Веселин Плачков: Не искам в парламента нито един действащ политик от последните 30 години

АБВ е единствената партия, която има ангажимент към изкуството извън кампания, казва водачът на листите на АБВ в 15-и МИР - Плевен, и 16-и МИР - Пловдив град

- Г-н Плачков, защо избрахте да сте кандидат на АБВ?

- Причините са няколко. Първо, лично познавам от години Румен Петков, той много пъти е помагал на Плевенския театър. Второ, в последните години има хубава традиция в АБВ - представят се книги и писатели, артисти от различни жанрове. Това е единствената партия, която извън кампания се сеща за изкуството. Не на последно място, много се радвам, че АБВ не е масова партия, а е бутикова и в нея има много професори, известни имена, специалисти, интелигентни хора. Тази партия не ти гарантира, че ще станеш депутат - нещо, което е самоцел за повечето хора, които търсят големите партии. Според мен нещата трябва да се правят с достойнство и ум, с реална преценка за възможностите. А не на всяка цена и с компромиси към морала и достойнството.

- Какво ви подтикна да влезете в политиката?

- Преди години си дадох сметка, че държавата не върви по правилния път в отношението към изкуството и трябва да се погрижим ние сами. Следя тези процеси и видях, че нямам лукса да живея във време, в което някой друг ще се погрижи за сферата на изкуството и културата, а аз спокойно да правя това, което най обичам - да играя представления, да се снимам в киното.

Много искам да

имам лукса да мисля

само за изкуство, но

няма начин - трябва

да си оправим къщичката

В момента виждам възможности и имам ясна представа какво трябва да се направи. Затова и влизам в политиката. Още повече като началник на отдел “Култура” виждам колко трябва да се работи административно грамотно. Знам как всяка идея може да бъде облечена и в закон, и във финанси.

- Коронакризата удари тежко всички сектори, но културата пострада много със затворените салони и зали. Достатъчни ли са мерките, предприети от държавата за подпомагане на артистите и хората на изкуството?

- Причинно-следствената връзка е следната: 30 г. ние неглижираме духовното израстване на нацията. Трябва цялостна стратегия, цялостен план за образование и култура, който да се изпълнява от всички, независимо кой е на власт. Това са два скачени съда, две взаимно допълващи се министерства. И каквото и да се случи, смазва изкуството. Не е само до парите. Ето, министерството даде на държавните театри и културните институции и те работят. Но на кого са нужни те? Кого го интересува в момента темата изкуство?

Мислил съм за това - когато имаш възпитани индивиди, морални и естетически ценности, изградени чрез образованието и изкуството, тогава те могат да бъдат полезни и като икономисти, юристи, инженери, лекари, като всичко останало. Когато липсват моралът и ценностите, нещата стоят различно. Нали за това са образованието и изкуството! А сега хората виждат как прекрасни икономисти и юристи прикриват следите на едни мошеници. Тези умения не се използват за изграждането на по-силна държава, а напротив - за съсипването ѝ. Ето затова е нужно изкуството и тогава ще има много по-малко проблеми, ще можем да се справим и с кризата. Иначе, каквото и да направим в момента - да се дадат много пари и за база, и за заплати, като няма публика, какво правим?! Проблемът не е само в парите, а и в навика.

- Говорим си във времето на поредния локдаун в държавата - грешка ли е той и какви ще са последиците този път?

- Този локдаун ще доведе

до още по-голямо потъване

- и финансово, и психически, на хората. Нашето становище като политическа сила, чували сте неведнъж и доц. Мангъров, е за безсмислието на налаганите ограничения във всички посоки. Частният бизнес много трудно ще се изправи на крака. Трябваше да се намери начин да се подпомогнат тези хора без излишната документация, която държавата изисква от тях. Да карат големи артисти и имена да си развяват данъчните декларации по телевизии... Как може такова нещо?! Няма ли регистри, няма ли как да се помогне на тези хора? Добре, затваряме, лишаваме ви от правото на работа, но ще ви подсигурим един минимум, с който вие поне да претърпите по-малки загуби. Няма такова нещо! Като затворите, какво - може би не се плащат ток, вода, данъци, вноските в банките... Всичко се плаща.

Това е робия - ти си лишен

от правото си да си

изкараш парите,

за да си платиш живота!

Това е от икономическа гледна точка. От здравна нещата изглеждат по различен начин, сигурен съм. Но те затова, както има един български израз - са се цанили за войводи. Като си се цанил за войвода, айде да те видим сега! Издишаш, тръгвай си! Много отдавна трябваше да си тръгнат всичките тези! Не искам да виждам нито един действащ политик от последните 30 г.!

- Няколко пъти свързахте културата и образованието. Нека ви попитам - как се справя държавата в тази пандемия с образованието, успешно ли е онлайн училището?

- Създаваме илюзия, че децата в момента получават образование. Ако това е решението за момента - добре, но после цялата тази загуба трябва да бъде компенсирана. Не вярвам в образователната система докрай в момента, но вярвам във всички учители в България. Ние имаме прекрасни учители и знам, че ще направят всичко възможно. Надявам се, който и да стане министър след изборите, да вземе бързи решения за компенсиране на пропуснатото. Видях много випуски как завършват - изключителни деца, много умни. Но видях също така в университетите хора с магистърска степен, които трудно пишат. Какво възпитахме?! Много е важно как ще се работи оттук нататък - загубите са видни, поправимо е, важно е да се работи с мисъл.