Конференцията
за бъдещето на
Европа трябва да
постави основите
на такъв разговор
Историята ни учи, че Европа е просперирала, когато сътрудничеството надделява над конфронтацията. Този наглед прост извод проправя пътя на Робер Шуман към идеята за създаването на Европейския проект на 9 май 1950 година.
Благодарение и на идеите на големи европейци като Шуман днес ние осъзнаваме, че различията са нашето богатство. От континент с разпокъсани и разрушени от опустошителни войни страни Европа се превърна във фактор, който задава световните стандарти за демокрация, човешки права и свободи и върховенство на закона. И като европейци имаме пълното право да празнуваме силата на нашите ценности и идеи.
Кой би си представил, че Берлинската стена няма да може да устои на тяхната сила и че те ще осигурят основата, на която разделеният ни континент беше обединен доброволно и мирно? Кой може да забрави 1 май 2004 г. и 1 януари 2007 г., когато Съюзът посрещна новите държави членки от централна и източна Европа?
Историческата истина настоява, че
идеята за обединена
Европа не би била
възможна без
победата на
Антихитлеристката
коалиция
– начело с Великобритания, СССР и САЩ. Краят на войната е краят и на двете антихуманни идеологии на XX век – нацизма и фашизма.
За всички нас, гражданите на свободна Европа, е добре да разберем, че отричането на Деня на победата не прави Деня на Европа по-голям, значим и важен.
Ако обаче оставим за момент носталгията по историческите достижения и се обърнем към днешните предизвикателства и бъдещето на ЕС, ще видим, че ЕС на XXI век е много по-различен. Очакванията към него са много по-големи, а и решенията на глобалните въпроси доста по-комплексни. Всички кризи дотук, включително и все още неотминалата коронакриза показаха две основни неща - необходимостта от политическо единство и нуждата от бързи решения. Това неминуемо поставя фронталния въпрос - може ли ЕС да бъде по-единен и по-бърз при вземането на решения, разбирайте по-ефективен, при сегашната правна рамка, дадена от договорите? И категоричният отговор е - не, не може. И изобщо идеите за геополитически съюз могат да се превърнат в отдалечена химера, ако преди това ЕС не се превърне в политически съюз. Или казано още по-ясно - ЕС трябва да намери своя нов Raison d'etre.
В голяма степен Конференцията за бъдещето на Европа ще се опита да постави основите на един такъв разговор. Най-ценното в него е, че той ще бъде граждански. Идеите ще дойдат от гражданите. И това по-никакъв начин не означава, че ще бъде подменена представителната демокрация. Точно обратното - тя ще бъде подсилена. И тук искам дори една стъпка по-надалеч - трябва да се помисли
как да бъде
институционализирано
гражданското
участие,
а не включването и изключването му да бъде “ad hoc”. Съвременната дигитална демокрация дава огромни възможности за такъв тип приобщаващо участие на гражданите. Ако това не бъде направено, бързам да кажа за най-големия риск, а именно Конференцията да се превърне във временен политически отдушник на гражданското негодувание. Това би потвърдило силното усещане за липса на представителност и за “видимата или невидима” роля на европейските елити.
Упражнението по дигитална демокрация и последващото включване на участниците в агората трябва да даде трибуна и критичните гласове, включително и на антиевропейските. Това би било важна стъпка към изграждането на доверие към проекта за една Нова Европа.
Да живее Европа! Long live Europe! Lang lebe Europa! Vive l'Europe!
* Raison d'etre - френско словосъчетание, което означава смисъл на съществуването, разумно основание, предназначение
