Никой “не посяга” на слаба магистратура, казва в интервю за "24 часа" Валентина Маджарова, и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура
- Прокурор Маджарова, миналия четвъртък прокурори, следователи и съдебни служители излязоха пред съдебните сгради на протест срещу закриването на специализираното правосъдие, гласувано на първо четене в правната комисия. Имаше коментари, че това е натиск върху законодателя, който е в правото си да променя законите.
- Ние не оспорваме правото на законодателната власт да променя нормативната уредба, нито правим опит за натиск върху нея. И не излязохме пред съдебните сгради на протест, а мълчаливо да изразим позицията си. По закон магистратите сме деполитизирани. Но сме и част от гражданското общество. Всеки от нас е полагал клетва да спазва стриктно законите в страната.
Излизането ни пред съдебните сгради не беше и стачка - всички магистрати, ангажирани по насрочени дела, бяха в съдебните зали.
Като прокурор винаги съм смятала, че страната трябва да следва принципите, които правят всички граждани равни пред закона, че върховенството на правото изключва действия, които накърняват независимостта на съдебната власт, особено вследствие на политически натиск. В случая оказван, образно казано, дилетантски - чрез поредно вкарване в обращение на тезата, че специализираният съд е извънреден. Едва ли не като някогашния Народен съд. Тя бе отхвърлена от Конституционния съд (КС).
Или умишлено да пропускаме факта, че окончателните решения по делата на Специализирания наказателен съд взима не самият той, а Върховният касационен съд като трета инстанция.
Фактът, че точно сега се “възражда” въпросът за легитимността на Специализираната прокуратура (СП), за нас е обясним – показахме, че работим и сме силни. Никой “не посяга” на слаба магистратура.
- С какво обсъжданите законопроекти застрашават независимостта на съдебната система?
- Държавата е правова, конституционна и демократична само когато има разделение на властите. Когато власт възпира власт. Далеч назад във времето Монтескьо стига до извода, че ако няма разделение между законодателната, изпълнителната и съдебната власт, не може да се говори за републиканско управление.
Нека поразмишляваме заедно. Сигурно помните, че преди да заработят специализираните магистратури, имаше близо 2-годишен обществен дебат за техните функции, цели, очаквани резултати. В него се включиха учени, експерти, различни институции, международни организации, питан бе и КС. Днес се предлага законопроект за тяхното закриване
без обсъждане,
без да се потърси мнението на професионалната гилдия и на ВСС - чието съществуване е конституционно закрепено, за да брани независимостта на магистратурата. Нима прескачането на ВСС не е грубо вмешателство в работата на съдебната власт и удар по нейната независимост?
Актуалният въпрос всъщност е
защо точно сега
се поставя
въпросът за
закриването на
специализираната
магистратура
Дали заради конкретни дела, на които е даден или предстои да бъде даден ход в специализирания съд? Дали заради моментно съвпадение на интересите на определени засегнати от обвинението лица с тези на политически кръгове? Защо се предлага закриване на съдебни институции без обстоен анализ на дейността им? Анализ, който би показал, че тези институции работят добре и се ползват с доверието на огромната част от обществото.
- Какво имате предвид?
- Ще ви отговоря с факти, които са лесно доказуеми. През изминалата 2020 г. магистратите в СП са работили по рекорден брой преписки - общо 7517 (при 6950 за 2019 г. и 2435 за 2018), наблюдавали са и повече досъдебни производства - общо 1431 (при 1089 през 2019-а и 919 през 2018 г.). Сред тях
най-сериозен
ръст има при
разследванията
на корупционни
престъпления
или престъпления с възможен корупционен мотив – общо 271, или с 66 повече от 2019 г. и 141 повече от 2018 г.
Най-много от наблюдаваните производства - 672, са за престъпления, извършени от организирани престъпни групи. От тях 80 са за престъпления срещу данъчната система, 64 за пране на пари, 40 за незаконен трафик на хора, 22 за изнудване, 15 за злоупотреби с еврофондове, 11 за престъпления по служба, 10 против стопанството и митническия режим, 9 за документни престъпления, 7 са за престъпления против републиката (по едно от които в специализирания съд е внесен обвинителен акт).
През годината прокурорите при СП са образували общо 363 нови досъдебни производства, от които 86 за деяния, извършени от лица, заемащи ръководни длъжности. Единствено при новообразуваните производства има незначително намаление на техния брой – с 20, в сравнение с 2019 г., което сочи, че в условията на локдаун, строги противоепидемични мерки и затруднени действия по разследванията СП не е намалила интензитета на работата си. Дори обратното. А увеличеният обем на работа се дължи далеч не само на разширената компетентност на СП.
Все повече от образуваните преписки и от разследванията са по директни жалби и сигнали на граждани, а това е свидетелство за спечелено доверие. На фона на трудните условия за работа през годината с обвинителен акт са предадени на съд 515 лица (при 503 лица за 2019 г. и 327 за 2018 г.).
- Известно е, че при вас натовареността е голяма. Това ли е причината някои разследвания да продължават с години и допустимо ли е 2 г. след старта им да бъдат прекратявани със закон?
- Натовареността е голяма не заради големия брой разследвания, а заради тяхната сложност, заради необходимостта от тежки експертизи, разпити на голям брой свидетели, а понякога и следствени действия на територията на други държави.
В нито една държава няма строго регламентиран срок за разследване на тежки престъпления. В много случаи те продължават по 5-8-10 г. И това се приема за нормално. Определянето на 2 г. срок за разследване на подобни дела не е новаторска идея. Единственият резултат би бил проваляне на разследването.
Нека се върна на натовареността на магистратите. Ако я определяме в брой наблюдавани и решени дела - както се казва “на килограм”, тук трябва да прибавим и огромната работа на прокурорите и следователите в СП по линия на международното правно сътрудничество.
Само през 2020 г. те са работили по изпълнението на 190 европейски заповеди за разследване - 158, постъпили от съдебни органи на други държави, и 32, издадени от СП по водени от нея досъдебни производства. Издадени са 44 европейски заповеди за арест и са изпълнени 5 по искане на партньорски органи. Изпълнени са и 12 молби за правна помощ от държави извън ЕС, като са отправени 11 молби по водени от СП разследвания. Тази дейност остава скрита за обществото, иначе всеки отделен случай изисква същия обем работа както при разследване, дори повече. Само за 2020 г. в изпълнение на посочените 158 ЕЗР следователите и прокурорите от СП са извършили над 1000 следствени действия, основно претърсвания и изземвания.
Прокурори и следователи от СП участват и в съвместни международни разследвания. За тази дейност през 2020 г. СП получи признанието на европейски съдебни органи като необходим и важен партньор в борбата срещу международната организирана престъпност, както и на полицейски разследващи органи и организации като Европол, Интерпол, на разследващите служби на САЩ - ФБР и “Сикрет сървис”. В публикувания в интернет Доклад за 2020 г. на Агенцията за правно сътрудничество в ЕС “Евроджъст” работата на СП по две съвместни международни разследвания бе посочена като пример за професионализъм. Като успешна бе оценена и дейността на СП в Доклада за върховенството на правото в ЕС за 2020 г.
Накратко казано,
партньорите ни
зад граница
оценяват
положително
работата ни,
подкрепят ни и в процеса на установяване на незаконно придобитото имущество.
- Какъв е размерът на запорираното имущество, вследствие на действията на Специализираната прокуратура?
- За над 3 млрд. лв. Дали искането за закриване на специализираните магистратури няма връзка и с тези запорирани от съда активи? Доскоро бяхме критикувани, че от началото на прехода не търсим парите, с които българският народ е ограбен, че има недосегаеми лица. Когато започнахме да установяваме тези пари и да ги обезпечаваме, че да бъдат върнати на обществото, станахме излишни.
- Повече ли са през 2020 г. внесените в специализирания съд искания за прилагане на СРС?
- В съда са внесени общо 1438 искания за разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства - с около 200 по-малко в сравнение с 2019 и с 2018 г. Но е налице рязко намаляване на съдебните откази за прилагане на СРС.
Подобен спад се наблюдава и при внесените в съда искания за определяне на мярка за неотклонение “задържане под стража”, като с 26% по-малко са постановените от съда откази за налагане на тази най-тежка мярка. В същото време мярка “домашен арест” е взета на 89 лица – два пъти повече, отколкото през 2019 г., и 2018 г., съответно - 44 и 49.
Видни са резултатите от работата ни. Телефонните измами бяха сведени до минимум, групите за рекет все повече се свързват с миналото, значително бе ограничено разпространението на наркотици сред подрастващите. За съжаление, точно когато демонстрирахме воля за безкомпромисни действия по отношение на т.нар. корупция по високите етажи на властта, станахме ненужни за определени лица и кръгове.
- Какво ще стане с досъдебните производства, по които работите, ако дейността ви бъде прекратена?
- Няма как да гадая какво ще реши законотворецът. Истината е, че в тази ситуация нищо не може да се случи автоматично, с един замах. Практиката показва, че всяко вливане или отделяне в рамките на съдебната система е тежък процес. Прокуратурите и съдилищата
не са бакалници,
на които да
завъртиш ключа
Необходимо е време, най-малкото за да се изпишат делата при прехвърлянето им, а при нас те са многотомни. Губещ от това ще е единствено данъкоплатецът. А кой е печелившият, ще се види скоро. Засега само се предполага, с “висока степен на вероятност” - онези, спрямо които СП води наказателно преследване. Политиците са тези, които трябва да решат и да носят отговорност за решенията си.
- Как приемате единствения посочен досега мотив за закриване на СП - че е неефективна?
- Като неверен. Неефективни сме за онези, на които ефективно засегнахме интересите. Някои дори си регистрираха партии. Нали народът, а и политиците, искаха точно това - да сме ефективни. Сега, когато станахме, се оказахме неудобни и бухалки.
- Как прокурорите работите в създалата се ситуация, има ли демотивация сред магистратите?
- Напротив. И това се видя миналия четвъртък пред съдебните сгради. Всички ние сме достатъчно дълго време магистати, преживявали сме подобни промени, няма нещо, което да ни изплаши. Досега мотивирахме колегите да имат хъс за работа, уверявахме ги, че ще бъдат свободни от натиск и чуждо влияние. Е, поне си вярвахме. Иначе дали един магистрат ще работи в СП, или в Софийската градска прокуратура, той ще продължи да изпълнява същия професионален дълг, ще носи същите отговорности.
Обидното е, че без обяснение се иска унищожаване на граденото от тях с много усилия и лишения през годините.
Тежко е да
гледаш
разрушаването на
построената от
теб къща
със здрави основи и по европейски стандарти. Ако ме питате, и за мен е без значение дали ще съм магистрат в СП, или в друга прокуратура.
- Да, но при вас заплащането е по-високо.
- Крайно време е да се разбере, че всички прокурори и следователи в България получават равни заплати според ранга и заеманата длъжност, в т.ч. и в СП. Време е и да бъде развенчан митът за получавани от магистратите в специализираните прокуратури по шест допълнителни основни заплати годишно. От 2 г. за добра работа, оценявана по различни показатели, се дават допълнителни възнаграждения в размер до три основни заплати. До 3, а не по 3 за всеки. Има колеги, които са получили дори по-малко и от предвидените в закона за останалите магистрати 1,5 допълнителни основни възнаграждения.
- Извън актуалните теми - има ли реакция от ОАЕ по искането ви за екстрадиране на Васил Божков?
- Каквото е трябвало, българската прокуратура е направила отдавна. Право за решение е на съответната държава.
- Прокурори от СП получават ли заплахи?
- Няма да коментирам този въпрос, а и едва ли гражданите се интересуват кой магистрат за колко време е под охрана и заради кого. Предвидените в закона мерки се прилагат от Бюрото по защита. Има прокурори от Специализираната прокуратура, които в момента са под охрана.
- Говорите за успеваемост, но с изключение на делото срещу Румен Овчаров за мини “Бобов дол”, по което на първа инстанция беше постигната условна присъда, по останалите дела срещу бивши управници прокуратурата засега не успява да постигне осъдителни присъди. Защо?
- В СП не делим обвиняемите на бивши, действащи или бъдещи управляващи. И не е истина, че не сме постигнали осъдителни присъди - само за 2020 г. имаме осъдени и санкционирани с влязъл в сила съдебен акт 5 лица. През м. г. прокурорите са наблюдавали рекорден брой досъдебни производства за корупционни престъпления – 274, от които 205 за престъпления на длъжностни лица с вероятен корупционен мотив, една трета от които са новообразувани.
Подобни дела се разследват трудно, при тях прокуратурата е длъжна да се съобразява с действащата нормативна уредба - която невинаги позволява по-бързо разследване и предаване на съд на обвиняемите. Ако се сравни обемът на доказателства, който е необходим за ефективна присъда за корупция у нас, с този, който се представя на съда от колегите в Европа, констатациите със сигурност няма да са в полза на българското наказателно правосъдие. Прекалено много време отнема формализмът в процеса, най-вече изготвянето на обвинителните актове, както и възможностите, които НПК предоставя за бавене на процеса чрез отлагане на съдебни заседания и пр.
Имате уверенията ми, че няма да спрем или да забавим работата си по всички производства, в т.ч. и по делата за престъпления на ръководни длъжностни лица.
CV
Валентина Маджарова е и. ф. административен ръководител на Специализираната прокуратура от 22 юли 2020 г.
Завършила е право през 1998 г. Започва работа в съдебната система през 2002 г. като следовател в Бургас, а през 2006 г. става прокурор в Районната прокуратура в Средец, на която е била и административен ръководител.
В Специализираната прокуратура идва от Окръжната прокуратура в Шумен. Маджарова е с ранг “прокурор във ВКП и ВАП”.
