“Скъпоценен човек”.
Така римските епископи нарекли Свети Кирил, когато поискали да бъде погребан подобаващо след като починал в Рим на 14 февруари 869 г.
“Заради неговата святост и любов ще го погреба в моя гроб” - отвърнал им папата и за девет дни го положил в църквата "Свети Петър", където погребват римските папи.
Но Свети Методий настоял брат му да лежи в църквата на Свети Климент - четвъртия римски папа и първи епископ на Сердика (сега София), чиито мощи били намерени в Крим и донесени в Рим именно от Свети Кирил. С тържествено шествие мощите на Свети Кирил били пренесени в Сан Клементе и положени в нарочен параклис вдясно от олтара.
През XII век земетресение затрупало църквата и тя била изоставена. През XV век бенедиктински монаси я възстановили, а през XVII век я поели доминикански монаси.
През 1799 г. век дошъл Наполеон и църквата станала казарма и войниците разкопали гробовете, за да търсят скъпоценности и тогава мощите на Свети Кирил изчезнали.
През 70-те години на XIX век около 1000 годишнината от смъртта на Свети Кирил направили разкопки и по стари описания намерили празния му гроб.
Почти век по-късно доминиканският монах Леонард Бойл - ирландец, професор по история в Торонто, Канада - открил следа от мощите в опис в архивите на фамилията на Матей - благородник от семейството от времето на Наполеон. Този Матей взел 6 сантиметра кост от мощите на Свети Кирил и я занесъл в параклис в имението си в Реканати край Анкона на Адриатическо море. Бойл открил тези мощи и ги дал на папата през 1963 г. и той ги върнал в ковчеже в параклиса в Сан Клементе в Рим.
По това време българите вече имали традиция всяка година за празника на Светите братя Кирил и Методий да пращат делегация на гроба на Свети Кирил, започната през 1924 г. от професора в Софийския университет и по-късно председател на Българската академия на науките и Македонския научен институт в София Любомир Милетич. Година по-късно делегация пратили и българските католици начело с папския пратеник в България Анжело Ронкали. От 1968 г. тези български делегации станали държавни, каквито са и днес.
От 1969 г. делегации на гроба на Свети Кирил в Сан Клементе започнала да праща и Югославия с представители на федеративната й република Македония. По-късно се появили и гърци, и руснаци, и други народи. Преди две години на 14 февруари, например, бях в Сан Клементе на хърватска католическа литургия.
И така - след митарства на мощите на Свети Кирил през вековете - гробът му се превърнал в място за разделение на хората, които пишат на азбуката на неговите ученици, нарекли я на негово име понеже той и брат му първи създали букви за книги със свещеното писание на език, различен от приетите според триезичната догма еврейски, гръцки и латински. Не едно състезание между славянските народи е имало кой пръв ще поднесе цветя и ще отслужи по-дълъг молебен на гроба на Свети Кирил в Сан Клементе ...
През тази година българите пак бяхме първите, чийто православен духовник - Западноевропейският митрополит Антоний - отслужи Света литургия в Сан Клементе върху централния олтар, където са мощите на Свети Климент Папа Римски.
Но именно заради това първенство през годините още от приемането на учениците на Светите братя Кирил и Методий и спасяването на тяхното дело до почитането им в наши дни, на българите се пада да изпълнят завета на Свети Кирил да не разделят, а да събират.
Защото в молитвата си преди да почине в Рим Свети Кирил говори за събиране в единодушие: “... запази Твоето верно стадо, на което Ти бе поставил за приставник мене, ... и всички събери в единодушие, създай изрядни хора ... и вдъхни в сърцата им словото ...”.
През тази седмица президентите на България и Република Северна Македония дойдоха в Рим заедно с българския държавен самолет, за да почетат Светите братя Кирил и Методий - за първи път на равнище на държавни глави на двете страни.
А двете национални информационни агенции се разбрахме всеки ден БТА и МИА да си разменяме новини с буквите, които учениците на Светите братя Кирил и Методий са ни дали. Защото журналистите отговаряме хората от България и Република Северна Македония, които носят в сърцата си словото на общия ни приставник Свети Кирил да познаваме днешния ден един другиму, за да се събираме в единодушие.
И понеже една латинска сентенция на Публилий Сир от Древния Рим казва, че днешният ден е ученик на предходния, нека да помним, че и утрешният ден ще бъде ученик на днешния - и да внимаваме как четем днес уроците от предходните дни, защото и от това зависи какви уроци ще оставим за утре. А точно журналистите имаме важната отговорност за разказа за днешния ден в България и Република Северна Македония, който ще бъде четен утре.
И може пък и днешният ден да роди водачи, които да събират всички в единодушие и някой от тях да бъде признат за “скъпоценен човек” като Свети Кирил.
.....
(Рим, Санта Мария Маджоре, 27 май 2021 г., следобед)
Папа Адриан посрещнал Свети Кирил, взел книгите с новите букви и ги осветил, като служил над тях света литургия тук - в Санта Мария Маджоре от V век (първата посветена на Дева Мария в Рим и в олтара с части от яслите на Христос от Витлеем) - една от четирите велики базилики в града и една от дванадесетте папски базилики в целия свят, която пази древна икона - покровителка на римляните.
Философът вече бил говорил във Венеция на привържениците на триезичната догма, според която Свещеното писание не може да е на език, различен от еврейски, гръцки и латински. И бил разгромил догмата със знаменитите аргументи, които папа Адриан приел с освещаването на книгите с новите букви на Свети Кирил:
“Не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво на всички?" И въздухът не е ли еднакъв за всички? И как не ви е срам, като мислите, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи? Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска? Но ние познаваме много народи, които си имат своите книги, и които въздават слава на Бога всеки на свой език ...”
И Свети Кирил продължил с библейски цитати, доказващи, че Бог иска да обедини хората от целия свят със Словото в сърцата, а не само с три езика в устата.
Защото езиците наистина отличават хората, но душите им не се различават.
И правото всекиму на думи да се отличи днес не означава да се отрича от това, което Бог е съчетал в същността.
Както Свети Кирил казва на княз Ростислав в Моравия при предишна негова мисия - "Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва!"
А днешният ден, за съжаление, дава много примери за опити да се разлъчи съчетаното от Бог.
Като се започне от половете, в които Бог е съчетал хромозомите при сътворението така, че да има само мъж и жена и човек не може да комбинира по друг начин тези хромозоми каквито и операции да си прави или чувства да изпитва ...
И се стигне до мястото в историята на народите, заради което България спори с Република Северна Македония понеже човек може да самоопредели националността на себе си, но не и на своите баща, майка, баби и дядовци ...
От уроците на Свети Кирил, обаче, знаем, че каквото и да твърди човек, трябва да има аргументи. А най-истинските аргументи са тези, които се съдържат в тебе самия.
И ако като Свети Кирил имаш Словото в себе си, даже папата ще те приеме и освети книгите ти, както сторил в Санта Мария Маджоре.
А благодарение на учениците на Светите братя Кирил и Методий българите имаме Словото повече от хилядолетие и аргументи да събираме в единодушие всички, които изразяват себе си - макар и различно - с еднакви букви.
Както през тази седмица на празника на буквите президентите на България и Република Северна Македония се събраха заедно в Санта Мария Маджоре, където папата признал новата азбука.
