Пандемията рязко увеличи депресията, тревожността, паническите разстройства, анорексията, зависимостите, агресията, отчаянието.
Новите условия на работа от дома размиват границите, удължават работния ден, водят до бърз бърнаут.
Това казва в интервю за "24 часа" психиатърът и началник на дипломатическия корпус на ВМА д-р Лазар Узунов
- Д-р Узунов, всеки ден виждаме примери за бруталния ефект на пандемията върху психиката, как изглежда пъзелът през очите на психиатъра?
- Психиката не може да остане недокосната от живота в пандемично измерение. На базата на милиони случаи големите европейски държави приравняват тежестта на психичните пост-COVID симптоми със соматичните, телесни симптоми. Дори когато тялото е успяло да се изчисти от вируса, съзнанието не се освобождава така бързо. Но мисълта за болестта е в главата и на тези, които към момента са здрави, защото никой не знае докога ще е така.
В практиката си наблюдавам, че пациентите, които търсят психиатрична помощ, най-често са тревожни, несигурни, споделят симптоми на
панически атаки,
упорито безсъние,
апатия, депресия
с различна степен на изразеност. Засегнати са всички възрастови групи.
- Реакцията на хората у нас има ли специфика?
- От общуване с колеги от Белгия, Испания, Португалия, Япония и други страни се затвърждава мнението, че човечеството реагира по един и същи начин на заплахата от непознатия вирус и последиците му за здравето и социалния статус. Където и да се направи изследване, данните ще са сходни.
Неотдавнашно проучване на Националния институт “Рикардо Хорхе” показва, че 7 от 10 португалци, които са били под карантина или са възстановени от инфекцията, са съобщили за психологически стрес и повече от половината посочват симптоми на умерена до тежка депресия.
От хоспитализираните по време на изследването 92% съобщават за умерена до тежка тревожност и 43% за посттравматичен стрес и симптоми на психични разстройства. Най-новите проучвания показват, че 49,2% от португалците се оплакват от умерено или тежко психологическо въздействие на продължаващата пандемия. При повечето възстановени от инфекцията вирусът се задържа в съзнанието за много по-дълго. В допълнение към нарушенията на съня хората изпитват епизоди на посттравматичен стрес и нарастващо състояние на тревожност, които в част от случаите завършват с депресия. Според колегите
в Белгия експлодира
пандемично
изтощение,
свързано с дисбалансите, които пандемията е причинила в нашето всекидневие, загубата на социални връзки и провалени планове за бъдещето. Явлението избухва във всички възрастови групи, но особено сред юношите и младите хора.
Всички мнения на психиатри, детски психиатри и психолози са в една посока, независимо дали работят в болници, в институции или в частни практики. Казват, че буквално са смазани от лавината хора в психологическо бедствие в резултат на пандемията. Новите условия на труд, индуцирани от заразата, довеждат тези пациенти до бърнаут, професионално изгаряне, тъй като условията им на труд са се променили драстично. Противно на привидната липса на ограничения често
работата от дома
води до по-дълга
дневна заетост,
утежнена от паралелна грижа за децата и като цяло пълно размиване на границата между професионалния и личния живот.
Психическият дискомфорт много често води до телесни оплаквания, това за медицината е отдавна известно, сега много хора го откриват на собствен гръб. Примери всеки колега може да разказва с часове, но понеже говорим за белгийския опит, психиатърът д-р Александър Беге е забелязал, че случаите на шум в ушите са се увеличили. Пациентите се оплакват от жужене, бучене, свистене, които само те чуват, защото възприятията не са причинени от външен шум, а са свързани със стрес, изгаряне и в добавка от работата със слушалки, която е много популярна за хоум офис практиката.
Д-р Себастиан Теунисен, ръководител на психиатричния отдел в известна група белгийски болници, разказва, че всекидневно се сблъсква с психологическия дистрес на своите пациенти и с психиатричните симптоми, свързани с коронавируса. В този случай хроничният стрес е продукт на социогенеза, има социален произход. Кризата става особено видима година след началото на пандемията и след поредните затваряния, тоест в края на период на продължителен стрес, към който се добавят и финалът на зимата - традиционен период на депресия, плюс усещането, че краят на кошмара е несигурен.
- Какви полезни посоки имаме, за да не излизаме от релси?
- Вирусът ще остане около нас. Трябва да свикнем, да го интегрираме, да спазваме всички предписания и да се опитаме да не мислим катастрофално като в първите вълни. Аз работих на първа линия няколко месеца и видях колко разстроени и травмирани психически са болните. Преминах и лично през инфекцията през октомври-ноември и макар да бях със средно тежко протичане, не пожелавам на никого изключително неприятното главоболие, с което при мен се изяви заболяването. Породиха се също и
характерната
депресивност и
раздразнителност,
която усещам да продължава, вероятно в резултат на нарушаване на баланса между възбудни и задръжни процеси.
Тревожността, страховете, стресът не са запазени обаче само за пациентите и хората, които се опитват да живеят с трудностите в пандемията, те дори в по-голяма степен натоварват медицинските екипи. Вероятно тези емоции може да се отработят по-рационално. Психолозите ще се разсърдят, но някак си те не успяха да окажат помощ за овладяване на напрежението на хората в различните групи от обществото, не бяха проактивни в предлагането на подкрепа за пациентите и за лекарите, които освен товара на защитното облекло и дългите дежурства понасят и риска да се заразят, и емоциите от страданието и смъртта, които виждат всеки ден.
- Дайте вие практически съвети - как да си помогнем сами?
- Има много начини според различни школи, но най-полезно терапевтично действие има използването на всяка свободна минута за позитивни преживявания – чрез
отдаване на хоби
и общуване с
приятели и близки,
доколкото е възможно. Важно е също човек да рационализира страха, въпреки че е базисно чувство и е нормално да изпитваме страх.
Основата на всички страхове е страхът от смъртта, това е базисен страх. Но когато рационализираме страха, ръководим се от разума и трезво анализираме действителността, ще успокоим душата си, ще я избавим от катастрофични и натрапливи мисли. Спокойствие пълно не трябва да очакваме, а да си дадем сметка, че ще бъдем тревожни и това е нормално. Подобно е с истинската депресия. Повечето хора и особено творците са депресивни. Напредъкът на човечеството, еволюцията се дължат донякъде на това дълбоко усещане за реалността. То става деструктивно обаче, ако го оставим да мине в патологична форма като в Япония с вълната от самоубийства във втория пик.
- Какво друго ще помогне за съхраняване на душата?
- Спорт, упражнения, разходки. От тях не трябва да се лишават и преболедувалите, които обикновено нямат сила от т.нар. пандемично изтощение.
Може да се търси помощ от психолозите и писхотерапевтите – те имат набор от техники за терапевтично прерамкиране, чрез които да променят гледната точка към дадена ситуация.
Да видим от нов ъгъл
нещо, което мислим
за много страшно
Давам си сметка, че е по-лесно да се каже, отколкото да се постигне, но не е невъзможно.
Успешен терапевтичен метод за преживели катастрофален момент по време на пандемията е емоционалното вентилиране. Хората сме така устроени, че при голямо изпитание, породило страх, вина, загуба на близки или друго болезнено чувство, се затваряме в себе си, не говорим за това, което ни тежи. Ролята на психотерапевта е като треньор да ни накара да си излеем душата, да изкажем какво изпитваме, да споделим всички чувства, които е породило катастрофалното събитие, да се наплачем. Когато сдържаме сълзите си, водени например от идеята, че мъжете не плачат, не можем да достигнем пълния емоционален катарзис, от който се нуждаем в най-драматични моменти.
Доказано е, че когато душата вентилира, ѝ олеква, може да види по-спокойно миналото и да събере сили да се изправи и да продължи. Ако натрупаното напрежение не бъде освободено, то избива в различни форми на самосъжаление и
самоутешаване
– с преяждане,
лекарства,
алкохол, наркотици
Добрите психотерапевти могат да ни помогнат в емоционалното вентилиране.
- Може ли в такава роля да влязат приятели и близки?
- Да, и съветът ми е да го правим, да не се затваряме в преживяванията си. В много семейства споделянето е непознато, властва омерта за чувствата. А няма нищо по-добро от това вечер близките да се съберат и да си кажат кой какво го тревожи. Семейната вечеря е свещен ритуал, който у нас се занемарява. Не говоря по американски да се хванем за ръце и да се молим, ще е прекалено. Но да си кажем кой какво е направил, какво му предстои, да поискаме съвет от по-опитния, да дадем подкрепа на по-слабия. Такива прости човешки неща, които обаче ни правят по-силни да устояваме на изпитанията.
CV
Д-р Лазар Узунов е завършил Медицинския университет в София през 1988 г. В началото работи като авиационен лекар на военното летище край Бургас. Специализирал е авиомедицина, неврология и психиатрия с курсове в САЩ, Канада и Германия.
През 2000 г. създава отделение за лечение на зависимости към ВМА, което ръководи дълги години.
От няколко месеца е началник на дипломатическия корпус на ВМА.
