Принципал на областните болници да станат общините
Лошото състояние на здравната система, лошото управление на кризата и ниският темп на ваксинация са трите основни риска при нова вълна на COVID.
Това обобщи здравният министър Стойчо Кацаров, който в сряда той бе изслушан от депутатите за подготовката на здравната система за посрещане на следваща вълна от COVID-19 през есента, за мерките за преодоляването на проблемите в ръководствата на болниците и за ваксинационната кампания срещу COVID.
Следването на предложения от служебния кабинет план за действие би могъл дапредотврати лошото управление на кризата, като се очаква към него планове за действие да дадат и всички останали министерства, така че той да бъде максимално пълен, обясни Кацаров.
Кацаров спори със зам.-шефката на парламента от ГЕРБ Росица Кирова дали при служебния екип ваксинацията се е забавила. Според нея през май е било ваксинирано 46% от възрастното население, а за трите месеца - още само 1,1%.
Представяйки данни за период от 74 дни преди и след 10 май, когато застъпва служебното правителство, Кацаров опита да оспори това.
Oт 28 февруари до 25 май са ваксинирани 794 000 души, а от 13 май до 25 юли - 966 000 души. Със завършена ваксинация в предходния период са 300 000 души, а в сегашния - 500 000, отчете той. Пропусна обаче факта, че едва в средата на март започнаха регулярните доставки и с големи количества на васкините.
Кацаров отчете няколко основни грешки, свързани с ваксинационната камапания. Най-важната сред тях е, че още в началото не е даден приоритет на възрстаните хора, защото 80% оъ починалите от коронавирусната инфекция са над 60 г.
“Имунизацията на младите хора намалява разпространението на вируса, но така не се влияе върху смъртността”, каза той и допълни, че тази грешка коствала живота на 10 000 души.
Темата за ефективността на ваксините постави проф. Андрей Чорбанов от ИТН, който даде пример с Великобритания, където над 50% от населението е васкинирано, но страната в момента е в червената зона.
В отговор министър Кацаров обаче обясни, че въпреки високата заболяемост там в момента, смъртността е спаднала драстично, което доказвало, че ако не предпазват на 100% от заразявне, то предпазват от смърт.
Именно това е и причината за влизащите от червена зона у нас да се изисква задължителен PCR, независимо, че са ваксинирани, защотопак могат да са преносители, обясни Кацаров.
Проф. Георги Михайлов от БСП пък попита дали може да се изготви ваксинационен план за училищата, тъй като по всички световни препоръки учениците трябва максимално дълго да се оставят на присъствено обучение.
“Разработва се с наше участие кампания сред учителите, за да се увеличи броя на ваксинираните сред тях, който също е малък”, каза Кацаров, а за децата допълни, че е решение на лекарите и родителите им дали да се ваксинират - не на администрацията.
Кацаров застана и зад идеята да се създаде пост-COVID пътека.
“Заслужава да се обмислят такива варианти, за да се доразвие системата на отчитане и заплащане на този тип дейности, когато се извършват реално”, каза той без обаче да отговори конкретно на въпроса на Хасан Адемов от ДПС дали ще предложи на БЛС да включи пътеката в рамковия договор.
По темата за лошото състояние на здравната система пък Кацаров даде предложение за размисъл на депутатите за промяна. Принципал на областните болници да станат общините, а не МЗ поиска той с мотив, че те виждат най-добре какво се случва там и могат да решат кой и как да управлява. Начинът, по който сега се определяли управляващите на болниците се използва за задоволяване на политически интереси.
Доказателство за това било и че от 2020 г. досега болниците получили рекордните 1,725 млрд. лв. и въпреки това финансовото им състояние не се различавало от преди това.
“Това говори за неефективност в управлението на тези структури като цяло”, каза Кацаров.
