Три жени от Източна Европа в битка да станат шефки на НАТО

Алиансът търси наследник на Йенс Столтенберг, а начело никога не е била представителка на нежния пол

Страните от НАТО влизат в нетипична за съюзници надпревара в търсене на наследник на генералния секретар Йенс Столтенберг. Бившият премиер на Норвегия заема поста от октомври 2014 г. Съюзниците удължиха договора му до септември 2022 г. и така остава малко повече от година да му намерят заместник.

В централата на алианса официалните дискусии тъкмо започват, а наследникът на Столтенберг се очаква да бъде представен на срещата на върха на лидерите на НАТО в Мадрид в края на пролетта или началото на лятото на 2022 г., пише европейското издание на “Политико”.

Спекулации обаче вече се разпространяват както в Брюксел, така и в други съюзнически столици. Официални лица, дипломати и анализатори казват, че

след 72 години е крайно време

алиансът да назначи първата

си жена на поста

Други смятат, че предвид продължаващото напрежение с Русия представител на Източна Европа начело ще изпрати важен сигнал към Москва.

Като се съберат две и две, три имена бързо излизат на челните места в списъка - бившите президентки Колинда Грабар-Китарович от Хърватия и Далия Грибаускайте от Литва и настоящата естонска президентка Керсти Калюлайд.

Хърватката Грабар-Китарович, първата жена - президент на страната от 2015 до 2020 г., има предимство, тъй като вече е работила в централата на НАТО като помощник - генерален секретар по публичната дипломация от 2011 до 2014 г. Тя разби мъжкото господство и за този пост.

Недоброжелатели казват, че Грабар-Китарович, която е изградила политическата си кариера като десноцентристки консерватор, се е опорочила по време на неуспешната ѝ кампания за преизбиране за президент през 2019 г. Тя се измести надясно под натиска на популистки претендент, което доведе до обвинения, че бяга от принципите си само за да не загуби от бившия левоцентристки премиер Зоран Миланович.

Грабар-Китарович обаче може да се похвали с едно от най-впечатляващите резюмета сред потенциалните бъдещи шефове на НАТО, заемайки в Хърватия постовете на министър по европейските въпроси и на външните работи. Ролята ѝ в хърватската кандидатура за ЕС и НАТО е изключително голяма. От 2008 до 2011 г.

хърватката също така бе посланик

на страната в САЩ и си осигури

силни връзки с Вашингтон,

които ще имат решаваща дума за бъдещето на НАТО. Като сътрудник в Института за политика на Американския университет във Вашингтон Колинда Грабар-Китарович ръководеше семинар за бъдещето на НАТО, смятан за нещо като интервю за висшата длъжност, в който тя подчертава как е прекарала времето си в Афганистан по време на мандата си като помощник - генерален секретар.

“Обичах работата си в НАТО... и съвместния опит, и атмосферата”, коментира Колинда в своя лекция, в която участва и бившият генерален секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер, бивш нидерландски външен министър, който беше на върха на алианса от 2004 до 2009 г. Де Хоп Схефер бе наследен на поста от бившия датски премиер Андерс Фог Расмусен, който предшестваше Столтенберг.

Според вътрешни източници на НАТО съюзниците трудно ще изберат начело някого, който не е служил по подобен начин като държавен или правителствен глава. Предпочитанието към бивш национален лидер доведе до скорошни спекулации за бившия британски премиер Тереза Мей като потенциален кандидат. Марк Седуил, който е бил секретар на кабинета и съветник по националната сигурност при Мей и за кратко при министър-председателя Борис Джонсън, също е обявен за потенциален кандидат от Обединеното кралство за НАТО.

Влиятелен бивш посланик в НАТО коментира, че има

общо очакване Великобритания

да оказва силен натиск

да заеме поста

генерален секретар като начин за демонстриране на продължаващото си влияние в Европа след Брекзит.

Дипломати подчертават, че квалификациите ще се считат за много по-важни от националността, със специален фокус, поставен върху лидерските, управленските и комуникативните умения. Това може да изключи Мей, чиито умения за управление и комуникация по време на процеса на Брекзит не се оцениха добре у дома. Седуил никога не е служил като външен министър или министър на отбраната - двете длъжности се разглеждат като минимално изискване за всеки шеф на НАТО.

САЩ, Германия, Франция и Великобритания традиционно се разглеждат като най-влиятелните съюзници в процеса на подбор на генералния секретар на алианса. Но тъй като страните от ЕС формират голяма част от необходимото мнозинство от 21 от общо 30 членове на пакта, Великобритания може да се окаже затруднена да получи подкрепа за такъв висок пост.

Някои държави от ЕС, по-специално Италия, вярват, че именно те са най-добрите кандидати за високата позиция в НАТО. Федерика Могерини, бивша италианска външна министърка и бивша ръководителка на външната политика на ЕС, преди имаше интерес към поста, но според дипломати тя няма да получи подкрепата на Вашингтон. Енрико Лета, италиански премиер от април 2013 г. до февруари 2014 г., би бил по-вероятен италиански кандидат.

Други западноевропейци, които потенциално се спрягат за поста, са нидерландският премиер Марк Рюте, който сега работи за формиране на нова правителствена коалиция, и белгийската външна министърка Софи Уилмес, която преди това изпълняваше длъжността премиер.

Някои наблюдатели на НАТО казват, че избирането на генерален секретар от Прибалтика,

особено Далия Грибаускайте от

Литва, може да се разглежда

като твърде враждебен към Москва ход

в момент, в който президентът на САЩ Джо Байдън се опитва да стабилизира отношенията между Русия и Запада.

Според висш служител на НАТО конкурсът за поста генерален секретар може да се разглежда само в контекста на по-голям набор от ръководни длъжности в пакта, като ключов въпрос е колко от тези работни места ще бъдат поискани от самите американци. Британецът Марк Седуил например е по-вероятно да стане зам. генерален секретар, което би дало на Великобритания желан пост, без да се налага да печели малко вероятна подкрепа от ЕС.

Други фактори в решението са дали дадена държава изпълнява целта на НАТО за изразходване на 2% от БВП за отбрана - важен показател, който може да увеличи шансовете на Керсти Калюлайд, президентка на Естония. Наскоро тя проведе неуспешна кампания за поста генерален секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - позиция, която изглеждаше, че ще се впише много по-добре в нейното резюме. Преди да стане президент през октомври 2016 г., Калюлайд е служила 12 години като представител на Естония в Сметната палата на ЕС.

Румъния е друг съюзник на НАТО, който отговаря на този критерий за 2% от БВП разходи за отбрана. Това

може да даде възможност

на президента Клаус Йоханис

да атакува върха на НАТО,

въпреки че Румъния понякога се разглежда като твърде остра спрямо Русия. Според някои Колинда Грабар-Китарович пък може да бъде сметната за прекалено приятелски настроена спрямо руския президент Владимир Путин.

Франция, която има много силен глас в НАТО, няма да успее сама да избере генерален секретар, но ще има фактическо вето, което ефективно убива всички шансове на Турция да претендира за високия пост. Френският президент Еманюел Макрон наскоро настоя НАТО да демонстрира по-голяма политическа сплотеност, цел, която Столтенберг подкрепи като част от неотдавнашната дискусия за бъдещето на алианса.

И все пак сред всички евентуални кандидати най-често се повтаря името на Колинда Грабар-Китарович. По време на семинара си в Американския университет във Вашингтон тя успешно демонстрира умението да повтаря пронатовските позиции на Столтенберг, които му спечелиха репутация на умел дисциплиниращ оратор дори на фона на суматохата, причинена от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп.

“Много е важно да се отбележи, че НАТО не е само военен съюз, той е и политически съюз, както и съюз на ценностите”, каза Грабар-Китарович пред своята аудитория.

Изборът предстои да бъде направен, но по всичко личи, че алиансът е все по-близо до това да бъде ръководен от първата жена в своята история.