Половината българи не гласуваха, защото не виждат за кого или няма как.
Най-малко гласувалия на парламентарните избори брой българи е присъда не за народа, а за всички партии и за изборните правила. Защото преди седмица гласуваха най-малък брой на парламентарни избори след края на комунизма – 167 000 по-малко от предишния рекорд по ниска избирателна активност през 2014 г. и с 348 000 по-малко от предходните парламентарни избори през 2017 г.
С изключение на изборите за Велико народно събрание през 1990 г. никога избирателната активност за парламент в нова България не е била над 90 процента дори след предвиденото в закона задължително гласуване. И при последните няколко избора през новия век непрекъснато драматично спада.
Това е знак, че е нужна по-голяма промяна от просто смяна във властта на едни с други.
Ковид-19 не е никакво оправдание за ниската избирателна активност. Лошото време също.
И в Нидерландия има пандемия и времето е лошо, но активността при гласуването там през март е 83 процента – наи?-високата на парламентарни избори в страната.
В Съединените американски щати на президентските избори в разгара на пандемията миналата есен активността беше рекордна за последните 120 години. А и там дъжд вали, както пее Тодор Колев …
Даже на парламентарните избори в Косово през този февруари избирателната активност, която беше ниска като в България, все пак беше по-висока от тази на предишните избори преди две години, когато нямаше Ковид-19 – за разлика от България, където в сравнение с 2017 г. гласуваха с 4 % по-малко.
Но там, където гласуват масово независимо от зараза и дъжд – от Нидерландия до САЩ – политиците предлагат на избирателите кандидати, които ги мотивират да гласуват.
В България половината избиратели не гласуват, защото предложенията на партиите не ги мотивират.
Българите искат не други лица, искат друг тип кандидати – като морал, образование, професионален опит, присъствие и излъчване.
Българите искат да гласуват – както през 1990 г., когато само един от десет не отиде до урните – за водачи като най-големите писатели на тогавашна България Валери Петров, Георги Мишев, Йордан Радичков, Йосиф Петров, Леда Милева, Марко Ганчев, Стефан Продев, артисти като Васил Михайлов, Кирил Маричков, Петър Слабаков, Тодор Колев, първият българин в Космоса Георги Иванов … Не да гласуват за последния, който не може да си намери работа …
Днес – както от много избори насам – не можем да изброим в парламентите си такава дузина утвърдени имена от духовния елит на България …
А дори в листите да има такъв тип кандидати, избирателите не могат да ги видят.
Затова трябва и друг тип кампания, а не като преди последните няколко избора, когато липсват преки дебати на водачите с ярки сблъсъци на идеи да бъдещето на България. Защото отдавна няма публични полемики като онези между Желю Желев, Петър Дертлиев и Стефан Савов срещу Александър Лилов и Андрей Луканов, мотивирали почти всеки българин да гласува …
Правилата за изборите също трябва да се променят, така че всеки да може да гласува лесно.
Гаврата с хората, които са имали нещастието да се разболеят от Ковид-19 и поставени под карантина между 1 и 4 април, така че според закона да няма как да се впишат в списъците за подвижни урни, поставя под съмнение въобще съответствието на изборите с Конституцията, която уж гарантира всекиму право на глас.
При това се оказа, че пак по силата на избирателния закон дори карантинирани преди 1 април, но след 20 март, не могат да гласуват, ако не са изолирани на постоянния си адрес, защото заявлението за гласуване по настоящ адрес се подава до 20 март.
Не можеха да гласуват не само болни, а и здрави, които се страхуват от коронавируса, но единственият начин да дадат гласа си е да отидат в избирателна секция и да чакат на опашка след като месеци са избягвали всякакви опашки, повярвали на призивите да не излизат даже на разходка в парка и планината, както миналия април ги убеждаваха властите, организирали изборите с единствена възможност за вот на място в избирателните секции и през този април.
Впрочем заради това никога не са имали пълноценна възможност да гласуват и българите на работа или на път.
Българите в чужбина също не могат да гласуват, ако не се включат в процедури за откриване на ограничен брой секции и не пътуват стотици, а понякога и хиляди километри до място, където могат да пуснат хартиена бюлетина.
Време е България най-сетне да приеме всякакви улеснения за гласуване – от дистанционно – електронно като в Естония и по пощата като в Съединените щати – до няколко дни като в Нидерландия …
Да, възможно е улесненията в гласуването да улеснят и мошеничества, но голямата маса гласове би претопила дребните шашми, които и без това си се правят с хартиените бюлетини … А пък големите шашми винаги се виждат лесно.
Трябват и промени в изборните правила за връщане на доверието в изборите на всеки втори българин, който не гласува – от въвеждане на задължително видеонаблюдение в избирателните секции и ясни протоколи в електронна форма до постоянна компетентна изборна администрация и разрешаване на обявяването на социологическите проучвания в изборния ден, които лицемерно все още формално са забранени.
Всъщност промяната, която българите искат, за да участват масово в избори дори при зарази и дъжд като хората в Нидерландия и Съединените американски щати, ще се случи със сигурност, защото Ковид-19 вече пренесе човечеството в дигитален свят.
Явно тази пандемия е нужна, за да разберат хората, че трябва да се променят, защото още древните римляни казвали:
Mens vertitur cum fortuna.
Мисленето се променя със съдбата.
