Коментарът на “Седмицата” на Дарик радио от Кирил Вълчев на 8 май 2021 г. - събота е в четири части със записи от Рилския, Роженския и Хаджидимовския манастири от Великден, Гергьовден и Светли петък година след като на същите празници бяха полупусти заради коронавируса.
Великден в Рилския манастир
Миналият април в годината, когато дойде новият коронавирус, Възкресение Христово тук посрещнахме петдесетина души, включително монасите и служителите.
Макар и не изцяло изпълнен, какъвто съм виждал манастирския двор, година по-късно в полунощ на Великден тук все пак имаше стотици души. И през цялата неделя върволицата от поклоници не спря.
Знак, че след уплаха от Ковид-19 много хора си спомниха, че имат душа. Или точно заради вируса, изолирал телата им, си спомниха, че не могат да изолират душите си.
Много загубиха близки, заболели от Ковид-19. Но по-леко е, ако осмисляш душите им с Божествения дух в тях, а не виждаш само безсмислието на животинското телесно съществуване.
Колко нелепа изглежда година по-късно забраната на властите за движение извън областните градове, заради която само малцина от близките селища бяха на Великден в Светата обител на покровителя на българския народ! Колко нелеп изглежда и страхът, спрял да бъдат в манастири и черкви онези, които мерките на властта не препятстваха, защото в България храмовете все пак останаха отворени!
Година по-късно - въпреки че заразените са хиляди, а не неколцина като тогава - наред с ограниченията от властта падат и самоограниченията, защото все повече хора разбират, че страхът за тялото разболява душата и прогонва духа, който крепи живота.
Невижданият егоизъм и егоцентризъм, страстта към притежаване и консуматорство - за които говори тази година патриаршеското и синодално пасхално послание - разболяват света повече от всяка зараза и са по-голяма заплаха за самия живот на земята от всякакви вируси.
Но този вирус научава все повече хора, че ако сме духовно здрави, ще бъдем и телесно здрави.
Вярно, риломанастирският двор година след онази пустота на Великден не се преизпълни както е било преди, но - като забравиш заради страх за тялото, че си духовно същество - после трудно си го спомняш ...
А българите още носим онзи Вирус-1917, за който преди година говореше игуменът дядо Евлогий.
По-лошото е, че и водачите ни са родени и расли в света на атеизма след болшевишката революция и понякога изглежда, че и те забравят как имат душа. Или дори да са човеци душевни, не изглеждат духовни - както казва Свети Апостол Павел - и нямат дух в тях.
А този дух носи саможертвена любов във всекидневни измерения във всяка област на човешкото битие - включително политиката и бизнеса.
Друга би изглеждала България, ако Бойко има любов в сърцето си към Румен и Слави и те към него, взаимно един към друг Христо и Ахмед, Корнелия и Мая, Арман и Иван, Цветан и Дилян, Васил и братята Кирил и Георги ... Трайна любов най-малко заради миналото, когато някои от тях са били заедно ...
Защото лошите мисли на водачите един към друг разболяват лошо България.
И пътьом тази болест отнася и самите водачи ...
А както казва една гръцка поговорка:
Никого не облажавай преди края му.
Защото на едни душите им заболяват понякога преди болести да отнесат телата им, а за други няма болест, която да отнеме духа им.
Христос воскресе!
* * * * * * *
Третият ден на Великден в Роженския манастир
На Светли вторник стотици участваха в традиционното литийно шествие и водосвета с прочутата чудотворна икона на Богородица Портаитиса (в превод от гръцки Вратарница) - копие от 1790 г. на иконата, охранявала портите на светогорския манастир Ивирон, чийто метох е бил Рожен - най-значимият манастир в Пиринска Македония, в който според предание е живял Свети Йоан Рилски преди да се засели в пещера в Рила.
Оригиналът на иконата е нарисуван през I век след Христа от първия иконописец Свети Апостол Евангелист Лука и през девети век спасен от унищожение от иконоборците във Византия - еретици унищожавали иконите - от притежателката си в Никея край Цариград, която пуснала иконата в морето. Век по-късно на Светли вторник иконата се явила в огнен стълб в морето пред грузинския Ивиронски манастир на Света гора. Монасите я поставили в черквата, но на заранта я намерили над манастирските порти, което се повторило няколко дни.
Накрая Света Богородица се явила на монаха Гавраил и му рекла: “Не вие мен ще пазите, а аз ще ви пазя!” и монасите я оставили до портите, където построили параклис, от който ги пази и до днес.
“Не вие мен ще пазите, а аз ще ви пазя!” - е послание, подходящо за българските водачи, които невинаги са вратарници - пазители народа. А го изкушават с понякога кухи предизборни обещания и се оправдават с изборни резултати, че не го повеждат. И прехвърлят само нему отговорността, че не намират съгласие помежду си накъде да поеме България. Но няма кой да каже: “Не вие мен ще водите, а аз ще ви водя!”.
А на дни като Светли вторник в Рожен българите показват, че могат да бъдат общност и да вървят в една посока - независимо от споровете, които могат да бъдат и съзидателни обсъждания - стига да имат причина да следват чисто лице.
Пример за това - освен шествието след иконата Света Богородица Вратарница - е възстановяването през XVIII век на разорения след идването на турците Роженски манастир с помощта на българи от цялата страна.
Пример са и грейналите лица на хората, с които на празника днес - разбрали през дните на самота заради коронавируса, че живото човешко общуване е безценно, а човеците са свързани не само от страха от зарази, но и от чудеса като тези на копията на иконата Света Богородица Вратарница по целия свят - грейнали лица, с които се поздравяват:
Христос воскресе! - Воистину воскресе!
* * * * * * *
Гергьовден в Хаджидимовския манастир “Свети Великомъченик Георги Победоносец”
Година по-късно след предишния Гергьовден без право на придвижване между големите градове заради няколкото заразени с коронавируса вече няма забрани и страх, които да спират поклонниците в Хаджидимовския манастир, възстановен след намирането на чудотворната икона на Свети Георги през 1850 г. и от снощи върволици от хора й се покланят и участват в службите, литургията и водосвета за Гергьовден.
“Господ се намесва в живота ни и го разбърква, за да може да го подреди” - обясни преди година изпитанието с новия вирус игуменът отец Теофил, който говореше за надеждата да преборим нездравия страх и да имаме страх само от Бога.
Примерът на Свети Георги за страх само от Бога този Гергьовден припомни в проповедта си и Неврокопският митрополит Серафим с разказ за мъченията и за обещанията на житейски прелести, с които император Диоклециан се опитвал през IV век да накара 20-годишният юноша да се отрече от Христос преди накрая да го убие.
И така Свети Георги ни дал едно различно разбиране какво е храброст и какво е победа, което би ни помогнало по-лесно да се ориентираме в смисъла и на днешния си живот.
Храбростта е в самоотречението - не да не се страхуваш за себе си, а да имаш страх от нещо по-голямо от загуба на прелестите на живота - по-голямо от пари, имот, служба, длъжност, слава, почит, даже от самия живот заради самото съществуване - “измамни вятърни мелници”, както ги нарече преди година игуменът отец Теофил.
Самоотричане, което през тази седмица българите не можаха да видят нито в разказите за изнудване за златни кюлчета и земи от отиващата си власт, нито в отказа от демонстрации на охолство от настоящите силни на деня, нито в състрадание към бедните и пострадалите заради коринавируса, защото отиващият си парламент - вместо да вземе бързи принципни решения за индексация на пенсиите и продължаване на помощите заради Ковид-19 - потъна в говорилня.
А истинската победа носи не говоренето ...
Победа - както дава пример Свети Георги, когото тук в Хаджидимовския манастир честват столетия както дай Боже днешният български ден да намери човек, когото да отбелязват бъдните поколения - победа е да победиш себе си.
Да победиш себе си като не хвалиш сам себе си като незаменим и не се оправдаваш, нападайки другите - както отиващите си властимащи направиха на два пъти в първия календарен ден на Светлата седмица и после навръх Гергьовден.
Да победиш себе си като не се състезаваш тщеславно с невъзможни за приемане предложения, както новодошлите в парламента направиха в първия работен ден на Светлата седмица.
Но кой съм аз, та да съдя и отсъждам вместо да благодаря за всичко в тази Светла седмица ... Нима забравих как преди година отец Теофил, игуменът на Хаджидимовския манастир - който вярва, че истинският игумен още си е Свети Георги - каза в Седмицата на Дарик радио:
“Ние трябва да благодарим на Бога и за лошото, не само за доброто, защото то ни учи, то ни калява, то ни прави по-предпазливи, отговорни, по-разсъдливи ... Всичко съдейства за доброто и полезното на хората.”
Затова и най-важният поздрав в дните след Великден, с който и на този Гергьовден се поздравяват хората в Хаджидимовския манастир “Свети Великомъченик Георги Победоносец”, е в прослава на Светата Божия воля с промисъл за доброто на човека даже в мъченическата смърт:
Христос воскресе!
* * * * * * *
Светли петък с водосвета на чудотворната икона на Света Богородица Осеновица в Рилския манастир
Преди година на този ден молитвите на монасите в Рилската света обител на покровителя на българския народ Свети Йоан Рилски бяха отправени към Света Богородица да помогне срещу заразата с Ковид-19. Защото много пъти чудотворната й рилска икона е била изцелителка при тежки заболявания и при масови епидемии.
Идването в Рилския манастир на тази икона, обградена от мощите на 32-ма светии - мнозина от тях съвременници на Христос като възкресения от него Свети Лазар, Света Мария Магдалена, Светите апостоли евангелисти Матей и Лука - се свързва с чудо от 1173 г., когато византийският император Мануил I Комнин я дарил след чудодейното му изцеление от мощите на Свети Йоан Рилски, които тогава били в Средец, със завет тя винаги да съпътства мощите на светеца, където и да се намират те.
Иконата се изнася от рило-манастирската черква само три пъти в годината - единият на Светли петък след Великден, на който се почита друго чудо - откриването по напътствието на Света Богородица на живоприемния източник на вода от бъдещия император Лъв Първи, която сторила слепец да прогледне.
През 2007 г. иконата от Рилската света обител беше една от трите на Света Богородица заедно с тези от Бачковския и Троянския манастири, пред които бе отправена всенародна молитва за осъдените на смърт български медици в Либия, които много скоро след това по чудо бяха освободени и се прибраха в родината си.
Българите сега пак чакат чудо - за изцеление от шестващия повече от година по света коронавирус ...
Водачите на българите също чакат чудеса.
Предишните да се отърват - освен от отговорност за бъдещето (както направиха със скоропостижното оттегляне на посочения ден по-рано от самите тях председател на Централната избирателна комисия) - от отговорност за миналото след като вече няма страх у разни хора да говорят каквото поискат за управлението им.
Идващите - да издържат да преминат през властта без кризите в различни сфери от здравеопазване до икономика да ги повалят.
Чудеса без усилия, обаче, не стават. Младият Лъв дълго търсил целителния извор. Мануил Първи Комнин дълго се молил преди да оздравее от елея от кандилата на мощите на Свети Йоан Рилски.
Трябва усърдно да се потрудиш, за да те стигне чудо. Най-вече в сърцето си - с чиста вяра, с искрена молитва, с упорито търсене, с кротко смирение ...
Защото чудесата не са суеверия, които да срещнеш докато се връщаш назад когато черна котка ти е минала път.
Нито можеш да разчиташ на чудо от лъже-чудотворци, които не млъкват да баламосват народа какви чудесии са му направили ...
Впрочем кой знае какво водачите ни ще направят до Светла събота утрин, когато ще чуете думите ми от трите манастира - Рилския, Роженския и Хаджидимовския - от Великден, Гергьовден и Светли петък година след полупустите на същите празници църкви и манастири заради забраните и страха от новия тогава коронавирус - така че моля бъдете снизходителни за пропуснати от мен злободневни събития и реплики ...
Но ми се щеше да чуете, че един друг живот от този на земните им водачи имаха българите през цялата Светла седмица - живот белязан от:
Христос Воскресе!
