Те виждат 4-ма батмани в политиката - №1 е най-як, №2 и №4 искат да го надвият, №3 му пази гърба
САЩ не могат да извадят зловредната олигархия от политическия, икономическия и медийния оборот, това е наша задача
Идеята за страховитите обвинения срещу Борисов не е да бъдат доказани, а разказани и да напомпват хейт
Генералското меле направи българската публичност разкаляно бойно поле, опасано с окопи, мини и бодлива тел
Защо децата на прехода се изживяват като изключена, дискриминирана и експлоатирана група в държавата, изградена от техните родители? Този и други неудобни въпроси трябва да бъдат поставени
- Пандемията и кризата в държавата родиха антиподи - ГЕРБ и анти-ГЕРБ, партии на статуквото и на протеста, поколенчески битки млади - стари в пoлитиката. Какво лидерство произвеждат тези враждуващи групи, г-н Александров?
- В условията на пандемия отделните хора и обществото като цяло преминават през процес на психичен регрес, при койтo страховете и тревогите взимат връх над рационалното възприемане на реалността и отключват примитивни защитни механизми като отричане, разединяване, проекция, идеализация и пр. В условия на постоянна несигурност и интензивен стрес човек започва да губи способността да поддържа сложна и нюансирана картина за света и в ума му той се разпада на добра и лоша половина, на наши и ваши, на приятели и врагове, на злодеи и борци срещу злото. Крайна форма на този феномен е параноята и трескавото търсене на конспирации. Наместо да разбират и осмислят реалността, хората я преживяват директно като заплаха. Тази ментална ситуация създава отлични условия за политическа поляризация, която може да прерасне в радикализация и разрушителен конфликт.
- Не пребиваваме ли в такъв период и в момента?
- За щастие, най-острият период от COVID кризата приключи и се надявам никога да не се повтори. Излязохме от локдауна, все по-малко хора се разболяват, все повече оздравяват и се ваксинират. Социалният живoт се възстановява, хората отново се срещат и пътуват, децата тръгват на училище и пр. Най-добрата новина е, че българската икономика се справи изненадващо добре с кризата – данните от първото тримесечие са оптимистични, както и очакванията на икономическите агенти. Разбира се, има тежко засегнати сектори като туризма, които ще се нуждаят от подкрепа и специални политики за възстановяване, но като цяло кризата е овладяна. Няма обективни причини за паника, но въпреки това хората са много тревожни, до степен на панически атаки. Моята хипотеза е, че в момента напрежението и високата фонова тревожност се генерират от острия политически конфликт, който е преекспониран в медиите и изкривява истинската картина.
- Как се отразява това на най-активните хора в страната - предприемачи, държавни чиновници на различни нива в институциите на централната и местната власт?
- Тъкмо хората в лидерски роли напоследък са най-тревожни, защото носят отговорност да преведат през кризата своите организации и да опазят служителите. За тях важно е да има ако не стабилност, поне предсказуемост, а точно това липсва в момента. Обикновените хора това не ги засяга пряко – те мислят за море, за почивка и за футбол, и ще се разтревожат само ако доходите им се свият или, пази боже, започнат фалити и съкращения.
Дотогава динамиката е следната – политиците, увлечени в битката за властта, генерират напрежение и несигурност, работодателите и мениджърите го поемат и удържат, доколкото могат, а народът нехае и се забавлява. В такива условия е блокирана една от основните функции на лидерството – да дава сигурност и насока, като удържа и преработва тревогата от неизбежната промяна. Ако има нещо наистина притеснително, то е, че
шефовете на
болниците са сред
най-разтревожените лидери. В момента те се чувстват несправедливо нападнати, защото след изтощителната битка с пандемията наместо благодарност получават подозрения и обвинения.
- “Изчегъртване”, “чистка”, “метла” май се превърнаха в синоним на промяната. Такава ли поискаха хората?
- Това е реториката, а вече и практиката, на победилата революция, която отговаря на очакванията на своите радикализирани привърженици. Част от хората поискаха тъкмо това и те са политически много важни за партиите на протеста, които се борят за по-голямо парче от властта. Това е добре да се помни, когато коментираме агресивното поведение на политици като Бойко Рашков, този неудържим Дзержински на гражданското общество. Зад всеки развилнял се Дзержински – или джедай, според вестник “Капитал” – стоят не просто лична отмъстителност, властови сметки и икономически интереси, но и реални обществени нагласи. Не го оправдавам, просто обяснявам.
- 10 г. ни управлява генерал, а сега чрез служебното правителство - друг, който според политолози се изживява като ментор на следващо парламентарно мнозинство. Защо силната ръка надделява?
- Можем спокойно да кажем, че лидерството е делегирано на група генерали – като прибавим към Борисов и Радев служебния премиер Янев, ген. Атанасов и ген. Мутафчийски, става цяла дружинка. Милитаризацията на лидерството е разбираема в условията на тотална политическа война, в каквато се намираме вече близо година. Воюващите страни нападат, отстъпват, обстрелват се, прегрупират се и т.н. Ситуацията все повече излиза от контрол, хоризонтът се скъсява, дългосрочните стратегии се изоставят за сметка на тактическите ходове, действията стават все по-панически и хаотични.
За съжаление, тази война превърна българската публичност в разкаляно бойно поле, опасано с окопи, мини и бодлива тел. Към момента примирието изглежда невъзможно, а щетите – неизбежни.
- Не са ли овластените генерали олицетворение на дългогодишните копнежи на българина по силна ръка?
- Олицетворение са на упадъка на либералната демокрация и доверието в гражданското лидерство.
Генералското
меле е много
ясен знак за
групов регрес
Регресиралата общност винаги овластява силна фигура – лидер с твърда ръка, който да поддържа фантазията за колективно спасение без индивидуално усилие и отговорност. Просто губещите от глобализацията станаха твърде много и твърде гневни и започнаха да се организират политически, за да дадат отпор на промените. Това се случва навсякъде, а при нас идва с известно закъснение и носи очарованието на балканската политическа култура.
- Много се говори за стремеж към промяна на парламентарната ни република в президентска. Натам ли вървим?
- Не съм убеден, че президентът или неговото обкръжение имат такъв перфиден план, а още по-малко – че имат капацитет да го осъществят. По-скоро наблюдаваме стихиен регрес на политическата система, който не знаем къде ще спре. Притеснително е, че системните партии са в криза, която е особено видима при БСП. Отстъплението на традиционните партии, наричани все по-често “партии на статуквото”, открива прекрасни възможности за възход на екзотични политически проекти от популистки тип. Очевидната алтернатива на парламентарната република е президентски режим, който да ограничи разгула на партиите и “да върне властта на народа”. Проблемът с този вид режими е, че обикновено приключват с ограничаване на демокрацията и увековечаване на властта на олигархията.
- Социоложката Боряна Димитрова коментира, че Борисов в момента е така сатанизиран, както навремето Иван Костов. Но могат ли да бъдат доказани обвиненията срещу него?
- Идеята на страховитите обвинения не е да бъдат доказани, а да бъдат убедително разказани. След което да бъдат подети от социалните мрежи, за да напомпват хейт и да манипулират обществените настроения. Производството на омраза е любим метод на политическата пропаганада, защото дава бързи резултати. Но има и разрушителни странични ефекти – поразява доверието в елитите, разрушава връзките в общността, задълбочава конфликтите и съсипва психичното здраве на нацията. Все повече хора разбират това и постепенно
се дистанцират
от политическите
баталии, за да
се предпазят
от лудостта
- Ще се превърнат ли Слави Трифонов и неговата “Има такъв народ”, които спечелиха доверието на младите, във властови център?
- Има всички шансове, ако се превърне в лидер на младежкия бунт срещу родителите и техния несъвършен свят. Той се позиционира стратегически като изразител на протестните настроения на младите, а революционният патос е запазена марка на неговото шоу. По-важният въпрос е защо младите българи са толкова гневни и неудовлетворени, защо се чувстват и се държат като лузъри, които не могат да си намерят място в обществото. Къде се проваля комуникацията между поколенията, какво пропускат да направят родителите за своите деца? Защо децата на прехода се изживяват като изключена, дискриминирана и експолоатирана група в държавата, изградена от техните родители? Това са неудобни въпроси, но те трябва да бъдат поставени.
- Все по-често млади казват: “Държавата нищо не прави за мен, няма и да направи. Тя е излишна - да я махнем!” Не “да я оправим”, а “да я махнем”. Защо?
- Това е старата утопия на анархизма – красивата фантазия, че можем да живеем свободно и щастливо в свят без овластени институции и социални йерархии. Копнежът по безвластие е пълната противоположност на копнежа по силна авторитарна власт. Анархизмът е много примамлив за младите, които изграждат идентичност през бунт срещу заварените правила и ограничения. Някои хора никога не успяват да надраснат този етап в психичното си развитие и цял живот си остават гневни юноши – това са вечните бунтари, които може да видите на всеки протест. Задача на родителите е да въведат децата в света на зрелите хора, като им обяснят смисъла и функциите на държавната власт – не да създава и обгрижва зависими хора, а да пази слабите от произвола на силните. Добре е родителите да се заемат с тази задача, наместо да мърморят, че младите са мързеливи и разглезени потребители – кой ги е направил такива?
- Как тези настроения ще се излеят в урните на 11 юли?
- Ще се излеят най-вероятно по стихиен, неинформиран и наивен начин. И ще задвижат промяна, която едва ли ще доведе до повече свобода. Бунтът на младите срещу властта на бащите обикновено ражда по-репресивна власт. Както знаем от историята,
гробокопачите
на либералната
демoкрация
винаги са непримирими младежи, вдъхновени от героични каузи.
- Разбират ли младите смисъла на политиката и на политическото лидерство?
- Това е поколение, израсло с филмите на Марвел, което възприема политиката като комиксoв сюжет. В техните представи лидерът трябва да има характеристиките на супергерой. Ето как описа актуалната политическа ситуация един млад приятел: “В България има четирима батмани: батман №1 е Бойко Борисов, батман №2 е Румен Радев, батман №3 е Иван Гешев, а батман №4 е Слави Трифонов. Батман №1 е най-як, но батман №2 и батман №4 са се наговорили да го прецакат. Той обаче не се дава, защото батман №3 му пази гърба.”
Когато попитах какво е необходимо, за да се класираш за Батман, младият политолог поясни, че
трябва да си
много як, да си с
гола глава и да
те показват по
телевизията
Действително, всички участници в батманската сага отговарят на тези фундаментални изисквания.
- А на кой от батманите помагат САЩ със санкциите срещу олигарси и политици?
- Американското правителство за пореден път се опитва да помогне на българското общество, като покаже как олигархичните интереси корумпират политическия процес и излагат на риск националната сигурност. Но то не може директно да извади зловредната олигархия от икономическия, политически и медиен оборот, това е наша задача.
CV
* Роден през 1967 г. в София
* Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски"
* Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания
* Преподавател е в НБУ
