Президентът Румен Радев посочи 28 март като дата за провеждане на парламентарните избори, а след това започна консултации със здравните власти. Това доведе до подозрения у премиера Бойко Борисов, че държавният глава търси начин да се отметне от първоначално заявената от него дата 28 март.
“24 часа” реши да попита читателите какво мислят по дискусионната тема кога да са изборите, защото какво мислят хората, в крайна сметка е най-важно. Можете да гласувате в електронното допитване на сайта ни 24chasa.bg. Възможните отговори са:
- Възможно най-бързо - на 28 март, както предложи президентът
- На 23 май - последната възможна неделя според срока по конституция
- През април - компромисен вариант
- Отлагане за септември - допустимо според конституцията само ако има извънредно положение
- Без значение, няма да отида да гласувам.
Днес питаме и известни политолози и социолози (виж по-долу).
В член 64 на конституцията пише:
(1) Народното събрание се избира за срок от четири години.
(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.
Избори за парламент на 28 март 2021 г. биха били най-добрият подарък за Бойко Борисов. Защото ако пандемията продължава да се разраства или е в своя пик, това е много благоприятно за управляващите.
Да видим аналогия с миналата година, когато COVID започна да се разпространява. Тогава разликата между ГЕРБ и БСП стигна 10%. Тоест пандемията не е време за опозиционно поведение и мислене. Цялата власт става едно и всички трябва да се борят да се преодолее препятствието. През лятото резултатите на двете партии се изравниха, т.е. изчезне ли COVID-19, ще се върнат обичайните ситуации, с които сме свикнали.
Много е трудно да се прогнозира отсега какъв би бил резултатът от избори в края на май, но във всички случаи ще е по-благоприятен за новите формации, които сега градят структури.
Въпросът за активността на следващите парламентарни избори е с повишена трудност. Според мен най-вероятно е да бъде ниска, тъй като много хора са разочаровани от властта и масово ги избива на негативизъм. От друга страна обаче, има голяма конкуренция - изборите ще са толкова ожесточени и поляризирани за различни групи от населението, както не е било от 1990 г. насам, а това е фактор изборната активност да се повиши. Въпросът е коя тенденция ще надделее. Поне засега по-скоро първата - ниска активност пред урните. Но тя много бързо може да бъде преодоляна, защото промените са много динамични.