За първи път български митрополит ще отслужи света Литургия на централния олтар в базиликата “Сан Клементе” във Вечния град
Доц. презв. Иван Иванов e ръкоположен за презвитер в София от митрополит Антоний, а през март 2021 г. - за свещеник на Българската православна църковна община “Св. Седмочисленици” в Рим и Малта. Той е и църковно-дипломатически представител на БПЦ към Ватикана.
Роден е през 1972 г. в България. Завършил е теология в СУ и оперно пеене в НMA “Проф. Панчо Владигеров” в София. Лично от патриарх Максим и Св. синод е изпратен да специализира литургика в Рим, като прави дисертация в Папския институт към Грегорианския университет.
От близо 20 години е преподавател в Богословския факултет на СУ и е редовен доцент и доктор по богословските науки. Превеждал е на папа Йоан Павел II и на папа Франциск при визитите им в България през 2002 и 2019 г. Автор на 7 книги и много научни публикации и изследвания върху Кирил и Методий.
- На неотдавнашна среща с държавния секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин обсъдихте възможността за света Литургия на централния олтар на базиликата “Сан Клементе” в Рим. Ще станем ли свидетели на подобно историческо богослужение?
- За първи път български православен архиерей в лицето на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний в служение с клирици от Западната епархия на Българската православна църква (БПЦ) ще отслужи тържествена света Литургия на централния олтар на древната римска базилика “Сан Клементе” – тя се свързва с живота и
делото на светите братя
Кирил и Методий в Рим,
които занасят мощите на
св. Климент, папа Римски
и ги подаряват на
Римската църква
по времето на папа Адриан II. Те са приети много тържествено през IX век, за което свидетелстват писмени извори – гръцки, латински и старославянски. За нас това е много важно, защото е историческо възпоменаване на всички литургични събития, които са се случили в онзи момент. Светите братя правят и т.нар. лития (стационарна литургия – б.а.) по основните пътища в Рим. Тогавашните свидетелства говорят, че най-важният им път е минавал през базиликата “Санта Мария Маджоре”, където са осветени славянските книги от папа Адриан II, където св. Методий е ръкоположен за архиепископ, а учениците са ръкоположени за свещеници.
След това светите братя минават през намиращата се до “Санта Мария Маджоре” древна базилика “Санта Праседе”. Навремето това е бил стар гръцки манастир. Те живеят там, на това място почива св. Кирил. След това те продължават в тържествено шествие с целия клир и народ в Рим към една от най-древните базилики - “Сан Джовани ин Латерано”, после продължават към “Сан Клементе”, а след това – към “Сан Паоло фуори ле Мура”.
Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний възприе идеята да направим за първи път историческа света Литургия на мястото, където през IX век св. братя Кирил и Методий и техните ученици са извършили Литургия на славянски език, на която е присъствал папа Адриан II, и с всички, които са носили мощите на св. Климент, папа Римски.
Освен Литургията и тази година ще се извърши традиционното поклонение на гроба на св. Кирил, който се намира в криптата на храма. Освен това ще има и поклонение на мощите, които се намират в параклиса, посветен на св. братя Кирил и Методий – тя е от дясната страна на централния олтар. Литургичното честване ще бъде в 10 ч сутринта на 27 май.
Идеята за него беше споделена през март, когато бях въдворен в Рим, по време на официалната ни визита на добра воля във Ватикана с митрополит Антоний и с българския посланик към Ватикана Негово Превъзходителство Богдан Паташев. Тогава посетихме някои от кардиналите, които са най-активни по отношение на връзките на Светия престол с БПЦ. Идеята беше споделена с държавния секретар на Ватикана кардинал П. Паролин, както и с викария на папата за римския диоцез кардинал А. де Донатис, от когото директно зависят нещата по отношение на богослуженията в Рим.
- С кои други моменти от историята ни е свързан храмът “Сан Клементе”?
- В историята на базиликата “Сан Клементе” има няколко служения и на други йереи, свързана е и с дейността както на православните, така и на българските католически свещеници в Рим. В нея е служил монсеньор Ронкали, докато е бил апостолически визитатор в България. Впоследствие той става папа Йоан XXIII. Част от неговата мисия преминава в България в много тежки времена в историята на човечеството – в периода след Първата световна война, и делото му го определя като “българския папа”.
Служил е и източнокатолическият епископ Кирил Куртев, който е отговарял за българите гръко-католици в България и който е участвал във Втория Ватикански събор. Периодът е 1923-1925 г. Тогава е служил и руски свещеник, обслужвал българската емигрантска общност в Рим, защото по онова време не сме имали представителство на нашата Патриаршия.
Официалното
представителство започва
след дълги дипломатически
преговори след 1968 г.,
или още след Втория Ватикански събор (1962-1965), и след решение на БПЦ и на патриарх Кирил да изпратят наш представител на Събора – архимандрит Йоан (по-късно епископ Йоан Драговитийски, игумен на Рилския манастир). По повод 1100-годишнината от кончината на св. Константин-Кирил Философ
има дори идея да се
направи световна среща на
всички християнски лидери
в Рилския манастир,
в която България да бъде домакин и на която да присъстват и да осъществят историческа среща папа Павел VI и Константинополският патриарх Атинагор, но поради ред политически събития тази среща не се осъществява.
В църковно-дипломатически план отношенията се развиват след посещението на тогавашния държавен секретар на НРБ Тодор Живков и на дъщеря му Людмила Живкова на 27 юни 1975 г. Това според историците е първата визита на държавен ръководител от Източния блок в държава - членка на НАТО, и едно от първите посещения от онзи период на най-високо ниво с папата във Ватикана.
Така след това се отваря възможност за активна културна и научна дейност, която включва и много възможности, дадени на БПЦ в контекста на междуцърковните отношения, интерконфесионалния диалог и в отношенията с Ватикана и Светия престол.
Положителното за БПЦ е, че след 1968 г. става възможно започването на по-открит диалог между православни и католици.
Кулминацията на тези отношения са честванията на св. братя Кирил и Методий в Рим. Те са свързани с честванията на българската националност като идентичност, просвета, славянска писменост. Честванията се организират от 1968 г. Преди са били много по-прозаични, а през Втората световна война са били дори прекратени.
Поклонението на гроба на св. Кирил в периода на социализма е свързано със съществуващи противоречия между старата българска емиграция в Италия и държавната власт тогава. Впоследствие държавата се отваря към диалога със западните държави, особено към Италия, и това неминуемо се отразява положително на църковно-дипломатическите отношения между БПЦ и Ватикана.
- Кой ще присъства на светата Литургия в “Сан Клементе”?
- Митрополит Антоний ще ръководи честванията от името на БПЦ в служение с клирици от Западно- и Средноевропейската епархия. Ще дойдат миряни - православни българи, от Италия, Германия, Швейцария. Поканили сме и висши прелати от Ватикана – кард. Пиетро Паролин, държавен секретар на Ватикана, кард. Леонардо Сандри, който е префект на Конгрегацията за Източните църкви, кард. Курт Кох, който е председател на Папския съвет за насърчаване на единството на християните, кард. Анджело де Донатис, викарий на папата за римския диоцез, кард. Франческо Монтеризи, титулярния кардинал на църквата “Сан Паоло ала Регола”, кард. Аюзо Гизо, председател на Папския съвет за междурелигиозен диалог. Всички те са били на посещение в България. Ще присъства и официалната българска делегация, която ще пристигне за честванията и ще посети папата във Ватикана, посланиците на България в Италия и във Ватикана, много дипломати,
ректори на университети
в Рим, с които искаме да
сключим договори за
съвместно сътрудничество
По повод честванията имаме ползотворно сътрудничество с Българския културен институт в Рим в лицето на г-жа Жана Яковлева, на която благодаря за съдействието богослужебните последования, които направихме за Великден, да бъдат изпълнени съвместно с оперните певци – специализанти в академията “Борис Христов”. На 27 май ще дойде и хор от България, който да подпомогне благоукрасяването на богослужението.
Още на 24 май пък ще направим молебен за св. братя Кирил и Методий в храма “Сан Паоло ала Регола”.
- Базиликата “Санта Праседе” и манастирът към нея, където са живели светите братя при престоя си в Рим, досега винаги са оставали встрани от честванията. Ще бъдат ли включени сега в тях?
- Заедно с митрополит Антоний се срещнахме с отговорните служители на базиликата “Санта Праседе” и вероятно ще се направи молитва и там, но това все още се уточнява. Искаме да направим цялото поклонение, свещен ход – лития, която са направили и Светите братя. Ще отидем и до базиликата “Санта Мария Маджоре”. Ще се опитаме да покрием този свещен път на Светите братя в рамките на седмица – от 24 до 30 май.
Като завършек на
седмицата е предвидена
на 30 май света Литургия
с митрополит Антоний
в “Сан Паоло ала Регола”
Това е църквата, която ни беше предоставена за литургично ползване от папа Бенедикт XVI и папа Франциск – тя се свързва с живота и делото на апостол Павел.
За честванията получихме съдействието на кардиналите и на апостолическия нунций на Ватикана в България монсеньор архиепископ Анселмо Пекорари, който помогна много за реализирането им по този начин. За мен това е голяма духовна радост и в качеството ми на преподавател в СУ по Практическо богословие и Литургика. За първи път с Божията помощ, с помощта на БПЦ и с благословението на Българския патриарх Неофит ще могат да се извършат наяве богослужебните последования, които досега пазим в изворите на книга. Сега искаме да ги реализираме в много тържествен църковен порядък.
Каква е нашата църковно-дипломатическа мисия? Да възродим онези ценности, които са съществували във Вечния град, да направим връзката с практиката, БПЦ да бъде винаги представена по достоен начин. Да не забравяме древната история на България и нашата Църква. Това, че
Сердикийският събор е бил
мястото през 343-344 г.,
когато за първи път се
срещат всички църковни
светила на Изтока и Запада
За първи път на него присъства папа Юлий I – един от светците папи през първите векове на Църквата, присъства и свети Атанасий Велики, оттам тръгва и разпространението на християнството. Да не забравяме и император Галерий през 311 г., който дава правото на християните за религиозна свобода 2 години преди император Константин Велики в Медиолан.
По този начин правим връзка между Древната Сердика и Древния Рим, а по-голяма логическа връзка не виждам от това по повод честванията на св. братя Кирил и Методий да се направи света Литургия при подобно църковно, дипломатическо и държавно присъствие в църквата “Сан Клементе” - храма, пазещ светите мощи на св. Климент папа Римски и на св. Константин-Кирил Философ, храма – символ на Църквата на Изток и на Запад.
