Децата ни имат ценности - най-много сред доброволците у нас бяха нашите студенти, казва ректорът на Медицинския университет - София
Още акценти от интервюто
Пандемията пренареди ценностите и след 20 г. незаслужени укори към медиците тя пооправи отношението на обществото към тях
Все още 50% от студентите ни имат намерение да напуснат страната, но трендът е по-оптимистичен отпреди години
“Онкология” вече не е в края на списъка при избора на специалност от абсолвентите ни
От медицинските специалисти се изисква неимоверно усилие - и физическо, и психическо, да издържат на броя болни и на човешките трагедии
- Акад. Трайков, поехте Медицинския университет - София, в много сложно време, в пандемия - истинско предизвикателство за всеки ръководител. Какво от набелязаното вече успяхте да постигнете?
- Епидемичната обстановка е голямо предизвикателство за обучението по медицина. Както и пред всяка образователна инициатива, разбира се, но за нас - поради нуждата от практическо присъствено обучение, това важи с особена сила. Трябваше за старта на академичната година, малко повече от месец след избора ми, да имаме oбща платформа за обучение онлайн, а такова нещо не съществуваше дотогава в университета. Имайте предвид, че имаме почти 12 хил. студенти и 1600 преподаватели и всички те трябваше да бъдат свързани, регистрирани и обучени да работят с нея. На откриването на учебната година 5 октомври 2020 г. имаше вече такава платформа, по-голямата част от мрежата беше създадена и хибридното обучение започна, но в следващите седмици имаше много звена, които изоставаха в организацията. Давам го като пример, че нещата не стават с едно щракване на пръстите от момента, в който ни се иска.
Това беше предизвикателство пред всеки преподавател. На мен самия ми беше много странно първия път да чета лекцията си, гледайки само презентацията си и без връзка с аудиторията - в реални условия част от уменията на един добър лектор е именно да поддържа вниманието и непрекъснато да следи обратната връзка от слушателите си. На много от колегите им се наложи да отделят двойно повече време за всяко упражнение, проведено онлайн.
Но съм наясно, че обучението онлайн е само малка част от цялостната дигитализация на образователните и административни процеси в университета. За момента липсва единна информационна система - нещо, което е сред ключовите ми задачи като ректор, и се надявам до края на следващата учебна година
да се похвалим с
пълноценното
функциониране на т.нар.
виртуален университет
в МУ-София
- Чуваме лекари преподаватели, които казват, че не е добре медицина да се учи онлайн. Трябва да чуеш шумовете на сърцето на реалния пациент, да му видиш изследванията, дори и цвета на лицето в някои случаи. Смятате ли, че има пропуски, които трудно ще се наваксат?
- Има много съвременни начини да чуваш шумовете на сърцето, без да има нужда от среща с пациента. Още по времето, когато аз бях студент, имаше плочи със записи на различни видове шумове на сърцето. Пропедевтиката на болестите и свързаните с нея практически умения в традиционния им вид с времето бяха изместени до голяма степен от съвременните изобразяващи възможности и инструменталните методи за изследване на целия организъм.
Така че, когато говорим за практическо присъствено обучение по медицина, съм съгласен, че то е важно и се надявам да го имаме винаги като опция. Но можем да твърдим, че предизвикателството на пандемията ни отвори вратите за нови възможности в обучението. Ако не бяхме успели да въведем виртуалната и хибридната форма на обучение, трябваше да обявим нулева година, което не би било добро решение за никого. Мисля, че успяхме да предадем по-големия процент знания, които целяхме студентите ни да усвоят.
- Към кои специалности проявяват интерес вече завършващите студенти?
- Тази година абсолвентите ни проявиха за първи път от няколко години интерес към специалността “Инфекциозни болести”. Тази тенденция най-вероятно е резултат от пандемичната обстановка и съответно от засиления обществен интерес към тези специалисти.
Най-желана специалност
сред завършващите
сега наши лекари е
“Вътрешни болести”
Към нея ще се ориентират 10,1% от общо 240 анкетирани. Следва “Хирургия” с 8,75%, като това беше най-предпочитаната специалност от предишните два випуска. На трето място с еднакъв интерес - 7,74%, са “Акушерство и гинекология” и “Ортопедия и травматология”. Веднага след тях идва “Неврология” с 6,40%, интересът към която също е повишен тази година в сравнение с предишните випуски.
Отчетохме и по-висок интерес към специалност “Онкология”, която при предишни випуски беше в края на списъка с предпочитанията, също към “Образна диагностика” и “Психиатрия”.
- Колко от отлично подготвените от вашия университет медици избират да останат в България?
- Като цяло тенденцията досега е била около 30% от студентите ни в Медицинския факултет да напуснат България веднага след дипломирането при нас. Това значи, че те намират начините и поемат риска да специализират в други страни. Още 20-30% напускат страната, след като вземат специалност тук. В другите ни факултети делът на търсещите реализация в чужбина е по-малък.
Анкета, която проведохме тази година сред абсолвентите медици при нас, показа, че било веднага след дипломиране, било след вземане на специалност. Ако вярваме на тези цифри, сравнено с предишната статистика, можем да твърдим, че това би било малко по-оптимистична тенденция.
От друга страна, това, че нашите студенти успяват добре да се впишат веднага в болници, научни екипи и лаборатории не само в Европа, но и по целия свят, доказва отново, че им даваме изключително качествено образование.
В интерес на обективността е нужно да отбележа, че тази тенденция се наблюдава не само при нас. Знам, че и в страни като Франция също голям процент от завършващите медици заминават за САЩ и Канада, където намират по-добра реализация.
- Много студенти станаха доброволци в COVID отделенията. Как мислите - какво ги мотивира? Желание да помогнат или професионално любопитство към болест, за която и специалистите не знаеха много в началото? А извънредното заплащане мотив ли е?
- Знаете, че Медицинският университет-София, взе решение още в пика на втората вълна през ноември да отдели собствен финансов ресурс, за да стимулира доброволчеството сред студентите. Решихме да им отпускаме поощрение за всеки месец положен доброволчески труд, извън сумите, които те на места си договарят със самите болнични заведения. Мисля, че ние
имахме най-голям
брой доброволци сред
университетите, над
200-250 човека
не само в университетските ни бази в София, а в градските болници и в много от районните болници в страната.
Искрено вярвам обаче, че водещ не е бил този финансов стимул. Убеден съм, че тези деца имат правилно възпитани ценности, голяма част от които се надявам да са формирани през годините в университета. Затова моята и на цялото ръководство мотивация да отделим средства беше, за да ги възнаградим, да направим жест на уважение към тези, които ще отделят от собственото си време и усилия, за да доброволстват. Защото условието ни беше трудът им да не е за сметка на обучението им, а да се осъществява извън графика на учебните занятия.
- Казвате често, че в пандемията хората се сетиха да ръкопляскат на лекарите. Промени ли се нещо реално във взаимоотношенията между пациенти и лекари? Станаха ли по-благодарни или смирени пациентите?
- Да, промени се. Особено ако сравня настоящата ситуация с това, което се случваше в последните 20 години по време на прехода в България. Този период беше белязан от незаслужени в голяма степен укори и нападки към всички участници в сектора на здравеопазването. Мисля, че пандемията пренареди ценностите, поправи отношението на обществото към здравната система, най-вече към хората в нея - и лекарите, и сестрите.
Ръкопляскането беше спонтанен израз на благодарност, който започна не от България. Ние тук по-скоро имитирахме това, което се правеше в по-развитите страни, където не си позволяват да хулят медиците със случайни и непроверени упреци. Отначало подражавахме, но с течение на времето - а пандемията се проточи доста дълго, повечето хора в България се убедиха, че медиците ни са изключително добре подготвени. Знаете, че се справихме отлично в първата вълна, при втората малко закъсняхме с организацията, но и там се справихме сравнително добре. В момента като че ли започва трета вълна.
Аз съм убеден, че нашата
система ще издържи
Но имаше моменти, в които нашите специалисти бяха подложени на голям стрес, от тях се изискваше изключително усилие - и физическо, и психическо, за да издържат не само на броя болни, но и на човешките трагедии.
- В поредното издание на рейтинговата система в България стана ясно, че вашият университет отново е №1 в медицинското образование. Как се постига това?
- Постига се с много труд и постоянство, стъпили върху вековна традиция в създаването и преподаването на медицински знания.
Аз имам късмета и щастието да отчета позитивния резултат сега, но моят личен принос в това е много малък. Знаете, че Медицинският университет-София, наскоро отбеляза 103 г. Така че постиженията ни са резултат от 103 години труд, воден от Хипократовите ценности, събрал част от интелектуалния елит на нацията ни.
В същото време това е една особена група хора, които, приемайки тези ценности, знаят, че от тях се изисква дори много повече. От тях се очаква да учат през целия си живот, иска се смелостта да правят “първи стъпки в снега”, да тръгват по пътеки, които може да не ги доведат доникъде, но трябва да са наясно, че нещата не се случват бързо - не за ден, понякога не и за година, а често и след години труд. Затова пък удовлетворението е голямо, защото всяко постижение в медицинската наука води до облекчаване на болката на много хора, до удължаване на живота на много хора. Това е една от най-благородните професии и всички ние в МУ сме се посветили на това да я развиваме и предаваме на следващите поколения.
- Имате ли сътрудничество с други медицински висши училища и с кои? Необходимо ли е по-тясно сътрудничество между тях?
- Да, разбира се. Ако говорим за България, имаме сътрудничество с почти всички медицински университети и факултети в страната. Не всички са силни във всички области, така че всеки екип работи според неговите интереси и научни мотивации. Съвременната медицина изисква мултидисциплинарен подход към заболяванията. Отдавна не може вече да се обхване цялото познание в една специалност, за да се намерят решения за една болест. Например в научните проекти по неврология, по които работим с моя екип, често работим с екипи от БАН, Софийския университет и други институции.
Изграждайки единна информационна система в нашия университет, ще получим и пълна представа за колаборациите на научните ни екипи както в България, така и в чужбина. Всеки ще може да знае кой колега и екип с кои университети сътрудничи, по кои теми и проблеми, това ще увеличи възможностите ни за ефективни научни решения и допълнително разширяване на мрежите за колаборация.
Способността за работа в мрежови структури, в сътрудничество с други екипи е важен фактор и при оценяването на университетите в големите рейтингови системи в Европа. И този критерий дава важна положителна оценка за работата на дадена институция в сферата на науката, и то не само в медицината.
- Какви са амбициите ви за позиция в международните класации?
- Амбициите ни винаги са за по-добра реализация спрямо най-доброто ни представяне до момента.
Престижната неправителствена организация URAP класира МУ-София, на 1-о място в България сред 5 други университета, както и на 1305-о място в световната си класация за тази година. Това е ранкинг по академично представяне, което включва проследяване на редица библиометрични показатели: индекс публикации, количество и качество на публикациите, международна колаборация, научен принос и други. Над 3000 висши учебни институции са включени в настоящото издание на класацията в различни тематични области.
Другото ни постижение е, че обучението по медицина в
МУ-София, е отново
сред най-добрите
програми в света –
на 601-о място от най-качествените програми по медицина. Това показа наскоро рейтинговата система на изследователския институт “Куакуарели Симъндс”, която е сред най-престижните в глобален мащаб. Тя предоставя независим сравнителен анализ за 13 883 университетски програми в 1440 университета, включващи 51 академични дисциплини.
- На какъв етап е създаването на истински дом на университета? Знаем, че една от големите ви цели е да прережете лентата на новата сграда.
- Една стъпка сме по-напред от момента, в който поех МУ. За 6 месеца успяхме да завършим проектирането на новата сграда. Не си поставям краен срок заради предизвикателствата при такъв голям строеж. В най-смелите си мечти го виждам завършен до края на мандата, но по-реалистично е да успеем да го доближим до финалната реализация.
