Още акценти от интервюто с президента на КНСБ:
Най-цинично ще е да се спрат допълнителните 1000 лв. на медиците, които 24/7 спасяват животи
Преизчисляването на пенсиите е несправедливо, оставя над 900 хил. души без увеличение. Формулата е изпреварващ ръст на минималната, вдигане на коефициента за стаж и швейцарското правило
50 лв. да не са на калпак, а според размера на пенсията. Добавката да е до края на пандемията
Надявам се две пенсии да са повече от една поне за хората без
осигурителни дупки
Минимална заплата от 1250 лв. е постижима цел след 5 г.
- Г-н Димитров, писахте оценка много добър 4,50 на Плана за възстановяване, който трябваше да изпратим в Еврокомисията до 30 април, за да получим достъп до парите за възстановяване от кризата. Чуха се много критики, заваляха и предложения за промени, защо е важно да го внесем сега?
- Планът може да бъде изпратен и по-късно, дори през 2022 г. Сроковете са ясни - два месеца за оценка от ЕК, след това още месец за одобрение от Европейския съвет, като те могат да бъдат и съкратени. И в тях лежи ключът кога ще получим авансово 13% от средствата. Това са около 1,5-1,8 млрд. лв., които да стигнат до българските предприятия и домакинства за зелена, дигитална и технологична трансформация, която е критично нужна, за да може да се преструктурира икономиката ни.
Ако искаме България да е сред страните, които в края на юли имат съгласуван план с ЕК, час по-скоро трябва да го внесем. Винаги могат да се направят промени, с които да стане по-добър. Има една английска поговорка, че отличното е враг на доброто. Трябва да си дадем сметка, че много трудно ще постигнем отлична оценка, в същото време, защото сме пропуснали доброто, със сигурност ще понесем вреди.
- От ден първи в деловодството на НС заваляха законопроекти, наложи се мораториум върху действията на правителството в оставка, последваха караници, а за депутатите като че ли бе по-важно да поправят изборните правила от мерките срещу коронавируса. Нужна ли е бърза актуализация на бюджета?
- Да, заявихме го още преди старта на парламента. Бюджетът, макар и с дефицит, не включва три сериозни разходни пера за мерките срещу пандемията. През миналата година, а и в първите месеци на тази, той бе на излишък и имаше възможност мерките да се финансират и извънбюджетно. Вече сме на минус, а няма предвидени средства за тях след 1 юни. Само за 50 лв. допълнително към пенсиите до края на годината ще са нужни 735 млн. лв.
Много е важно да продължи мярката от 1000 лв. за медиците на първа линия. Парите се даваха от европейските програми, а те изтичат през първата половина на годината. Най-циничното, което може да се случи, е да няма възможности да се платят тези допълнителни средства на медиците, които 24/7 спасяват животи. Трябва да има актуализация на бюджета и тук няма никаква политика и идеология, а желание да запазим подкрепата, която и без това не е най-щедрата в ЕС.
Най-важният ни аргумент с бизнеса, за да искаме актуализация, е да продължат мерките за подкрепа на заетостта и доходите на работещите - 60/40, 80/20, “Запази ме”, “Заетост за теб” и т.н. По тях месечно се плащаха 110-120 млн. лв. без парите за помощи на родителите заради затворени училища и детски градини.
Всичко това са 1,7 млрд. лв., които не са предвидени в бюджета. Финансовият министър в оставка Кирил Ананиев е прав в изявленията си - да, бюджетът може да не се актуализира и ще изпълни това, което е заложено в тези 5 млрд. дефицит. Това, което не казва, е, че всъщност някой трябва да вземе решение, а към този момент не е ясно кой. Отиващото си правителство казва - ние досега сме намирали начин да ги плащаме, да го направят и следващите. Очевидно следващото правителство ще е служебно, но то няма да има парламент, който да актуализира бюджета. Така разходите ще бъдат спрени, но това някой трябва да го каже сега и да се вземе под обществен натиск решение за удължаване на мерките. Дългови механизми има, но те не могат да сработят за краткото време. От много страни има неизвестни и те рефлектират към работещите, към това от 1 юни да няма мерки за подкрепа за 3 млн. души и да излязат десетки, да не кажа стотица хиляди на пазара на труда като безработни.
- Вървим към сценарий до края на годината да няма политическа стабилност. Това ще спъне ли икономическата активност и бизнеса и нова вълна на безработицата?
- С бизнеса се опитваме всячески да не стане това и да байпаснем политическата нестабилност. Обсъдихме с всички политически сили двете важни теми - актуализацията на бюджета с антикризисните мерки и плана за възстановяване. По тях настойчиво искаме политиците да намерят решение, преди да се хванат за гушите в поредната битка. Трябва да се минимилизират негативните последици за предприятията и хората.
- Тези среща дадоха ли индикации, че партиите са готови да работят заедно в името на тези две цели?
- Бяхте свидетели, че всички партии заявиха, че независимо от всичко, трябва да се внесе час по-скоро планът. По другата тема няма съгласие, понеже ключът за актуализация е в МС, парламентът не може сам да инициира. В патова ситуация сме, защото според правителството бюджетът е ОК към този момент, а отговорността ще я носи този, които ще дойде на власт, но той няма да има парламент. Предупреждавам, че ако в следващите десетина дни този параграф 22 не се реши и няма актуализация на бюджета, поне с тези три теми, предвиждам сериозни проблеми, катаклизми и социално напрежение. То е естествено. Ако през юни и юли излязат 100 хил. безработни, над 2 млн. пенсионери и оставим медиците без пари, какво си представяме, че ще стане?
- След май се спират 50 лв., които пенсионерите получаваха 10 месеца, но през юни няма ли да се почувстват ощетени?
- Някой ги кръсти “50-те лв. на Бойко Борисов”. Дори така да е, причината да се дават е пандемията и е важно, че стигат до хората. Ние критикувахме подхода на калпак. Обосновката, че трябва да се дават не защото е оценен приносът на пенсионера, а заради кризата и всички пенсионери са уязвими, донякъде аргументира даването на 50 лв. на всички. В същото време си даваме сметка, че за хората с таван от 1440 лв. те не са излишни, но тази стойност за пенсионер с 300 лв. е много по-голяма. Ето защо нашето предложение е от 1 юни подкрепата да е диференцирана. Още няма обаче с кого да го обсъдим. В това предложение има рискове, защото при различни прагове винаги има недоволни, но има и логика - хората, които получават по-малки пенсии, ще получат по-голяма част от тези 105 млн. лв., които се дават на месец.
- Ножицата между стари и нови пенсии продължава да расте. От БСП и “Изправи се! Мутри вън!” предложиха те да се преизчислят с актуален осигурителен доход. Трябва ли да се мисли в тази посока, или има по-добър вариант?
- Преизчисление на пенсиите по правило се прави само когато има промяна в параметрите на приноса – осигурителен стаж и/или осигурителен доход. Така че пенсиите у нас имат нужда не от преизчисление, а от редовно увеличение. Това е наша принципна позиция от години. Още през 2008 г., когато тогавашният министър на труда Емилия Масларова направи преизчисляване, заявихме, че това е непрофесионално и против правилата на пенсионната система. Както сега смятаме, че трябва да се промени начинът, по който се дават 50 лв., но да не се отнемат. Продължаваме да мислим, че основният принцип, който трябва да бъде спазван, е “принос – права”. Трябва да има изпреварващ ръст на минималната пенсия, която да стигне и надмине прага на бедност (сега е 369 лв. - б.а.). Вдигането на пенсиите трябва да става чрез постепенно повишаване “приноса” на всяка година ефективен осигурителен стаж в размера на пенсията. Паралелно с това трябва и да се поддържа покупателната способност на пенсиите чрез тяхното осъвременяване по т.нар. швейцарско правило. Осигурителният доход все още е под 20-25% под средната работна заплата и това дава ясни сигнали, че продължаваме да живеем в една сивота, а това рефлектира пряко върху размера на пенсията. Предложеното от политиците преизчисляване е не само нередно, но и несправедливо. То няма да даде актуализацията, която си представят вносителите, на всички пенсионери. Над 900 хил. пенсии ще отанат на стария им размер, а операцията ще струва над 1,3 млрд. лв. само за 2021 г.
Така че изпреварващият ръст на минималната пенсия заедно с повишението на приноса на осигурителния стаж и осъвременяването, са подходите, които трябва да движат пенсиите нагоре.
- От септември трябва да започне изплащането на вторите пенсии за 17 хил. жени. Направи ли се всичко възможно поне за тях две пенсии да са повече от една, или останаха рискове?
- През последните 2 г. направихме немалко. По наше предложение брутният размер на внесените вноски стана гарантиран. Дали и за колко хора две пенсии ще бъдат повече от една, предстои да видим. Силно се надявам, че това ще се отнася поне за тези, които са били изрядни и нямат осигурителни дупки. Умерен оптимист съм, че въпреки всичко ще имаме прилично поведение и изпълнение на втория капиталов стълб, макар че много хора ще бъдат недоволни. Да не забравяме, че не бе възприето нашето искане да бъде гарантирана пожизнеността на тази пенсия, защото тя така бе записана преди 20 г.
Идеята бе първият разходопокривен стълб най-накрая да даде 65 до 70% от общите пари, които да получава един пенсионер спрямо вноските си през всички години. Вторият стълб да даде между 15 и 20% от осигурителните доходи. А през доброволния механизъм да се допълни, така че да се доближи до 85-90%. Това към настоящия момент не е така. Припомням го неслучайно, защото трябва да бъде предоговорено и как оттук нататък ще гарантираме, че към намалената пенсия от първия стълб ще бъде добавяна по-голяма сума от това намаление. Ако не се случи това, цялото упражнение става безсмислено. Не се прие нашето предложение и двете пенсии да се изплащат в момента, в който пенсионерът има необходимите стаж и възраст, а не година по-рано. Сега е възможно да си взема някакви пари накуп от частните пенсионни фондове, а след година, когато отида в НОИ да взема пенсията, която ми се полага, да излезе, че е по-малка от това, което съм очаквал. Така може да се окаже, че съм имал едни пари в частните пенсионни фондове, които съм взел година по-рано и съм изпапал бързичко, като съм си мислил, че са моите спестявания. Трябва да се избегне подвеждането на хората. Не съм убеден, че всички разбират как действат първият и вторият стълб на пенсионната система. Това трябва да се обяснява и всички сме длъжници. Най-лесно ще стане, като се уеднакви периодът. Тогава няма как да стане грешка, защото ще отида в НОИ и ще ми сметнат пенсията, в частните пенсионни фондове – те ще кажат какви права имам, ще събера двете числа и ако са по-малко - ще ги преместя в НОИ.
- Според президента на САЩ “никой не трябва да работи на пълен работен ден и да живее в бедност” и увеличи минималната заплата на 15 долара/час. У нас стотици хиляди българи са работещи бедни. Ще подкрепим въвеждането на “праг” на достойнството при заплащане на труда и ще регламентираме минималната заплата да не бъде под 50% от средното брутно и 60% от медианното брутно възнаграждение за страната. Това обаче ще е достатъчно ли, защото минималната заплата у нас продължава да е най-ниската в ЕС?
- Не, няма да бъде достатъчно, но е изключително знакова първа стъпка. Радвам се, че българското правителство заема такава позиция, защото доскоро имаше колебание. Този двоен праг ще стане реалност със самата директива. Сега минималната заплата е около 42%. Предлагаме ускорено увеличение, за да стигнем този праг на достойнство. За целта в следващите 5 г. минималната заплата трябва да расте поне със 17-18% годишно. Това се е случвало през годините, даже и с повече. Да не говорим, че балтийските държави при влизането в ERM II увеличаваха минималната заплата с повече от 20% за първите 3-4. Това е първата стъпка, а следващата цел трябва да бъде “заплата за издръжка”. През всички тези години се опитвахме да обясним колко пари са нужни, за да живее нормално едно българско семейство. Вече говорим за тричленно домакинство и двама работещи. Към настоящия момент брутният доход на всеки трябва да е поне 1250 лв. Даваме си сметка, че това в момента е далеч от минималната заплата, но за 5 г. може да бъде достигнато. С ръст от 17% от сегашните 650 лв. да стигне над 1200 лв. Така след 5 г. няма да има работещи бедни. Не е неизпълнимо, а достойна цел за всеки, независимо какъв политически цвят има. Икономиката ни може да го понесе, а директивата, която идва към нас, ще реферира и в определен момент ще тласне достигането на минималните доходи до издръжката за домакинство.
- Посрещнахме 1 май пак в пандемия. Пред какви предизвикателства са изправени днес работниците? Кризата промени ли пазара на труда, а и формите на труд?
- Кризата катализира дигиталната трансформация и зелените измерения на пазара на труда. Най-видимо това стана в дистанционната работа, но тук трябва да се мисли за промяна на правовата рамка, условията, в които се работи, самоексплоатацията. Очертаха се нови предизвикателства, защото работниците не са готови за ускорени темпове на дигиталните процеси, а както винаги България е най-неготова. Работниците са в стрес от здравните измерения на пандемията, заради нея губят работни места и може да се окаже, че дигиталната трансформация също може да им ги вземе, ако не са готови. Преди 135 г. работниците в Чикаго излязоха на гневна демонстрация и последва кръв и болка. Тогава те са се борили за 8-часов работен ден. Сега май пак трябва да се борим за него, но по друга причина, или най-малкото за едно по-добро съвместяване на семейния и трудовия живот. Искам да пожелая на всички работници кураж в борбата за повече права и достойни доходи. Тя трябва да продължи. Даром нищо не се дава.
Визитка:
Роден на 20 септември 1963 г. в Русе
Завършва техникум по електротехника в родния си град
Дипломира се като машинен инженер във Военноморското училище “Никола Й. Вапцаров” във Варна, магистър е по управление на човешките ресурси от ПУ“Паисий Хилендарски”
През 1991 г. е избран за областен координатор на КНСБ във Варна
Става зам.-председател по обща политика, организация, координация и контрол през 1997 г.
От 2007 г. на VІ конгрес на КНСБ е избран за вицепрезидент
На 3 май 2013 г. е избран за лидер на конфедерацията
