Образованието е усилие, което животът възнаграждава, казва министърът на образованието и науката
Още акценти от интервюто:
- Бъдещите професии ще изискват по-интегрални умения
- Два пъти се увеличи средният брой на кандидати за свободна учителска позиция
- Целта е до 5 г. да бъде създадена платформа с отворени (безплатни) образователни уроци по всички теми, по всички учебни предмети за всички класове
- Г-н Вълчев, вие сте първият министър, който управлява образованието в пандемия. Наложи се за дни да преобърнете най-консервативната система в модерна и дигитална, и то без скандали и напрежение. Как го направихте?
- Пандемията беше неочаквано предизвикателство за всички. Преходът към дистанционно обучение се случи буквално за ден благодарение на учителите и родителите. Неочакваната ситуация показа, че системата на училищно образование е читава и реактивна и че като общество можем да разчитаме на учителите. Разбира се, нищо не се случва от нулата за ден. Да се обучиш и изградиш като учител и да създадеш професионална култура като директор, изисква многогодишна работа. Голяма част от учителите бяха преминали квалификация за работа в електронна среда, над 80% от училищата малко или повече ползваха електронни образователни платформи и електронни дневници преди пандемията. Всички ученици и учители бяха ползвали поне веднъж електронни ресурси.
- Какво показва анализът на министерството - има ли дефицити в знанията заради дистанционното обучение и как ще се компенсират?
- Да, има дефицити. Те са различни при всяко дете в зависимост от възрастта, мотивацията му за самостоятелно учене, подкрепата на родителите, достъпа до електронно обучение. Педагогическата работа през екрана не e толкова ефективна, колкото при жив контакт. Реалната класна стая е среда, в която учениците се социализират и взаимно се провокират да учат. При електронно обучение се наблюдава много по-бърз спад в мотивацията за учене. Над 15% са децата от семейства, в които липсва достатъчна отговорност на родителите към образованието им. Малките ученици не могат без подкрепа от родителя, нямат изградени навици за самостоятелно учене, а базови умения като ръкопис не могат да се изградят на компютър. Това води до дефицити.
Иначе трудности и дефицити в образователната система има по всяко време и всеки учител ги компенсира - с допълнителна работа, повтаряне и преговор на теми. Това е заложено в структурата на учебните програми и в организацията на работата. От няколко години финансираме дейности за преодоляване на обучителни трудности по време и след края на учебната година. И тази година се провеждат с възстановяване на присъственото обучение.
Тази вероятно е най-трудната учебна година от гледна точка на компенсирането на дефицити, но положителният факт е, че до момента съхранихме в много голяма степен присъственото обучение за учениците от 1-4-и клас и децата в детските градини и при тях нямаме по-големи дефицити от предходни години. Учениците в начален етап до момента са учили средно повече дни, отколкото предишни години. 313 училища с концентрация на ученици с ниски резултати избраха да учат през юни вместо през декември.
- Има ли риск от нулева година?
- Не.
- Ще отмените ли външното оценяване след 4-и и 10-и клас?
- Не възнамерявам да предложа на сегашното Народно събрание отменянето му. Външното оценяване, както и вътрешното (текущото) оценяване е част от процеса на образование и ако епидемичната ситуация позволява, то трябва да бъде проведено. Нямаме основание да очакваме, че през юни тя ще бъде по-лоша от сега. Тази година е още по-важно да се оценят пропуските и дефицитите при обучението в електронна среда. Външното оценяване, когато не е свързано с кандидатстване, не трябва да притеснява повече от едно изпитване в час.
- Каква част от материала ще отпадне за изпитите след 7-и клас и за матурите?
- Всяка година последните теми от съответния клас са изключени. До момента нямаме тематично изоставане спрямо предходни години. Учениците трябва да се готвят по всички теми. Дори и да има редуциране на теми, няма да загубят от това, че са учили повече. Образованието е усилие, което животът възнаграждава.
- Ще се учи ли през лятото и следващата учебна година ще започне ли на 15 септември, или по-рано?
- Началото на учебната година е фиксирано в Закона за предучилищното и училищното образование. Не възнамерявам да предлагам промяна. А удължаване на учебната година вече направихме. През юли и август е много топло. Училищата не са настроени за охлаждане на класните стаи. А и не смятаме, че имаме изоставане, което да налага допълнително удължаване.
- Поискахте ли анализ от директорите защо и какви родители са склонни и какви не да се правят безплатни антигенни тестове на децата им? Според министър Ангелов това е сериозен проблем.
- Поискахме проучване за нагласите. Това е една възможност за безплатен тест и за по-добро управление на кризата. Целта не е да затворим повече ученици и училища, а да ги оставим отворени за повече време. Факт е, че редовното тестване позволява по-добро управление. Проблемът е, че тестът дава моментна снимка. Не може да си позволим да тестваме всички ежедневно, защото няма да ни стигне целият държавен бюджет за това. Но тестването в училище е възможност повече деца да останат на присъствено обучение.
Министерството на здравеопазването осигури възможност за безплатно тестване на работещите в системата, правителството изведе системата като приоритетна при ваксинацията. Тестването на учениците е незадължителна, безплатна възможност за родителите. Подчертавам - незадължителна. Това е още един израз, че образованието е приоритет.
- В пандемията ще направите още една кампания за прием на гимназисти и една за студенти. Учениците вече се готвят за изпити след 7-и клас, защо езиковите паралелки ще намаляват за сметка на ориентираните към STEM дисциплините?
- В последните години преструктурирахме приема в гимназиалното и висшето образование в посока обвързване с потребностите на икономиката и обществената система. В гимназиите увеличихме професионално-техническите и природо-математическите паралелки. Най-много - два пъти, увеличихме приема в информационните технологии. Това са и индустриите с най-висок ръст в БВП и износа последните 10 г. - ИТ, електроника, електротехника, машиностроене, мехатроника. Това са и секторите с най-висок отчетен и очакван ръст на възнагражденията и потенциал за развитие, но и с най-висок прогнозен недостиг на специалисти. Това са и бизнесите, които задържат най-много специалисти в България и регионите. Ако искаме да продължим с ускореното икономическо развитие, образователната система е длъжна да реагира и ние го правим.
Ако погледнем разпределението на учениците по профили, ще видим, че имаме силно изкривяване към езиковия профил. Затова правим корекция на неравномерното разпределение между езикови и други профили. Тук не говорим за езиковите гимназии, а за средните училища. От 3 г. създадохме нова възможност за учебни планове в професионалното образование с интензивно изучаване на чужди езици. Казано с други думи, намаляването на езиковите паралелки не означава, че учениците ще учат по-малко езици, а е възможност освен език да се придобият и други умения.
- В последните 4 г., откакто сте министър, успешно се разви мрежата от професионални училища. Те дават хляб на младите хора, а на фирмите образована работна ръка. От какви кадри има нужда пазарът на труда?
- Светът навлиза в ерата на динамично променящите се професии и надеждните прогнози са с хоризонт до 10 г. Изведохме списък със специалности с очакван недостиг на кадри. Това са професии, в които ще се пенсионират най-много хора в следващите 5 г. и учат най-малко ученици. Те са предимно в технологичните отрасли. Предоставяме допълнителни стипендии за обучение по тези специалности, увеличихме приема и финансирането на гимназии, обучаващи по тях. Това е начин да обвържем днешното търсене на образование с бъдещото търсене на пазара на труда.
За хоризонт над 10 г. прогнозите са условни, но професиите ще изискват ефективно взаимодействие с алгоритми и изкуствен интелект, т.е. умения в областта на дигиталната креативност. Успешната реализация ще изисква креативност, критично мислене, работа в мрежи и колаборативност, множествена интелигентност. Това предполага днес да насочим усилията си не само към STEM и към дигитална креативност, а въобще към развитието на уменията на XXI в., към мотивацията за учене и най-вече към това да научим децата да учат постоянно. Голяма част от днешните деца ще сменят не само работни места, но и професии в трудовия си живот. Дори професиите, които няма да изчезнат, ще се променят като обем и съдържание на знанието, което изискват.
- Г-н Вълчев, вероятно сте любимият министър на учителите - постигнахте сериозно увеличение на учителските заплати. Сега по-лесно ли привличате млади учители?
- Това беше ангажимент, който ГЕРБ, респективно правителството, пое през 2017 г. и го изпълни. Хората в системата са ключът към по-добро образование. Равният достъп до качествено образование е преди всичко достъп до подготвени и мотивирани учители, независимо от разположението и профила на образователната институция. Всички професии са важни, но ако има добри учители и преподаватели, ще има добри специалисти в останалите професии.
В последните 4 г. учителските заплати нараснаха от 90 до над 120 процента от средната заплата за страната. В следващите години е необходимо да инвестираме в учители и да повишаваме привлекателността на учителската професия, като поддържаме учителските заплати поне 125% от средните за страната. Днес младите хора живеят във време на разширяващи се възможности за реализация и включването в преподавателската и учителската професия намалява. Така е в целия свят. Затова е важно заплащането на учителите и преподавателите да надвишава средното за страната като своеобразна “премия” за включване в професията.
Вече имаме положителни резултати от тази политика. Два пъти се увеличи средният брой на кандидатите за свободна учителска позиция. Повиши се и средният успех от държавните зрелостни изпити на тези, които се включват в педагогическо образование. Увеличи се процентът на завършилите педагогическо образование, които стават преподаватели. Преодоляхме стряскащата перспектива да останем без учители към 2025 г., макар и все още да имаме недостиг в определени райони и по определени дисциплини. Нещо повече, повишихме мотивацията на сегашните учители. Надявам се всеки един от тях да чувства поне малко повече подобрения обществен статус и положителното отношение на обществото.
Няколко пъти казвам “и преподаватели”, защото това се отнася и за преподавателите във висшите училища. През 2021 г. направихме значителна крачка към изпреварващо увеличение на възнагражденията в системата на висшето образование. Ако искаме да бъдем страна с ускорено развитие, трябва да изведем висшето образование като стратегически и бюджетен приоритет и да поставим висшите училища в центъра на инициативите за развитие – икономическото, технологичното, на регионите, на иновациите. Висшето ни образование ще е добро в дългосрочен план, ако днес насърчим най-добрите студенти да станат преподаватели, а за това са необходими по-високи възнаграждения.
- Пишат ли учители електронни уроци и колко им се плаща допълнително за това?
- За да се направи професионално един електронен урок, учителят трябва да има първични ресурси и инструменти за това - картинки, географски карти, схеми, чертежи и софтуер, който сглобява урока. Предстои да стартира процедура за придобиването на такъв софтуер. Последните години бяха създадени частни платформи с електронни ресурси, но те са или платени, или не покриват всички дисциплини и теми съгласно учебните програми.
Целта е до 5 г. да бъде създадена платформа с отворени (безплатни) образователни уроци по всички теми, по всички учебни предмети, за всички класове.
За тази цел ще осигурим специализиран софтуер, ще обучим учителите да създават електронни уроци и ще им заплащаме за това.
- С кое от постигнатото в средното образование най-много се гордеете?
- Направихме крачки във всички политики. В последните години се осъществяват промени, обобщени под понятието “компетентностен подход” - развитие на уменията на XXI в., насърчаване на образователните иновации и мотивацията за учене. Най-трудната задача на учителя е да намери ключа към мотивацията за учене на всяко дете.
Случва се една
миниреволюция,
която се изразява в
повишената склонност
за иновации
от училища, детски градини, учителите, като това започва да се превръща в доминираща култура. Това не е толкова благодарение на МОН, а на учителите, преподавателите, директорите. Важна част от тази промяна е освобождаването на учителите от контрола на документа и подкрепа на преподаването, насочено към мотивацията за учене. Оптимизирахме учебните програми с цел намаляването на фактологията и освобождаване на времето за формиране на умения. Увеличаваме изпитните материали, свързани с измерване на функционалната грамотност. Стартирахме национална програма “Иновации в действие”, с която насърчаваме взаимното учене между училищата и провокиране за иновации.
Направихме важни крачки и за ефективното приобщаване на всяко дете. Увеличихме с 3000 броя на ресурсните учители, училищните психолози, педагогическите съветници и логопедите. Назначени бяха 700 образователни медиатори, които свършиха безценна работа в пандемията. Разработихме стратегия за възпитателната работа. Поставихме акцент върху възпитанието в родолюбие и национално самосъзнание. Въведохме гражданското образование като предмет. Насърчихме училищните политики за развитие на училищни общности и работа с родители. Възстановихме бюджетното финансиране на дейностите по интереси. Стартирахме програма за модернизация на центровете за подкрепа на личностното развитие. Разширихме допълнителното финансиране за дейности за преодоляване на образователните трудности. Увеличихме броя на училищата и детските градини, които осигуряват ресурсна подкрепа. Разширихме правото на безплатен транспорт на учениците в гимназиален етап. Предоставихме над 500 автобуса на средищните училища и детските градини и професионалните гимназии. Разработихме и приехме Закон за българския жестов език. Това са все неща по отношение на ефективното приобщаване. Отделно е механизмът за съвместна работа на институциите. Показахме, че когато институциите работят заедно, резултатите са налице. Започнахме да проследяваме упражняването на правото на образование на всяко дете, което пък е задължение на родителите и на държавата.
За 4 г. включихме
в образователната
система 50 000 деца
и увеличихме средния обхват в системата от 92 на 95%. За бъдеще това означава общество с по-малко изключени и безработни.
- А за дигитализацията и физическата среда?
- Въведохме предмета “Компютърно моделиране” от 3-и клас. Осигурихме дейности по интереси за дигитална креативност от 1-и клас. Стартираме финансирането на обучението на преподаватели по информационни технологии и дигитална креативност. Обучихме ученици от други специалности за придобиване на квалификация “Приложен програмист” по националната програма “Старт за IT кариера”. Стартирахме програмата “Бизнесът преподава”. Финансирахме изграждането на 260 модерни STEM центрове в училищата. Изградихме Wi-Fi мрежи във всички училища. Създадохме облачна инфраструктура за електронно образование с профили на всички ученици и учители. В бъдеще тези профили ще са портфолио, електронна раница на ученика и възможност за проследяване и персонализация на ученето. Цялостно бяха модернизирани над 500 образователни институции.
Финансирахме строежа на 12 нови училища и дострояването на още 44. Увеличихме средствата за защитените училища и детски градини. Регламентирахме допълнително финансиране на училищата и детските градини с концентрация на деца от уязвими групи, професионалните паралелки и STEM профилите. Не мога да изброя всички неща, които свършихме, но всяко едно е важно и само по себе си, и като част от общата мозайка на политиките и дейностите в системата на образованието.
- И ректорите на добрите университети са доволни напоследък - вече се стимулира качеството и парите не се отпускат само за брой студенти, намалихте и местата в университетите, сложихте преграда и пред нерационалното търсене на висше образование. Нямаше ли недоволни от това?
- Благодаря на ректорите, на академичните общности, синдикатите, защото дори тези, които бяха негативно засегнати, подкрепиха промените. Обвързахме финансирането с качеството, научната дейност и реализацията. Вече 60% от финансирането зависи от това. Повишихме ефективността на системата, като намалихме приема с 40% и преструктурирахме по области на висше образование съобразно потребностите на икономиката и обществените системи и между висши училища в зависимост от реализацията на завършилите студенти. Увеличихме възнагражденията на академичния състав. В резултат за последните 5 г. двойно се увеличиха научната дейност и броят на чуждестранните студенти. Повиши се делът на обучаваните студенти в педагогическите, инженерните, хуманитарните, медицинските и аграрните науки за сметка на социалните, стопанските и правните. Инвестираха в дигитализация и провеждат добро електронно обучение. Увеличиха международното сътрудничество и участието си в международни образователни и научни програми. Последните промени в Закона за висшето образование поставиха основите на споделено стратегическо управление между държавните висши училища и държавата, базирано на това, че заедно можем да работим за развитието на обществото, икономиката, регионите. Въведохме минимални национални изисквания за академично израстване. Всички тези политики трябва да продължат. По-големите предизвикателства са свързани с промените в средата около нас - изобилие от информация, променящи се професии, всепроникваща дигитализация, изкуствен интелект, необходимост от комплексни умения, умения на XXI в. и учене през целия живот. Отговора на тези предизвикателства се опитахме да дадем с приетата в края на миналата година от Народното събрание Стратегия за развитие на висшето образование, както и политиките на висшите училища. Те предвиждат по-честа актуализация на учебните програми, по-интегрални учебни програми, общи програми между висши училища, програми по повече от едно професионално направление, завишени текущи изисквания към студентите с цел учене през цялата учебна година, повече практическо образование, повече хора от бизнеса във висшите училища, повече приложна наука, общо увеличение на възнагражденията и изпреварващо увеличение на заплатите на младите преподаватели с цел възпроизводство на добрите школи, които имаме.
- Ще продължите ли с рейтинговата система на висшите училища и може ли да бъде доразвита?
- Рейтинговата система
е призната като една
от най-добрите
в международен план заради многото ѝ показатели, в т.ч. за реализация, базирана на пълна и проверима информация. Тя дава информация на кандидат-студентите при избора на висше училище, от друга страна, ние я използваме като информационна база за преструктуриране на приема и финансирането. Това промени и стимулите, и поведението на висшето образование – започнаха да стимулират повече научните изследвания и да подобряват качеството на обучение. В този смисъл е задължително да бъде продължена и актуализирана в следващите години.
