Идеята, че чрез осигуровки от всеки му се гарантират достойни
старини, не е работеща
Пенсии чрез осигуряване повече не може да има.
Миналата седмица едно добро намерение - да се дадат персонални награди на лауреатите на “Златният Орфей” вместо неуредените им пенсии, предизвика много емоции, но не радост, а главно огорчение.
Оставям настрана персоналния проблем - че някои лауреати като Христо Кидиков бяха пропуснати. Много звезди се почувстваха обидени, че не са наградени.
Лъсна фактът, че идеята за пенсии, зависими от осигурителния принос на всеки човек, е неработещо решение. Защото, когато трябва да се доказва осигурителен принос отпреди 30-40 години, винаги възникват проблеми както с естрадните певци, чиито документи са изгубени (изгорели или наводнени). А всъщност в това положение са хиляди хора, особено тези, работили в нововъзникващите частни фирми през деветдесетте, откогато почти няма документални следи. Освен това идеята, че солидарно се пълни един фонд от младите и се раздава на старите, е аритметично невъзможна, защото предполага непрекъснато нарастващо население в работоспособна възраст, а такова няма.
Впрочем в близката ни история има още няколко такива случаи на провал на осигурителния модел. Покойният Радой Ралин десетки пъти ми е разказвал как комунистите национализирали Осигурителния фонд отпреди 9 септември и онова поколение пенсионери били ограбени. Такова нещо се случило и след 9 септември с т. нар. член-кооператори от ТКЗС-тата. Които имат осигурителен принос със сигурност, но просто нямаха пенсии. Тоест трябва максимална устойчивост и предвидимост, каквито очевидно в живота не може да имат. Не знаеш кога някой китаец ще изяде един прилеп и животът ще спре.
Затова простотията с естрадните певци може да се използва за повод за тотална промяна на пенсионния модел у нас. Да се мине към държавна пенсия за всеки възрастен човек, която да се финансира с някакъв косвен данък върху потреблението - например акциз върху безалкохолните напитки, но директно от държавния бюджет и тази пенсия да не е различна, а еднаква за всички.
А да се спре тая глупост с осигуровките, които, от една страна, са много тежък данък за бизнеса и той прави всичко, за да не ги плаща, защото просто не може.
А от друга - при положение че има минимална пенсия и таван, да се твърди, че пенсията зависи от осигурителния принос на всеки човек, е отвратителна демагогия. В крайна сметка пенсията зависи от държавата - винаги е било така. Както се случи с естрадните певци - опитът те да бъдат подпомогнати, за да не умират от глад, не бе приет еднозначно от всички, даже напротив. Затова да се минава към еднаква държавна пенсия за всеки, в която няма лъжа, че това зависи от осигурителния принос на всеки. А който иска повече пари в края на живота си, да спестява и да инвестира. Случаят със звездите още повече ще насърчи неплащането на осигуровки. Защото те нямат пенсии, но помощ получават тези, които са симпатични на някаква комисия.
Сега се задава едно поколение, което няма да може да се пенсионира по сегашния модел, защото то бе засегнато тежко от прехода и няма да може да докаже необходимия трудов стаж. На тях какви награди ще се дадат? За палежа на Партийния дом ли, че тогава нямаше и “Мелодия на годината”?
