организирането на изложбата е било трудно,
защото в последно време не се препоръчва движението на паметници на културата, особено с висока стойност. „Трудностите дойдоха от
необходимостта да се обезопаси Каменната зала. Тя беще оборудвана с
охранителни системи, със СОТ от най-висок клас, с видеонаблюдение, с
жива охрана, която осигурява „Двореца” – каза Михайлова. „Самото
превозване беше със спецеални автомобили, специална охрана” – добави Петрунова. „Спомням си с носталгия онези времена, когато буквално ги пренасяхме в кашончета” – каза още Петрунова.
В Каменната зала са подредени всички 9 изящни творения от чисто злато – една фиала и осем ритона, с общо тегло 6,164 кг. Според изследователите, златните съдове са принадлежали на владетел на тракийското племе одриси от края на IV и началото на III в. пр. н. е.
„Златото на съдовете е 23 карата. Много е интересен начинът, по който се пие от съдовете. Отворите за пиене на ритоните с женските глави се намират долу на медальоните, които са лъвски глави. Самата амфора е впечатляваща, освен със сцените, които са изобразени, и с това, че има два отвора на дъното, от които едновременно изтича течността. Това кара изследователите да смятат, че това е ритуално съкровище” – посочва доц. Петрунова. Тя е сигурна в автентичността на съкровището, кото разказва следния случай: „Ккато млада екскурзоводка в Националния исторически музей през 1988 г., съкровището трябваше като чяст от тракийска изложба да замине за Нидерландия. Дойдоха специалисти с апаратура, сложиха в нея всеки експонат, провериха го, и след това съровището тръгна. Така съм на 100 процента сигурна в автентичността му.”
Тя припомня и как при откриването му съкровището се е озовало в
Пловдивския музей. „При откриването му тримата братя викат викат
археолога и казват: „Тук открихме духова музика”. Той праща две
телеграми – до директорите на музеите в Пловдив и в София. Това е
станало през почивните дни и директорът на Софийския музей бил на лов, а забранил на жена си да му отваря телеграмите. Така директорът на Пловдивския музей бил първи на мястото на откритието” – разказва доц. Петрунова.
Най-големият от предметите е амфората, тежаща 1,7 кг. Дръжките на
амфората са оформени като кентаври в поза на стрелба с лък. А три от
каничките са изящно изработени във формите на богините Хера, Афродита и Атина. Особено впечатлителен е златният ритон, оформен като предна част на тяло на козел.
„Намеренията са след експонирането на Панагюрското съкровище в
„Двореца”, в края на годината, то да бъде представено в Дубай” – добави доц. Петрунова.
