Не приемам началници в управленията на образованието да излизат в отпуск по партийни дела за изборите. Училището не е място за политически борби, казва министърът на образованието и науката
Още акценти от интервюто:
- Нашите приоритети не са първи, втори, трети и четвърти, а първи, първи, първи и първи
- Обективните данни в рейтинговата система показват, че за 3-4 г. има значително повишаване на научната продукция, видима в световните бази данни
- Проф. Денков, при встъпването си в длъжност обявихте 4 приоритета - успешно завършване на учебната година и подготовка за следващата, анализ на резултатите от дистанционното обучение, Националната карта на висшето образование и процедурите за създаване на изследователски университети. Работите и по Плана за възстановяване и устойчивост. Докъде стигнахте?
- Вече проведохме държавните зрелостни изпити и преполовихме националното външно оценяване. Засега нямаме сериозни проблеми. Започна и анализът на дистанционното обучение, свързан с подготовката на новата учебна година. Увеличаваме средствата по няколко проекта в Плана за възстановяване и устойчивост. Към проекта за STEM кабинети ще добавим нов голям център за STEM образование, който ще бъде в София и ще поеме методическата работа и квалификацията на учителите.
Работим по темата за изследователските университети. Вече имаме и първи вариант на аналитичния раздел на Националната карта на висшето образование. Очакваме до края на мандата да публикуваме проект за публично обсъждане.
- Картата ще има ли рестриктивен характер - да не позволява откриването на нови професионални направления или специалности?
- Точно обратното - основната цел на картата е да покаже къде липсва висше образование по съответни професионални направления. Тя трябва да очертае нуждите по региони и така да подпомогне висшите училища да се развият в посока, която да удовлетвори тези потребности.
- Вие не правите проверки на предишния състав на МОН. Защо?
- В период на национални изпити най-важната ни задача е успешното завършване на учебната година. Това не означава, че не правим проверки. Моят фокус винаги е бил върху анализа на системните проблеми, т.е. как трябва да се променят правилата, за да се избегнат някои настоящи проблеми.
Доста неочаквано за мен се открои един сериозен системен проблем. Това е политизирането на училищната ни система. Проблем, който не се виждаше през предишния ми мандат като служебен министър през 2017 г. Той е свързан с йерархичната структура в средното образование: министърът назначава началниците на регионалните управления на образованието, те назначават директорите, а директорите - учителите. По принцип това е добра система, създава дисциплина и при появата на проблем може да се реагира много бързо. Йерархичната система обаче създава и едно изкушение - да се използва за други цели.
С изненада научих, че за изборите за 45-ото НС 11 от 28 началници на регионални управления на образованието са били в дългосрочен отпуск по партийни дела. Получихме също множество сигнали за партийна активност и дори за оказван натиск в полза на определена партия в предизборната кампания. А в този период учебната година беше в разгара си, имаше проблеми, свързани с дистанционното обучение.
Подобно поведение за мен е неприемливо. Явно трябва да се въведат допълнителни контролни механизми, които да не позволят използването на училищната система в интерес на някоя партия, която и да е тя. Тази система трябва да бъде напълно деполитизирана и департизирана, защото става дума за възпитанието и образованието на нашите деца - национална и надпартийна кауза.
Чрез вашата медия обръщам внимание на всички ръководители в предучилищното и училищното образование да не използват позициите си за политическа дейност. Решително ще се намесим при всеки сигнал за такава дейност в предстоящата предизборна кампания.
Преглеждаме нормативната уредба и ако е необходимо, ще предложим допълнения, които да гарантират деполитизацията и да предпазват училищната система от злоупотреба с власт за партийни нужди. Това е част от основната ни задача - да осигурим безпристрастни избори. Системата на училищното образование не може да се въвлича в политически борби.
- Има опасения от дискриминация при летните почивки за учениците по новата Национална програма “Отново заедно”. Как ще става подборът?
- Искам да подчертая, че 15-те милиона лева по тази програма всъщност са предвидени за подпомагане на туристическия сектор. Те можеха изобщо да не стигнат до образователната система. Пред мен като министър изборът беше или да се включим, или да се откажем и тези пари да се изразходват по друг начин в полза на туристическия бранш. Без колебание реших, че трябва да се включим. Нямаше да спя спокойно, ако бяхме изпуснали възможността да изпратим 30 000 ученици и учители на допълнителни занимания и почивка.
Не искаме да дефинираме еднакви критерии за подбор за всички училища, защото училищната мрежа е много разнообразна. Затова след разговори със социалните партньори решихме да предложим индикативни критерии. Крайното решение как те ще бъдат комбинирани и използвани остава в ръцете на педагогическия съвет във всяко училище.
Един от възможните критерии е свързан със здравния статус - деца, преболедували COVID-19, имат нужда от възстановяване и от по-интензивно социално включване, защото са отсъствали по-дълго. Те биха могли да имат предимство, ако педагогическият съвет реши. С предимство могат да са ученици, загубили родители или други близки през последната година. Продължителността на обучението от дистанция също е различна за различните класове. Може да се включат критерии, свързани с представянето на ученика в учебния процес. Могат да бъдат наградени най-добрите или пък да бъдат събрани деца, които имат нужда от допълнителни занимания, включително такива със специални образователни потребности.
Педагогическите съвети трябва да обяснят защо са предпочели определени критерии за подбор - и пред родителите, и пред обществото. Ако програмата е успешна, може да се търсят възможности за нейното разширяване в бъдеще.
- Обявихте по-рано резултатите от матурите. Какво показват те - повлия ли дистанционното обучение на оценките?
- На национално ниво системата се е справила много добре. Добрите училища са се справили дори по-добре от преди, защото дистанционното обучение има и някои предимства. Но при децата в по-затруднено положение, с по-малък достъп до интернет и техника, с по-ниска мотивация за учене проблемите са се задълбочили. За нас е ключово при анализа на резултатите да гледаме не само средното ниво, а да намерим начин да повишим резултатите на тези ученици и училища, които не се представят добре.
- Среден резултат от матурата по български език и литература 4,14 като че ли не е много оптимистичен?
- Зависи от гледната точка. На фона на дистанционното обучение това е един много добър резултат. От гледна точка на това къде би трябвало да бъде нашето образование той все още е крайно незадоволителен най-вече заради учениците, които не успяват да се справят с материала.
Нашата цел не трябва да е да увеличим резултата от 4,14 на 4,20. Нашата цел трябва да бъде качествен скок. Той може да се случи само като надградим това, което беше направено през последните години. Значително бяха увеличени заплатите на учителите и като цяло средствата в образователната сфера. Трябва да надградим, като дадем на учителите много по-голяма свобода за творчество, за да се фокусират върху развитието на децата, а не върху попълването на учебна документация. Целта ни с анализа на резултатите е да покажем ясно и конкретно къде са проблемите и къде има най-големи резерви за развитие.
- Справиха ли се учителите адекватно в неадекватната ситуация, която ни връхлетя?
- Лекарите и учителите са героите на нашето време без никакво преувеличение. В много кратко време, в много трудна обстановка, с голямо претоварване успяха да изпълнят хуманната си роля в нашето общество - лекарите да спасяват живота на хората, а учителите да подпомогнат децата по пътя на тяхното развитие. Доказано е, че всеки месец, всяка година изоставане от плана за развитие на децата се отразява през целия им живот. Многобройни изследвания и на ЮНЕСКО, и на ОИСР показват, че всеки пропуск се отразява съществено върху възможността за социална реализация, за намиране на подходяща работа и адекватно заплащане. Учителите бяха героите в борбата да не се изпусне този период. И през тази година очевидно се справиха много добре с тази задача.
- Като университетски преподавател как ще коментирате работата на университетите в пандемията?
- Университетите имат много по-голяма свобода заради тяхната автономност по Закона за висшето образование. Според моите наблюдения единственият по-голям проблем беше с практическите занятия, защото те са изключително важни в много от професионалните направления. Заради гъвкавостта в организацията част от тях бяха изтеглени в блокови периоди, други бяха отложени за лятото. Университетите нямаха сериозен проблем тази година и бяха много по-добре подготвени от миналата.
- Вие сте в първите 2% на топучените в света. Правят ли вече университетите повече наука и достатъчно ли са свързани в международни мрежи?
- Прави се повече наука. Обективните данни в рейтинговата система показват, че през последните 3-4 години има значително повишаване на научната продукция, която е видима в световните бази данни. В същото време ние тръгваме от много ниска база и това изобщо не е достатъчно. Трябва да продължим със същите бързи темпове да подобряваме количеството.
Трябва обаче да се наблегне и на качеството на научните изследвания. Има индикатори от типа на топ 1% в статиите или топ 10% в статиите. Тук България изостава дори спрямо съседни страни, сравними по население и БВП.
Освен да се правят качествени фундаментални научни изследвания, те трябва да стават по-полезни за обществото. Това са две задачи, които не си противоречат. Практически във всички области добрата наука може да се използва, за да се намерят решения на обществените проблеми. По тази причина в плана за възстановяване и устойчивост и в оперативната програма за наука и иновации има предвидени конкретни мерки със сериозно финансиране за засилване на научните изследвания както в университетите, така и в научните институти, също така за увеличаване на приложната роля на науката чрез създаване на иновации, стартиращи фирми, подготовката на експертни мнения за различни институции. Има финансиране. Проблемът по-скоро ще бъде с организацията.
Вече има университети, които се включиха като пълноправни и като асоциирани партньори в международни мрежи. За да бъдат пълноценни и търсени партньори, те трябва да стоят възможно най-високо като научно ниво. Знам го от собствен опит. Ако търсим партньорство с други университети, те първо проверяват какво е нивото ни в научната дейност в областта, по която искат да си сътрудничим. Ако сме на ниско ниво, не добавяме стойност към консорциума.
- С какво първо трябва да се заеме следващият министър на образованието и науката?
- Когато започнахме да си подреждаме приоритетите, се оказа, че те не са първи, втори, трети и четвърти, а първи, първи, първи и първи. Много е трудно да се подредят последователно. След като излязат резултатите от анализа на обучението в дистанционна среда, ще дефинираме най-належащите мерки в училищното образование, които биха били най-ефективни в кратки срокове. Това би могло да бъде от помощ на следващия министър на образованието и науката.
CV
l Чл.-кор. на БАН и редовен член на Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия
l Според класация на университета в Станфорд от 2021 г. е сред първите 2% на най-влиятелните учени в света
l Публикувал е над 175 научни статии
l Има 12 патента
l Ръководил е повече от 45 международни проекта, финансирани от чуждестранни фирми
l Удостоен с редица престижни национални и чуждестранни отличия
l От 2014 до 2016 г. е зам.-министър на образованието и науката с ресори висше образование и европейски структурни фондове, а през 2017 г. - служебен министър на образованието и науката
