В кризата се откриха нови възможности за комуникация между
духовните хора, казва ректорът на Софийския университет
- Г-н Герджиков, в класацията на Center for World University Rankings за 2021-2022 г. Софийският университет “Св. Кл. Охридски” заема място сред най-добрите 4,4% университета в света, как се постига такъв успех?
- Винаги съм казвал, че обичайните флуктуации на университетите с 50 места напред или назад в класациите не могат да бъдат повод нито за радост, нито за притеснение. В случая Софийският университет се е изкачил в поредната авторитетна класация, което е показателно за това, че наистина имаме напредък. Това до голяма степен се дължи на сериозните научни изследвания, което пък е свързано с множеството добре финансирани проекти, които осигурихме през последните години. Опитваме се да поддържаме високо и качеството на образованието. Остава да привлечем повече чуждестранни преподаватели и студенти.
- Как премина пандемичната година за Софийския университет? Ще се върнат ли студентите в аудиториите?
- В началото на епидемията имахме затруднения, защото, въпреки че имаме сериозен капацитет в резултат на няколко проекта през последните години, много от преподавателите нямаха необходимата подготовка. Проведохме обучения, закупихме допълнителна техника, осигурихме възможности и за студентите, и за преподавателите. Поради това тази учебна година протече сравнително леко. Разбира се, нищо не може да замести присъственото обучение, но онлайн обучението има известни предимства, които ние ще продължим да използваме дори и когато се върнем в аудиториите. Заповедите на предишния министър на здравеопазването проф. Костадин Ангелов допуснаха да възобновим присъствените занятия там, където става дума за практически занимания. Ние направихме това най-вече в природните науки и в медицината. Сега се обърнахме към новоназначения министър Денков, за да помогне здравният министър да разреши завръщането в аудиториите и за останалите дисциплини. Това не означава, че всички университети ще върнат студентите в аудиториите, защото до края на семестъра остава един месец. Много студенти, които са от други градове, възразяват, че няма как да си намерят квартира само за един месец. Така че вероятно повечето университети ще направят това, което правим и ние в Софийския университет – природните науки и медицината ще продължат присъствено, а специалностите от областта на хуманитарните и обществените науки ще завършат семестъра онлайн. Вероятно някои от тях ще поискат поне семестриалните изпити да се проведат присъствено.
- Сред приоритетите на служебното министерство на образованието е завършването на картата на висшето образование, важно ли е това и защо?
- Картата на висшето образование е важна. Аз имам някои колебания дали концептуално тя трябваше да изглежда така, както я приехме в Закона за висшето образование. Първоначално аз заговорих за тази карта преди години. Моята идея тогава беше самият Съвет на ректорите да направи преглед по градове и по региони къде какви университети и професионални направления има и да се опита да намери баланс, който да не позволи дублиране на професионални направления и специалности в близки градове и региони. Ако в два съседни региона университетите предлагат едни и същи направления, да се разберат в единия регион да предлагат част от тях, а в другия – другата част, за да не се дублират и да не се намалява много броят на студентите в курс. Това нито е финансово ефективно, нито е разумно, след като двата региона често са близки един до друг.
За съжаление, Съветът на ректорите не успя да осъществи тази идея. Тогава министър Вълчев стигна до извода, че картата трябва да изглежда по един доста по-рестриктивен начин.
Министър Вълчев предложи нещо по-рестриктивно и то е картата да бъде ограничителна. Наред с това се прие да не може да се разкрива нова специалност в направление, което университетът досега не е имал. Това е реакция на случилото се преди 20 г., когато университетите разкриваха специалности в направления, в които нямат никакъв опит, преподаватели и капацитет. Подобна рестрикция обаче означава край на всяко развитие. В този смисъл моята концепция за тази карта се различава от това, което министерството предложи и Народното събрание прие. Според мен в крайна сметка ще се стигне до някакъв компромис между двете, за да може едновременно да се ограничи разкриването на специалности без необходимия капацитет, а в същото време да не се спира развоят, като се забрани всякакво разкриване на нови специалности.
Картата на висшето образование ще се изготви през следващите месеци. Аз приветствам това, че е приоритет и на служебното правителство, и ще помогна по всякакъв начин. Съветът на ректорите има капацитет за това и много пъти е показвал, че е двигател на реформата във висшето образование и че всички ректори в съвета често жертват интереса на собствените си университети в името на развитието на цялата система.
- Започнаха ли университетите да се включват по-активно в мрежи - български и международни?
- Университетите винаги са участвали в мрежи. Правилно каза министър Вълчев преди няколко месеца, че това участие трябва да стане много по-активно. В момента 5 български университета са класирани като пълноправни партньори в европейските алианси, финансирани от Европейската комисия. Има и други университети, които са асоциирани партньори. Това е много голям успех. Аз преди дни участвах в такава среща на ректорите на 7 университета от алианса, в който участва Софийският университет. Наистина има много идеи, които могат да позволят интеграция на тези университети помежду им в много по-голяма степен, отколкото преди. Отделно от това всички университети участват в различни асоциации и мрежи, много от тях на европейско ниво. Много често обаче това сътрудничество се свежда до мобилност на преподаватели и студенти, което не е достатъчно, защото тази мобилност се финансира много сериозно и по програмата “Еразъм +”. Когато Софийският университет има двустранни партньорства с 350 университета, не е достатъчно те да водят само до мобилност. Необходимо е тези двустранни партньорства да водят и до общи научни проекти и до използване на обща научна инфраструктура. Когато става дума за мрежа, много затруднения се преодоляват и се стига до общи проекти и общи изследвания, което е важно.
- Висшето образование видимо се модернизира, дистанционното обучение навлезе навсякъде в пандемията, но променят ли се програмите на обучение във висшите училища и в частност в Софийския университет?
- Програмите се променят, но не заради епидемията, нито заради това, че е възможно някакво хибридно обучение, дори когато епидемията приключи. Програмите имат нужда от непрекъснато обновяване. Съвременният свят се изменя много по-бързо от преди. Това важи не само за технологиите, а изобщо за обществените отношения. Поради това програмите остаряват все по-бързо. В Софийския университет изменяме между 50 и 100 учебни плана месечно. Това означава между 500 и 1000 годишно. Следователно за 4 г., колкото е бакалавърската степен, ние сме променили толкова много учебни планове, че вероятно всеки следващ курс учи по различен учебен план. Въпреки това не е достатъчно. Трябва постоянно въвеждане на нови методи на преподаване, на учене и постоянно обновяване на учебните програми. Колкото и да се опитваме обаче, винаги ще изоставаме от бързината, с която се развива светът.
- Право и тази година ще се кандидатства с оценки от матурите, а не с приемни изпити, няма ли това да понижи нивото на бъдещите ни юристи?
- От 20 г. идеята е матурите постепенно да заместят университетските изпити. Проблемът не е в това дали има университетски изпити, или държавни зрелостни изпити. Въпросът е по-скоро в това къде е летвата. Ако на университетските изпити летвата е ниска, това не ги прави по-добри от зрелостните изпити, ако сложим една по-висока летва. Следователно няма как качеството на приетите студенти да е по-ниско, особено ако приемаме от еднакъв брой кандидати еднакъв брой приети. Ако приемаме 300 души от 2000 кандидати, методът на изпитване не е толкова важен. Съотношението се запазва.
- Чува ли се вече по-силно гласът на ректорите – нещо, което си пожелахте, когато оглавихте Съвета на ректорите?
- Мисля, че да. Видя се, че Съветът на ректорите в партньорство със синдикатите успя да извоюва по-сериозни възнаграждения за преподавателите, което е важно, защото иначе никога няма да можем да привлечем най-добрите завършили студенти, както и преподаватели от чужбина. А без преподаватели от чужбина ще си останем университети, които имат значение само на национално или регионално ниво. Имаше и други случаи, в които се видя, че Съветът на ректорите успява да предложи добри идеи и да защитава становищата си.
- А на духовните хора въобще?
- Не мисля. Годината на епидемията, от една страна, заглуши възможността за дебат. От друга страна, разкри възможности за дебат, без да сме непременно един до друг, които преди не бяхме използвали или дори не познавахме. Ще дам един пример извън въпроса. На днешната среща на ректорите от алианса имаше представител на студентския съвет от Саарбрюкен, който каза, че благодарение на епидемията, въпреки всички неудобства, студентите са получили възможност онлайн да слушат лекции на хора и от други университети. Нещо подобно се случи и с дебата на интелектуалците и духовните хора. Ние, от една страна, почувствахме свободата си застрашена, защото не може да се събираме както преди. От друга страна, си дадохме сметка, че онлайн може да се събираме с наши съмишленици от много по-широк кръг страни – възможност, която ще имаме предвид и занапред. В този смисъл дали духовните хора се чуват по-силно, не знам, но пък се откриха нови възможности за комуникация между тях.
- Преди 2 г. казахте на политиците, които се наредиха пред вас на шествието за 24 май, че култура и духовност не се наливат насила и безобразието се превръща в традиция, успяха да ви ядосат на празника, има ли промени оттогава?
- Не мисля, че промяна ще настъпи, още по-малко, че ще настъпи лесно. Случаят, за който споменавате, не е първият. Ние сме имали подобен случай и на друг 24 май преди това при друго политическо съотношение. Това показва, че винаги във всички партии се прокрадват и хора, които нямат усещане за това кое можеш да си позволиш, кое е приличното и как обществото възприема публичните прояви на политиците. Има хора с високи качества във всички партии, има и хора, които са попаднали в партиите случайно. Това на такива духовни празници се вижда по най-явен начин.
- Промениха ли се ценностите ни в пандемията, станахме ли по-добри?
- Рано е да се каже. Мисля, че не сме станали нито по-добри, нито по-лоши. Човечеството се променя много бавно. Ако погледнете хиляди години назад, ще видите колко бавна е била тази еволюция – най-напред биологическа, а след това морална и духовна. Наред с езика и мисленето една от най-отличаващите човека черти е да носи в себе си морал и духовност. Те са станали синоним на характерното за човека – човечността. Ако след големи катаклизми не ставаме по-добри, то нека поне не губим човечността и човешкото в себе си.
CV
l Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.
l През 1984-1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин
l От 2008 г. е професор
l Бил е зам.-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г. и управител на фонд “Научни изследвания” от 2008 до 2009 г.
l Води лекции по латински език и римска литература в катедра “Класическа филология” на СУ
l Първият преводач на Аристотеловата “Политика”
l Заместник-ректор от 2010 г.
l На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет, на 20 ноември 2019 г. е преизбран за втори мандат
l На 7 юли 2020 г. бе избран за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България
