Трябва друго решение за пенсиите, които не са свързани с трудовата дейност
“24 часа” се допита до всички социални министри от 1990 г. досега. Ще публикуваме техните съвети, а в момента, в който кабинетът е готов със сметките, ще ги съберем отново в клуб “24 часа визионери”, за да подпомогнат с мнението си социалният министър Гълъб Донев и министъра на финансите Асен Василев.
Представяме ви мнението на Хасан Адемов. Той влезе в социалното министерство през 2013 г. По политически причини му се наложи да спре вдигането на изискуемите възраст и стаж за придобиване право на пенсия. Един от най-добрите експерти по социалните теми в България. Минималната заплата стана 340 лв., а минималната пенсия - 155 лв. Размрази размера на пенсиите и те бяха индексирани с 3% по швейцарското правило. Въведе право на пенсия и 2 г. по-рано, но с намален размер. С четири месеца се намали срокът, върху който ще се изчисляват майчинските.
- Д-р Адемов, правителството възложи анализ на НОИ как да се вдигнат пенсиите в рамките на актуализацията на бюджета, за да се вкара бонусът от 50 лв. в тях. Засега се обмислят два варианта - чрез преизчисление на пенсиите с актуален осигурителен доход от 2018 г. или чрез вдигане на тежестта на стажа. Кой е по-добър?
- Служебното правителство има право да направи предложения за актуализация на бюджета, както и промени в други закони. Друг е въпросът дали следващото правителство ще се съгласи да ги внесе в Народното събрание. Двата варианта, които се обсъждат, са известни от много години, но все още няма решение, при което можем да говорим за справедливо и коректно решаване на проблема с размера на пенсиите.
Аргументът на управляващите, които и да са те, винаги е бил, че става въпрос за мерки със сериозни фискални измерения, които трябва да бъдат покрити или с по-високи данъци и осигуровки, или с по-високо платени и по-голям брой заети. При евентуална актуализация на бюджета трябва да има яснота за размера на бюджетния дефицит, който сега е близо 5 млрд. лв.
Много е важно да се познават инструментите за промяна на размера на пенсиите, а те са: осъвременяване, актуализация и преизчисляване. От август 2020 г. като антикризисна мярка се въведе и изплащането на допълнителни 50 лв. на всички пенсионери - мярка, която няма нищо общо с принципите на социалното осигуряване, но е очевидно, че тя трудно ще бъде отменена. За този период са изплатени близо 1,150 млрд. лв. Служебното правителство
търси начин
как тези около
104 млн. лв.
месечно да
намерят място
в бюджета,
за да не се налага средства да се търсят всеки месец. Сметките показват, че тези пари са достатъчни за преизчисление на пенсиите за около 6 месеца. И тук вече стигаме до детайлите. Може ли този въпрос да се реши само от финансисти, или от финансисти и експерти по социално осигуряване? Похвална е инициативата на служебния министър на финансите Асен Василев да свика широка дискусия по този проблем. Смятам, че естествената територия за дискусии е тристранката, където са представени заинтересованите страни, както и Икономическия и социален съвет. На базата на тази широка обществена дискусия е уместно да се изготви експертно предложение, което да се представи на следващото НС. Там вече се вземат политически решения, за които се носи съответна отговорност.
Едно обаче е ясно -
въпросът с
размера на
пенсиите не
търпи отлагане
Очевидно от дискусиите в предишния парламент е, че има политическа воля за изход от сегашната ситуация. Опитите този въпрос да бъде използван за извличане на тяснополитически дивиденти води по правило не до неговото решение, а до отлагането му. Какви са особеностите при варианта преизчисляване на отпуснатите до края на 2017 г. пенсии с осигурителния доход за 2018 г.? При него от общо 2 108 000 пенсии
увеличение ще
има за 1 178 100
пенсии, или за 56%
Увеличение няма да получат 929 900 пенсии, или 44% от общия брой.
Няма да получат увеличение тези, които са на минимален размер, и след преизчислението действителният размер ще се окаже под минималния за съответния вид, а това са 440 700 души; пенсиите, отпуснати след 31 декември 2017 г.; пенсиите, изплащани за сметка на държавния бюджет, и др. И тогава тези, които нямат увеличение, вероятно чрез своите данъци ще допълват дефицита в бюджета на държавното обществено осигуряване. Затова казваме, че в социалната сфера трудно се постигат справедливи решения, важно е да бъдат по-малко несправедливи.
По отношение на втория вариант усещането е за по-справедлив подход, защото коефициентът за година прослужен стаж сега е 1,2. Примерно,
ако той се
увеличи на 1,25,
необходимият
допълнителен
разход е около
30 млн. лв.
месечно, а при вариант 1,3 са нужни около 50 млн. лв. на месец. Тук също възникват проблеми, които оставят някои видове пенсии под чертата - като тези, несвързани с трудова дейност, които са изцяло за сметка на държавния бюджет, и пенсии, които се изплащат в минимален размер и нямат определен индивидуален коефициент. За тях трябва да се търсят други решения.
Очаквайте в следващи броеве на "24 часа" и www.24chasa.bg вижданията на останалите социални министри.
