Важните са обаче не те, а тези с до 20 000 лв. на 1,4 млн. избиратели. Чудно е как в изборна година няма разумни политически начинания спрямо тях. Не малко от тези хора вероятно са вече закъсали пред продавачите на бързи кредити, други ще закъсат и пред банките, казва икономистът
И още акценти:
Няма много признаци на харчене „като за последно“. У нас хората винаги са се държали икономически много рационално. Нищо че икономическото образование в училище не е на ниво
Изглежда невъзможно отложени корпоративни дългове да са се превърнали в частни спестявания, банките не биха го позволили.
Измерител на променящата сивота в икономиката са парите в кеш. За миналата година те се увеличават с около 2 млрд. лева, т.е. ръстът им е с 10,8% през декември спрямо януари – до 19,3 млрд. лв.
Крайно бедните, които живеят с $ 1,9 на ден, ще се увеличат
Бизнесът трябваше да има 600 млн. лв. в наличност, за да заобиколи опашките за административни услуги
- Ражда ли кризата милионери, г-н Станчев? И не е ли парадоксално, че БНБ отчете над 100 нови сметки с над 1 милион лева за последните три месеца на 2020 г.?
- Не е изобщо парадокс. Такова увеличение на депозитите от този размер е естествено. Защото “криза” в икономическия живот е “рецесия”, т.е. спад на инвестициите, доходите и заетостта и увеличение на безработицата и фалитите. Увеличението е с около 1/4, което не може да не е свързано с реалиите на 2020 г.
Всъщност БНБ показва депозиране на пари, които вероятно са носили доход преди рецесията или са приютени на сигурно място в банките, понеже капиталовите пазари са полудели. Или трета възможност - биват държани там, за да се посрещнат бъдещи неблагоприятни развития. Става дума за относително малко пари, разпределени в почти 1 200 сметки над 1 млн. лева в местна валута, евро и всички останали валути. Ако предположим, че сметките от последния вид - малко над 100, са в щатски долари, общата сума е около 4,7 млрд. лева. Това е по-малко от спада на БВП през миналата година, който е 6,2 млрд. лв.
Между другото според една леко модифицирана методика на изчисление през април м.г. с Димитър Чобанов, Красимир Лаков и Евгени Райков предвидихме почти абсолютно същата стойност на дохода, който няма да бъде произведен през 2020 г. Иначе казано, ако тези 4,7 милиарда бяха вложени в нещо, загубата на БВП би била по-незначителна. Като дял от БВП за 2019 или за 2020 г. сумата е или малко под, или малко над 4% от БВП.
- Възможно ли е новите едри сметки да са “остатъци” от продаден или затворен бизнес?
- Мисля, че става дума за спящи капитали. Зависи с какво се сравняват сумата и броят на сметките. Ако сумата се съпостави с потреблението на домакинствата, тя би покрила 23-24 календарни дни ядене, пиене и други покупки. Ако погледнете правителствените разходи, тя би стигнала за около 40 дни. Но е доста по-малко от 7,7 млрд. лв., разпределени от правителството само през декември. Увеличението на сумата по тези сметки е най-значително в края на годината - около милиард лева. Вероятно част от парите са от дивиденти или доход от продажба на предприятия. Едва ли е обаче от продажба на фалирали предприятия. Големи фалити няма, защото имаше и има стимули да се запазват и да се получават бюджетни субсидии. А и не се изплащат задължения по лихви и главници, но ми изглежда невъзможно да има превръщане на отложени корпоративни дългови задължения в частни спестявания, банките не биха позволили това да стане.
- Как се чувства според вас сивата икономика при пандемия - това нейното време ли е, или точно обратното?
- Очевидно е, че има изсветляване на договори и отчети за приходи и разходи - иначе няма субсидии от данъкоплатците през бюджета. Самите схеми на субсидии обаче първоначално изглеждаха така, че трябва да се помолиш да ти дадат - това е и фактор за странично на субсидиите посивяване на стопанския живот. Например вземаш субсидии, за да спестиш собствени разходи за заплати. Изобщо причина на т.нар. сива икономика е политиката на правителствата. В частните отношения страните по сделките знаят кой какво плаща, няма никаква сивота. Проблемите възникват, когато правителството ви увеличи разходите - било чрез данъци, било чрез регулации, т.е. чрез разходи за работа със самото него. За благоприличие последното се нарича “квазиданъци”. През 2020 г. се увеличиха разходите за труд - чрез увеличаване на минималната работна заплата и данъците върху труда, пенсионните вноски - от предишната година.
В някои области минималната заплата е 70-80% от средната. Това е в интерес на вече работещите и на работодателите, защото ги защитават от конкуренция на хора, които биха били готови да работят при по-ниско заплащане. В тези области впрочем е и най-висока безработицата, има най-много субсидии за създаване на заетост и най-много разходи за социално включване.
През април м.г. ми се наложи да оценявам разходите в работно време на българските граждани и фирми за получаване на правителствени услуги. Те станаха 2100 на брой. А администрацията практически не работеше. В паричен израз става дума за 600 млн. лв. стойност на работното време. Ако не можеш да чакаш, трябва да имаш пари в наличност, за да заобиколиш опашките. Те биха били нужни и за наемане на работна сила под официалните нива на минималната работна заплата.
Затова измерител на променящата сивота в икономиката са парите кеш. За м.г. те се увеличават с около 2 млрд. лв., т.е. ръстът им е с 10,8% през декември спрямо януари - до 19,3 млрд. лв. Но това е абсолютният максимум на сивота, ако всички тези пари се плащат под масата и не се отчетат. Около 16-17% от БВП. При други методи на изчисление - например “договорно-интензивните-пари”, е 11%.
Извън тези сметки има много други феномени, които би трябвало да са се развили м.г. Например икономиката на бурканите, събирачеството на онова, що расте в горите и полята, бързите кредити, които не са “сиви”, но опосредстват покупките и икономиката на бурканите на по-малоимотните граждани. Тъй или иначе, винаги е по-добре сива икономика, отколкото никаква.
- Броят на дребните влогове продължава да намалява. Какво е по-вероятно - да са пораснали или просто да са похарчени?
- И двете развития със сигурност допринасят за това. Чистите доходи от заплати, т.е. онова, което им остава след данъци, се увеличават от края на миналата рецесия през 2010 г. до пандемията от 2020 г. с 47%. В Евростат може да се види, че сме първи по ръст на тези доходи. Това е средна стойност на един човек с 50% от средния доход за страната.
Но така е при всички други категории на доход и домакинства. Като абсолютна сума доходът все остава сравнително нисък. Сметките на домакинствата са 9,4 милиона. Тези с депозит над 1 милион - 540. Изведнъж всички се съсредоточиха в тези 540. Не знам защо е така. Ако става дума за завист и изземване - това са първите три точки от програмата в Комунистическия манифест от 1848 г. Принципи 20-21 от програмата на Стамболийски също изискват преглед на нетрудовите доходи и изземване на онези над определен размер. По всичко изглежда, че двама-трима прокурори и безчет политически деятели имат твърди убеждения по темата.
- В какво трябва да се съсредоточим освен в големите депозити?
- Важното не са тези 500 сметки, а шестте милиона сметки до 2 400 лв., както и тези от 2 500 до 20 000 лв. - те са още около 2 милиона сметки. Те са на приблизително 3,4 милиона граждани. На 2 милиона от тях едва ли нещо ще се случи в близко бъдеще. Това са пенсионери. Проблем са останалите, хората, които не са включени в някаква схема за подкрепа от данъкоплатците, макар те самите да са нетни кредитори на бюджета - около 1 милион работещи за себе си, 100 хиляди завърнали се от чужбина и 300-350 хиляди извън заетост, образование и обучение, но на възраст от 15 до 34 години. 60% от тази група са цигани, 30% - турци, и 14% - българи. Чудно как в изборна година няма разумни политически начинания спрямо тези 1,3-1,4 милиона избиратели. Немалка част от тези хора вероятно са вече закъсали пред продавачите на бързи кредити, други ще закъсат и пред банките.
- Накара ли ни кризата да харчим повече пари за удоволствия, или ги кътаме за черни дни?
- Общо взето спестяванията се запазват и като дял от БВП, и като дял от домакинските бюджети. Трябва да се видят подробностите. Но това, което помня, не говори за резки промени в каквато и да е посока. При споменатите 1,4 милиона и при безработните вероятно вече има и ще се случи през следващата година изразходване на вече закътани пари за черни дни. При другите няма признаци на харчене като за последно. У нас хората винаги са се държали икономически много рационално. Нищо че икономическото образование в училище не е на ниво.
- Наблюдаваме ли според вас феномена на отложеното потребление? Как ще се движи ръстът на потреблението тази година и в състояние ли е то да измъкне икономиката от рецесията?
- Отложеното потребление има два икономически смисъла. Единият е, че отлагаш, за да живееш по-добре в бъдеще, да инвестираш. А другият е, че ти се случва да не можеш да потребяваш, че гладуваш например. Статистически потреблението през 2020 г. засилва дела си в икономиката, в БВП. С инвестициите май се изчаква. Но високото равнище на спестявания може да е от полза на това поприще. Глад няма да има, но увеличението на крайно бедните, тези, които живеят с 1,9 щатски долара на ден, ще бъде 2,5 до 3 пъти, до 1% от населението. Само потреблението не може да помогне.
- Чували сте термина “икономика на доверието”. Възможна ли е тя? Ще живеем ли в нея, или инвестициите ще се свиват заради недоверие?
- Даже чета лекции по темата. Голяма част от българската икономика вече е изградена върху доверието като капитал. Проблемът е, че политическите партии се чудят как да го разрушат. Те сякаш мразят избирателите, смятат ги едва ли не за полуидиоти, за хора, които не могат да се оправят сами.
Това се вижда по част от нещата, за които стана дума – минималната работна заплата и т.н. Икономиката и инвестициите се крепят на нещо, което се нарича безлично доверие. Кредиторът ви има доверие не защото ви познава, той ако работи само с познати, ще фалира. А защото може да ви опознае при ваше желание и благодарение на информацията, споделяна чрез регистри и отчети.
В много отрасли, свързани с отделния човек, от детските ясли, през училищата, до държавните пенсии и здравната каса политическата система няма никакво доверие на избирателите. Дори ги насъсква един срещу друг, карайки ги да живеят за чужда сметка и да си завиждат.
Най-яркият пример сега е със стимулите за прехвърляне на пенсии в ДОО. Но 40% нямат доверие на ДОО и 20% на здравната каса. Те затова не се осигуряват там. Не защото са тъпи или недобросъвестни данъкоплатци, както ги изкарват.
Същото е и с доверието в пазара на труда. Основен критерий тук е делът на временните (от почасови до сезонни) договори - колкото повече са те, толкова по-развита е икономиката, толкова по-добри са доходите и по-здрави дори аналозите на ДОО и НЗОК. В България тези договори са два пъти по-малко, отколкото в Македония, 3 пъти по-малко, отколкото средно в ЕС, 8-10 пъти по малко отколкото в Нидерландия и Дания, 4 пъти по-зле от Чехия и Словакия.
Има и по-дребни примери на недоверие от страна на властите. През миналата година депутатите на два пъти не въведоха доброволно изпълнение на задължения по сключени договори и влезли в сила или предстоящи съдебни решения. С това те увеличиха загубите на най-засегнатите от пандемията групи с 260 млн. лева според мен. А според Експертния клуб по икономика и политика - 245 млн. лева.
- Каква е вашата представа за “новото нормално” - как ще изглеждат икономиките и социалният живот при него?
- “Ново нормално” в икономиките няма да има. В тази част от живота изборите не са “или-или”, а по малко от едно за сметка на нещо друго. Общо взето: каквото съществува, е възможно и дори вероятно. В икономиката и политиката, понеже онова, което избирате днес, влияе върху онова, което ще стане утре, идеите имат особено значение. Лошите идеи са по-важни. В политиката те по-често си прокарват път от добрите идеи. И новото нормално в политиката не предполага, че в близките десетина година развитието ще бъде най-доброто от всички възможни светове. Ако ми е позволено да цитирам “Кандид” на Волтер.
