Ако искаме младите да гласуват, трябва да им дадем гаранции, че процесът е модерен, прозрачен и истински. Притеснявам се, че няма процедура, при която всички да са убедени, че дигиталният модел на българските избори е в състояние да бъде наблюдаван, проверен и всеки да има 100% доверие в него, казва бившият депутат
- Г-н Севлиевски, вие може би сте първият човек, който се занимава с честността на изборите у нас - още от зората на демокрацията, когато създадохте Българското сдружение за честни избори (БСЧИ). Защо 30 г. след промените отново се поставя въпросът за честността на изборите?
- Тази тема никога не е свършвала. Просто има лоши говорители и лоши изпълнители. Калинкавизацията в българския политически процес доведе и до неразбираема ЦИК. А неразбираема ЦИК води до съмнения в организацията на изборния процес.
- Т.е. проблемът е в ЦИК, а не в политическите сили, които експлоатират темата, така ли?
- Политическите сили са излъчили представители в ЦИК и очевидно това е еманация на тяхното разбиране за организиране на честни и демократични избори. Разбира се, това не е тема само в България. Последните избори в САЩ го доказаха - повдига се по нов начин темата за честността на изборите, организацията на изборния процес, отговорът на новото поколение, което иска да участва в изборите, но да го направи по свой си начин, и не приема правилата, по които неговите родители са гласували. Всичко това дава отражение. Знаете, че на последните избори в САЩ кампанията мина под надслов, че Тръмп няма да признае резултатите, ако не ги спечели. И
големият въпрос
в България сега
е дали изборните
резултати ще
бъдат признати
Това зависи 100% от партиите, ЦИК и членовете на СИК.
- Имате съмнения, че е възможно изборите да бъдат оспорени?
- Очаквам да се случи това. Защото тези избори изглеждат като референдум “за” и “против” Бойко Борисов. А прогнозата ми е, че Борисов ще загуби референдума и ще спечели изборите. Което означава, че вероятно всички, недоволни от резултатите, ще ги оспорят.
- Трябваше ли да се въведе видеонаблюдение на броенето на бюлетините, за да се гарантира прозрачността на вота?
- Българският изборен ден още е изграден на презумпциите от 1990-1991 г. - че изборната администрация е многопартийна и по този начин се гарантира честност на процеса в деня на вота. Каквито и камери да сложим, ако партийните представители в избирателните комисии не са честни към закона, партиите и децата си, няма как да се гарантира честността на вота.
- Машинният вот дава ли гаранции за по-малко спекулации?
- Машинният вот е стъпка напред към модернизацията на изборния процес в България. Но по-големият проблем е друг. Партиите не създадоха експертна група -
да излъчат
специалисти,
които да имат
равен достъп
до софтуера
на ЦИК
за преброяване на гласовете и разпределянето на мандатите. Ето, резултатите от машините отиват на флашка, тя се предава... Но няма партийно наблюдение върху целия процес по електронизация на изборите. Нито независимо наблюдение.
- Съзирате тук възможност за манипулации?
- Не. Съзирам наличие на партиен наивитет. Ние по никакъв начин не гарантираме, че тази дигитализация на изборите може да бъде верифицирана и приета от всички участници в тях като реална и истинска.
- Защо не сме узрели още за електронно гласуване и вот по пощата?
- Вот по пощата си струва да има, ако има 100% чисти избирателни списъци. Иначе такова гласуване е полезно, но много критикувано, дори в САЩ.
У нас голямата тема е, че при хартиения процес в гласуването, броенето и отчитането на резултатите има изградена практика от близо 30 г. как да бъде наблюдаван и верифициран от партиите. За дигиталния процес няма абсолютно никакви доказателства и по никакъв начин, че е в състояние да бъде верифициран, и всички да вярват в изборните резултати. Това е голям проблем и за тези, които организират изборите, и за тези, които от години не допускат експертен контрол върху математическите модели и системата за събиране и отчитане на изборните резултати. Това категорично води до увеличаване на недоверието в изборния процес у младите поколения, които живеят в дигитален свят.
- Първо казахте, че най-сигурният начин за гласуване си остават бюлетините, а сега критикувате, че няма дигитализация на вота заради младите. Как си го представяте?
- След голям зор го докарахме до относителна масова дигитализация на гласуването, което е успех. Ако искаме младите да гласуват, трябва, без да ни питат, да им дадем гаранции, че процесът е модерен и истински. Например да има дигитален борд към ЦИК, който да има копие или достъп до софуера и интерфейса, чрез който се качват данни. Партиите трябва да излъчат специалисти в него, които да следят дали този софуер работи правилно и не прави шашми, да имат възможност да следят историята на трансакциите, които се случват в системата (логовете). Да имат гарантирано място, където да го правят.
- По-широкият достъп до системата обаче няма ли да създаде опасност от хакването ѝ?
- Не широк, а експертен достъп. От хакване не се притеснявам. Притеснявам се, че няма процедура, система, където всички участници в изборите да са убедени, че дигиталният модел на българските избори е в състояние да бъде наблюдаван, проверен и всеки да има 100% доверие в него. Вместо да дискутираме с машини или без да се гласува, трябва да дискутираме създаването на електронна ЦИК или дигитален борд, както вече казах.
Например така и не разбрах в
СИК ще броят ли
талончетата,
дето ги събират
в урна от
гласувалите
с машините,
ще сравняват ли резултата с разпечатката с резултатите от машината? Ако не ги броят - защо ги събират, колко и къде ще ги пазят? В РИК ще броят ли талончетата, преди да качат данните от флашката в системата си? Единственото спасение остава партийните застъпници да броят всеки човек, гласувал с машина, и да проверят дали бройката им излиза при разпечатката.
За въвеждането на такъв дигитален борд сега няма време, но може да се помисли за президентските избори. А сега поне ЦИК и “Информационно обслужване” могат пак и пак да разкажат как и колко добре са организирали процеса. И в събота става да го направят.
- Възниква и проблем с големите протоколи с резултатите. От “Информационно обслужване” предупредиха, че това може да доведе до забавяне на обявяването на резултатите. Вие имате ли наблюдение по тази тема?
- Повече се притеснявам дали преференциите ще бъдат отчетени правилно и правилно заведени в протоколите. Защото преференциите са голямо достижение на българската демокрация и трябва да го пазим. Странното е, че от “Информационно обслужване” се оплакват, вместо да са предлагали решение, когато съответните документи са били гласувани в парламента и в ЦИК.
- Как си обяснявате това, че избирателната активност пада през годините след промените и първите години след падането на Тодор Живков?
- Не е толкова лесно да се определят едни избори. Живковите избори изглеждаха свободни, но не истински. Изборите могат да са свободни, но не честни - 1990 г.
Изборите могат
да са свободни
и честни, но
не истински,
ако няма полезни кандидати, които са селектирани демократично, и гласовете не са правилно събрани и отчетени. Сложен е процесът на оценка - има няколко пътеводителя на ООН.
Идващите избори ще бъдат свободни, честни с много въпросителни заради предизборната кампания в пандемия и изполването на държавните ресурси, а дали ще са истински, ще зависи от изборната администрация, “Информационно обслужване” и избирателната активност. Безсмислени също могат да бъдат, ако всички участници не са готови да признаят резултатите, или ако спечелилата партия предлага фантасмагории. Сега му викат - политиката трябва да е полезна и изпълнима (възможна).
- На 6 април се навършват 20 г. от влизането на царя в българската политика. Каква е оценката ви за това време, с което и вие реално влязохте в политиката?
- И след 100 г. ще живеем в процеса, започнал с декларацията призив на царя от 6 април 2001 г. Все в НАТО и все с Европа. Така, че кратката му реч се оказа историческа. Политиците тогава скъсахме веригата с постсъветския Ориент. Царската политика беше модерна, полезна и изпълнима.
Разбира се, благодарение на политическия баланс, създаден от избирателите на вота през 2001 г. - 2 милиона гласа за царя и по 1 милион за лявата и дясната опозиция. И разбира се ръженът на “Новото време” за бързане и модерност.
Фактически нямаше цар, а агент на промяната. Такъв политически баланс оттогава не е имало и затова сега изглежда, че политиката е за всеки и е много лесна работа. Като няма силна опозиция, все така ще излиза. А истината е, че политиката е за всеки, но не е лесна работа.
Иначе не само в България в последните години са модерни политическите супергерои. Може би с избора на Джо Байдън в Америка започва връщане към възможната, реализуемата политика.
