Време е експертността и отговорността да станат водещи при управлението на държавата, време да изберем хората, в които вярваме, казва кандидатката за депутат втори мандат под №110 в листата на "БСП за България" в Пазарджик
Надя Клисурска-Жекова бе едно от активните социални остриета на БСП в 44-ото НС. Завършила е "Български език и история" в ПУ "П. Хилендарски" и "Право" във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Има специализация по "Политически мениджмънт" в БУП - НБУ, специализация в Европейския институт по публична администрация Маастрихт - Холандия по стратегическо планиране и управление на местното самоуправление, международен сертификат EBS-L по лидерство и мениджмънт на организациите. Има повече от 23 години професионален опит в областта на управлението на човешките ресурси, местното самоуправление, правото, политиката.
- Г-жо Клисурска, кажете какви са впечатленията ви от кампанията – изплашени ли са хората, и може ли локдаунът да ги спре да отидат до урните в неделя?
- Това беше една много различна кампания. От една страна иключително активна в социалните мрежи, но за мен лично тя бе една възможност отново за срещи от врата на врата, очи в очи, срещи близо до хората и възможност да се докоснеш до всеки един. Усещането ми е, че нарочно се насажда излишен страх, страх от пандемията, но и страх в името на това да си запазиш работата, страх за утрешния ден и затова много хора са се отказали да се борят.
Но от срещите усетих и нещо друго – надеждата за промяна. Дано! Дано хората да са разбрали, че в този момент всичко зависи от тях и да излязат да гласуват. Аз твърддя, че само БСП има ясен план и програма, както и експертиза и компетентност, която да помогне на държавата в този труден момент.
- Все повече хора работят от вкъщи и това е тенденция, която май ще се запази и след локдауна и панемията. До какво ще доведе това?
- Това е супер актуална тема. Преди дни участвах като лектор в онлайн дискусия на тема "Българското семейство и ковид кризата – работа и обучение от разстояние". Работата от разстояние е регламентирана в Кодекса на труда от 2011 г., като текстовете са съобразени с европейските директиви, но тази форма беше изключително рядко използвана и нямаше база, върху която да се стъпи – доколко ефективни са те. С обявяването на извънредното положение нещата категорично се промениха, беше неизбежно, и вече около 30% от работодателите използват тази възможност, при която в действителност първоначално инвестицията в оборудване, консумативи, софтуер бе по-голяма, но впоследствие доведе до намаляване разходите за поддръжка на офиси, сгради, ток, вода...
Поглеждайки от другата страна - как се чувстват работниците, в редица доклади за работата от вкъщи се посочва, че това се отразява на психиката. Често хората, които работят от своят дом, изработват много повече часове, отколкото в офиса, тъй като границите на личния и професионалния живот се размиват. Това води до претоварване и безпокойство, но не и до по-високо възнаграждение, не е уредена и трудовата злополука и още редица неща. Затова още със старта на 45-ото НС трябва да се помисли за по-добра регулация и уреждане на обществените отношения по тази материя.
- А покрай шестокласника вкъщи не може да нямате наблюдения и за дистанционното обучение – успешно ли е то или провал?
- Нито едното, нито другото. Неизбежно беше то да бъде въведено. Но и учебните програми трябваше да бъдат преработени. Имаше цяла лятна ваканция. Учебниците са с безобразно съдържание, наблъскани с фактология, стилът е висок, и това води до загуба на интерес от децата. Налагало ми се е често да "превеждам" текстовете в учебниците на сина ми, за да ги разбере. Нека някой отвори например темата "Свещенната Римска империя и нейните източни съседи – ХII-ХIII век", или "Природни зони – Северна Америка", или всеки един друг учебник, и ще ме разбере. И вината не е в учителите - те са поставени в тази ситуация от държавата.
Категорично заставам зад позицията, че учебникът трябва да е един, написан от МОН, а учебното съдържание да е опростено и съобразено с възрастта. В училище трябва да влязат много по-интерактивни форми, които да задържат интереса на децата. Дистанционното обучение за мен лично бе и е един малък ужас, да си призная, защото знанията по виртуален начин, без личния контакт с учителя, са краткотрайни, губи се интереса, родителите сме на работа, и не могат да се покрият дефицитите, които неминуемо са настъпили.
- За тези 4 години в парламента вие работихте активно по много теми, но най-вече по социалната. Бяхте сред основните говорители на БСП по проблемите с доходи, пенсии, неравенства, дори колегите ви ви сочат за новото червено острие. Какво отчетохте пред избирателите си като реално свършено?
- Много от законодателните ми предложения, касаещи промени в Кодекса за социално осигуряване, в Кодекса на труда, както и в социалното законодателство, не бяха приети, защото мнозинството се противопоставяше всячески, без аргументи и позиция, само защото идваха от опозицията. Някои обаче се случиха – пример за това е малката победа, когато извоювахме право на помощ от държавата за децата сираци, на които не се полага наследствена пения.
Увеличи се малко минималното обезщетение за безработица. Ние искахме то да бъде поне 17 лева дневно и обвързано с МРЗ.
Измени се малко ставката за нощен труд, след хиляди дебати от наша страна - на 1 лев, но това е крайно недостатъчно. Ние искаме и ще го направим, ако имаме мнозинство, тя да бъде уредена в КТ и да бъде 35% средно дневното възнаграждение.
За съжаление, активните ни мерки за младите хора, семействата и децата по време на приемането на бюджетите на държавата бяха отхвърляни. Надявам се на мнозинство, което да мисли за уреждането на такива обществени отношения, които да предпоставят правото на по-справедливи условия на труд, на по-достойни доходи и по-добра социална закрила!
За себе си мога да кажа, че действително вложих доста усилия, много емоция и смятам, че независимо, че не съм успяла, поне съм се борила и радвала най-искрено, когато съм виждала радостта в очите на хората, когато успявах да постигна желаните резултати.
- Пенсиите обаче продължават да са ниски, доходите също, неравенствата в България са едни от най-големите в Европа. Какво може да се направи за преодоляването на тези проблеми?
- Когато говорим за пенсиите мога да кажа, че през изминалите 4 години имаше само хаос и никаква визия за защита на интересите на българските пенсионери. В бъдеще са необходими трайни, незабавни и последователни решения. Справедливост при пенсиите вече няма. Пенсиите по презумпция са обвързани с индивидуалния принос, но той нямаше значение за управляващите. С техния популизъм минималната пенсия изравни средната, а ножицата между стари и нови пенсии стои.
Само преизчислението със среден осигурителен доход поне към 2016 г. е решение, защото пенсиите се отпускат по една методика, а се осъвременяват по друга, и сега има разлики от 200 лева за една и съща категория работници. БСП ще го направи, ако има мнозинство. Твърдяха, че средства за преизчисление няма, а за тази година бюджетът е увеличен с около 1,770 млн. лева за помощи до изборите от 50 лева.
България е на последно място в ЕС по неравенства и БСП предлагахме това да бъде решено чрез въвеждане на семейно подоходно облагане, чрез заължително въвеждане на механизъм за определяне на МРЗ, обвързан със средната и като се вземе предвид брутната добавена стойност за всеки отработен човекочас. Не може доходите на българите да са от 4 до 6 пъти по-ниски от стредно европейските, при производителност на труда около два пъти по-ниска.
Необходими са незабавни мерки по намаляване на ДДС ставките на 9% за храни и лекарства, а младите семейства да разберат, че държавата е зад гърба им чрез данъчни преференции, безплатни учебници и лекарства за децата, безплатни детски градини, освобождаване от данък общ доход на младите до 26 години, по-нормално обезщетение за отглеждане на дете между първата и вотората година – поне една минимална заплата, както и по-нормална еднократна помощ за раждане на второ и трето дете.
- Като депутат имате над 150 въпроса на парламентарен контрол, голяма част от които са свързани с местни теми в Пазарджишко. Какво е необходимо още да се промени в региона?
- За мен развитието на Пазарджик и региона бяха и са изключително важни. Още когато бях избрана за народен представител поех ангажимента да работя с дух и сърце за региона, в който живеем аз и моето семейство, и който обичам с цялото си сърце. Имаше наболели въпроси, задавани от мен на парламентарен контрол - основно поставяни от граждани на приемните и срещите, които организирах, и които намериха решение. Но има и такива, които стоят на дневен ред. Да си призная - това бе най-хубавото от цялата ми дейност в Народното събрание - срещите с хората и възможността да чуеш за проблемите от първо лице, а най-голямата награда – тяхното решение. Не трибуните, прожекторите от телевизионните предавания и публичността.
Област Пазарджик – 12 общини, и като се започне от големия областен център и се стигне до малката община, всяка от тях с различна специфика, с различни проблеми. Ако трябва да ги изброя, те са много - като започнем от липсващата пречиствателна станция в СПА столицата на България, минем през страховете на планинските общини Ракитово, Велинград, които добиват гравитачно вода, да станат част от ВиК асоциацията, заради страха от двойно увеличение на цената на водата, през страха от Волфрамовата мина, и стигнем до безконтролното изсичане на горите, тяхното стопанисване и съхранение – все на дневен ред, но се иска разбирането от страна на държавата. Въпроси, които трябва да намерят своето решение чрез промени в законодателство. Част от тях са свързани и с планирането на евро средствата. Но най-вече зависещи от волята и компетентността на тези, които управляват.
Не искам да споменавам проблемите на селата, чиито кметове нямат възможност за оперативна самостоятелност и зависят от волята на кмета в общинския център, поради различна политическа принадлежност. За селата, които са неглижирани от местните кметове, поради фокусиране в общинския град. За селата, в които хората се трудят, а тяхната продукция (зеленчуци, рози, плодове) няма кой да изкупи, защото няма механизми, които да защитят и гарантират правата им.
Но имам и своите малки радости. Искрено се радвам, че се изгради кръговото за село Мало Конаре и Огняново, че започва най-накрая изграждането на Западния околовръстен път (въпрос, който съм повдигала ежегодно) – надявам се, че наистина в рамките на 2 години и половина той да бъде реализиран качествено, след като цената му възлиза на над 63 милиона лева за дължина на отсечката от 6 км. Радвам се, по-скоро се надявам да започне още през тази година и ремонтът на мостът на р. Марица, за който още през 2019 г. ми бе отговорено, че е с компрометирани греди. Надявам се, че не само предизборно започва и проектирането на най-лошия път в областта – този, свързващ Пазарджик със Стрелча (супер важно е да се случи за това прекрасно курортно градче), както и изграждането на язовира в Панагюрище. Но не се радвам на мълчанието, когато деца от село Черногорово молят министъра на околната среда и водите да укаже какви дървесни видове да засадят в парка си с лични средства и само да издаде предписание за това кои стари дървета е необходимо да бъдат премахнати... Както и да се направи оглед на старите бентове на реката: и до ден днешен – нищо. А на моята лична молба да им отговори, получих отговор: Не е в моята компетентност, не е стигнало до мен.
Искам различност!!!
- Какво е състоянието в Пазарджишки регион по отношение на населението, безработицата, доходите?
- Това са най-сериозните и най-важни въпроси. Действително, само за последните 4 г. областта е напусната от 21 000 души. И нивата на безработица са високи в някои от общините, а за доходите да не говоря.
Преди коронакризата излезе изследване на ИПИ, което показа, че през 2019 г. се наблюдава намаление на доходите в областта и те са средно 4180 лв. – далеч по-ниски от средните за страната 6013 лв. тогава. То показа, че профилът на областта е лош по този показател и че делът на хората, живеещи с материални лишения е 26,5% (при 19,9% в страната), а живеещите под националната линия на бедност са 37,0% (при 22,6% в страната). В момента нещата със сигурност са още по-лоши. Затова се надявам на адекватност от страна на държавата и адекватна подкрепа, която в момента липсва. Да не говоря за социално-икономическите мерки, които не стигнаха до най-засегнатите от коронакризата – малките предприятия, самоосигуряващите се, родителите.
- Какъв е вашият личен ангажимент пред хората за втория ви мандат?
- Мисля, че познавам добре проблемите на областта, както и хората, и няма да спра да търся начини за тяхното решаване. Всичко, което сме развили в програмата на БСП ще защитавам активно, както досега. Считам, че с натрупаните опит, знания и контакти ще съм много по-полезна.
Време е се оттърсим от страха!
Време е да вземем решението и да излезем и да гласуваме масово, за да спрем административния и купения вот.
Време е за нова посока – посока, начертана от почтените и отговорни политици в интерес и с грижа за хората.
Време е за категорични реформи и политики по доходите.
Време е експертността и отговорността да станат водещи при управлението на държавата.
Време да изберем хората, в които вярваме!
Нашият номер е 4, моят е №110!
