Путин посреща още един американски президент и поредния опозиционен лидер, кандидат за поста му, но портретът му изглежда здраво закован на стената
Преди всичко Америка, казваше Тръмп. При него демокрацията имаше две страни - американската и други. Най-лошата демокрация, естествено, бе руската, ако според Вашингтон там изобщо има такава. Тази теза остава политическият портфейл на Байдън.
Ще открият ли отново обаче американските демократи другите забравени демокрации по света? Поне европейската. Но видимо на САЩ им е мъчно за глобалната хегемония на еднополюсния свят, неразумно разклатена от политиката на Путин. Отстрани нещата също не изглеждат добре. Русия е обвинявана в кибератаки и хибридни войни, САЩ - в глобален информационен контрол и опити за хегемония. А Китай дърпа килимчето от двете страни. Пандемията COVID-19 и конспиративните теории около нея също не отстъпват. Бедните стават повече, богатите - по-богати. Век след щурма на Зимния дворец в Санкт Петербург станахме свидетели на щурма на Капитолия във Вашингтон.
Главният опозиционер на Руската империя, Владимир Улянов Ленин, бе докаран тайно с пломбиран вагон до руската граница от германското разузнаване. Преди това враговете на царя бяха изпращани в Сибир или в експедиционните корпуси в Кавказ. Демокрацията по ленински изглеждаше така - ако не си наш, значи си враг. Виновни - евреите и световният империализъм. Подходящо място за враговете - Сибир и Магадан (Далечният Изток).
Демокрацията по сталински изглеждаше по-просто - има човек, има проблем, няма човек, няма проблем. Виновни - всички, без изключения. Място на събиране - ГУЛаг. При Хрушчов - виновен е култът към Сталин. Основен враг вътре - сталинистите, отвън - Америка. При Брежнев - нашите са с нас, недоволните не са добре. Място на пребиваване - в психиатричните клиники или извън Москва - като Андрей Сахаров. При Горбачов - основен враг вътре е Елцин, всички навън са приятели. Да живее перестройката! При Елцин: вътрешен враг - комунистите и чеченските сепаратисти. Пръв приятел - Вашингтон.
Първият кремълски вожд, живял след Ленин в чужбина (Дрезден - ГДР) - Владимир Владимирович Путин, започна у дома с най-спешните врагове - чеченските сепаратисти. След това премина на олигарсите, които при Елцин бяха свикнали от време на време да искат властта. Владимир Гусински, собственик на Независимата руска телевизия (НТВ), след като сдаде медийните си активи, избра за сигурно място Израел. Некоронованият крал на задкулисието, олигархът Борис Березовски, след като предаде принудително контрола над Първи канал (ОРТ) и загуби част от полукриминалната си империя, намери смъртта си в Лондон при странни обстоятелства. След това дойде ред на недосегаемите като будистки монаси губернатори. Управляваха безконтролно области, големи колкото три Франции, а като сенатори в горната камара на Държавната дума - Съвета на федерацията, бяха с парламентарен имунитет. Кремъл обаче промени играта. Губернаторите бяха изпратени по местата си, Съветът на федерацията стана постояннодействащ орган, а там заседаваха представители на областите и републиките, препоръчани от Путин. След това и губернаторите трябваше да бъдат препоръчани от Кремъл, за да спечелят изборите. “Правилните” олигарси, като Роман Абрамович, поеха важни области и отрасли в икономиката заедно с петербургското лоби на Путин, който от 2000 г. е на власт и само един мандат не бе президент. На Абрамович, който иначе пребиваваше на яхтата си или в Лондон, му се падна два мандата оттам да управлява Чукотка. Любопитно е, че именно Абрамович предаде на Кремъл предсмъртното писмо на Березовски. В Лондон и друг враг на Кремъл - агентът на КГБ Александър Литвиненко, бе отровен с полоний-210, чиято смърт бе приписвана и на Березовски.
А олигархът Михаил Ходорковски, решил да изнесе нефтени активи на Русия на западните борси и спряган от недоволните олигарси за бъдещ премиер, беше задълго в затвора. Един от любимците на Елцин - бившият губернатор Борис Немцов, оглеждан някога за негов приемник, бе убит показно на мост недалеч от Кремъл. В екзотичната опозиция сега може да видите дори бившия премиер Михаил Касянов. За опозиционни партии е трудно да се говори дори ако броим Комунистическата партия на Русия, която едва не взе властта от Елцин през 1996 г., и националистите на Владимир Жириновски.
Вашингтон остава неутешим след загубата на влияние при Борис Елцин. Затова и тревогите около руската намеса в президентските избори в Америка разплакват само политическия елит в САЩ, докато обикновеният американец май харесва повече тръмписткия лозунг “Преди всичко Америка”. Русофобията се разгръща с обвинения за кибератаки и хибридни войни, авторитаризъм, имперски синдром, докато глобалният информационен контрол на САЩ започва да се превръща в антиамериканска пандемия. Вирусът COVID-19 изглежда по-малко страшен от объркването в самата Америка, където всеки трус отеква застрашително в цял свят. Колкото и да се стараят либералните медии, джендърската философия не може да отстрани тревогата от атаките срещу демокрацията. Американският износ на ценности не спира, но, изглежда, ценностите се обезценяват. И затова проблемите на американската демокрация са обобщени и консолидирани в една заплаха - руската. Но след щурма на Капитолия може да се окаже, че вътрешните заплахи са по-страшни от кръвожадните руснаци.
И на този фон, след успеха на Майдана в Киев, който отнесе досега 6 млрд. долара на американските данъкоплатци, идва новата вълна - Алексей Навални. Бойното отровно вещество новичок придоби световна слава почти като руската дума спутник. Никой не знае дали са живи семейство Скрипал, но берлинският пациент- Алексей Навални, е жив и здрав. Той даже не знае на кого да благодари - на омските лекари или на берлинската клиника. Макар да звучи цинично, той май е на по-сигурно място в московския изолатор “Матроска тишина”, защото не се знае кой навън би поискал да го отрови. Ясно е, че Путин не може да бъде победен на избори, нито с дворцов преврат. Остава социалното недоволство. От какво? От корупцията, която не е чужда и на Америка, най-малкото ако си спомним киевската следа на сегашния американски президент Джо Байдън. Водачът на бъдещата руска революция бе докаран пак от Германия, като Ленин, но с открит авиорейс. В Европа и Америка той не е особено полезен, но ако е в Русия, все нещо ще разклати. Кремъл ще изпитва дискомфорт от копията и стрелите, докато Америка на Байдън си подреди къщата след Тръмп и си потърси отново мястото в ложата на световната политика, където на места нахално се е намърдала Русия. Зрителите от Европа се чудят на кого да ръкопляскат. Сълзите от новото приятелство с Вашингтон се стичат по бръчките, оставени след Тръмп.
Москва рестартира преговорите СТАРТ за стратегическите ядрени оръжия, но рестарт в двустранните отношения няма да има, заяви бившият американски посланик у нас Джеймс Пардю. Очаква се Америка да се върне и към споразумението за климата, ядрената сделка с Иран, може би и към споразуменията за ракетите със среден и малък обсег, да се здрависа отново с Европа...
А на въпроса какво правите с Навални, Москва отговаря - а какво вие правихте с негрите и с арестуваните за щурма на Капитолия? На въпроса за корупцията руският отговор е - а какво стана с разследването за украинската връзка? А за намесите тук-там по света - по-добре да питаме Джулиан Асанж. Путинският дворец и Чичо-Томовата колиба са два свята, които говорят на различни езици и носят различни символи на ревера си. Недостроеният дворец в Сочи може и да е апарт-хотел на олигарха Аркадий Ротенберг, но недоволството остава. Навални - също. На протестите в Москва в неделя властите задържаха и далечния роднина на Сталин, професора по журналистика и виден журналист Николай Сванидзе...
Путин посреща на световната арена още един американски президент и поредния опозиционен лидер, кандидат за поста му. След последните конституционни промени, които му гарантират власт и влияние до живот, портретът му изглежда здраво закован на стената. Докато в същото време поредният руски опозиционен лидер се надява, че като Ленин ще вземе властта с революция, финансирана от Запад...Добре е, че този път матросите са по-интелигентни.
