“Вече втори ден горят боровите гори над Босилеград и село Извор,” съобщава шефът на българския културен център в Босилеград Иван Николов на стената си във фейсбук.
Секунди след като го прочетох си припомних, че сме помогнали в борбата със стихията в Северна Македония. От Босилеград не се интересува никой по принцип. Ни българските управници, ни сръбските. А там живеят наши сънародници, останали според Ньойския договор в границите на Сърбия.
Знаете ли каква уникална история има село Извор? Храмът “Света Троица”, построен преди повече от 180 години е прекрасно място, съхранило и до днес духовност и вяра. Когато турският султан казал на изворчани, че могат да построят православна църква, колкото волска кожа, те проявяват изключителна находчивост. Режат кожата на тънки ивици и така ограждат огромното пространство, където днес е храмът. До него са прогимназията и килийното училище, чиято камбана още бие. В близост е бил Пашовия хан, където е идвал Иван Вазов, за да се среща с големия сръбски автор Бора Станкович. Всичко това до ден днешен носи българщината, ако изгори, гори и част от сърцето ми.
Заради фамилната ми история и заради всички хора, които и днес живеят там. Надо, пази големия ключ от храма и не го давай на огъня!
