Кризата ни стимулира с всички възможности за изява да надигнем глас и да помогнем духовността да стане по-достъпна, по-видима и по-необходима, казва ректорът на Софийския университет
- Проф. Герджиков, как върви обучението в пандемията?
- Епидемията постави академичната общност пред сложни предизвикателства. Наложи се в много кратки срокове да се премине към онлайн обучение, което затрудни и преподаватели, и студенти и постави високи изисквания към техническата обезпеченост. Мисля, че Софийският университет се справи успешно. Поредица от проучвания сред преподавателите и студентите показват високи резултати и висока удовлетвореност - голямата част от занятията са били проведени и повечето от тях са били проведени синхронно, а не са били сведени до качване или изпращане на електронни материали.
Най-големи бяха затрудненията при провеждането на практическите занимания и при научните изследвания. Имаше периоди, както в момента, когато в университета не се допускаше събиране на хора. Прекъснаха се командировките на преподаватели и изследователи, свързани с работата им в различни научни центрове.
Наложи се с поредица от мерки да реагираме на развитието на ситуацията – прекъсване и възобновяване на присъствените учебни занятия,
отлагане на
насрочени
държавни
изпити,
защити на дипломни работи, семестриални изпити, публични защити на дисертации, прекратяване и отлагане на студентски практики, ограничаване на присъствената работа на администрацията и достъпа на студенти и посетители до учебните сгради, прекратяване на работата на студентските столове и т.н. Въведохме електронно деловодство.
Тези мерки срещнаха много трудности. Получиха се стотици въпроси, свързани с начина на провеждане на защити, с организацията на дистанционното обучение и на конферентните заседания. През първите месеци на епидемията много студенти напуснаха студентските общежития, за да се върнат по родните си места, получиха си депозита, след което някои от тях поискаха да се върнат в общежитията. Имаше и студенти, които решиха, че липсата на присъствени занятия означава ваканция, която използваха, за да посетят чужди държави в разгара на епидемията, след което се върнаха в студентските общежития, където бяха поставени под карантина.
Със Съвета на деканите проведохме няколко обсъждания по всички въпроси на учебния процес. Възможно ли е всички бакалавърски специалности и магистърски програми във всички форми на обучение да завършат годината дистанционно без провеждане на присъствени занятия. За кои специалности и програми има нужда от присъствени занимания. Колко седмици са необходими за провеждане на присъствените занятия. Може ли да се осигурят безопасни условия за провеждането на присъствените занятия. Може ли дисциплините, чието завършване е невъзможно без присъствени занятия, да се отложат или да се заменят с други, без това да попречи студентите да завършат учебната година. Кои учебни и производствени практики, стажове и т. н. са свързани с пътуване, кои може да се отложат или да се пропуснат, как може да се проведат тези, които не може да бъдат пропуснати или отложени. Възможно ли е провеждането на семестриалните изпити онлайн. Как да се проведе сесията на задочните студенти. Как да се проведат държавните изпити и защитите на дипломни работи и т. н. Отделна тема беше кандидатстудентската кампания.
За технологичното обезпечаване на онлайн обучението бяха осигурени нови сървъри и платформи, беше подобрена мрежовата свързаност, включително с
изграждането на
нови оптични
трасета
Факултетите дадоха своя принос за преодоляване на кризата с анализ, препоръки и действия в областта на медицината, епидемиологията, вирусологията, психологията, икономиката, математиката, геопозиционирането и др. С получените материали беше създадена интернет страница на Софийския университет за COVID-19.
- В 10-ото юбилейно издание на рейтинговата система на българските висши училища Софийският университет отново е първи, имате ли опасения, че в извънредните условия на днешната криза поддържането на това качество може да се окаже трудно?
- Софийският университет традиционно е първи в най-много професионални направления и тази година те са повече, отколкото през предходната. Както казах, извънредната ситуация ни затрудни много, но положихме усилия, за да не допуснем компромис с качеството, и анкетите на студентите показват, че в голяма степен сме успели. Разбира се, всички се надяваме кризата по-скоро да отмине, защото колкото и усилия да полагат преподавателите в онлайн обучението и каквато и техника да осигурим, нищо не може да замести личния контакт.
- Докъде се издигна Софийският университет в световните класации? За хората извън вашата сфера вероятно попадането на българско висше училища в 500-те най-добри не звучи чак толкова престижно. Обяснете простичко какво се измерва, какво е значението на финансовия ресурс, тежестта на академичните постижения – изобщо как става изкачването в тези класации?
- Софийският университет е единственият български университет сред първите 1000 в света. Най-известните класации придават голяма тежест на критерии като научни резултати, качество на образованието и престиж на институцията. Това означава, че ако искаме Софийският университет да влезе сред първите 500, а други български университети - сред първите 1000, са необходими значителни средства - за научна инфраструктура, за да бъдем конкурентни в областта на научните изследвания, и за възнаграждения, тъй като подобна задача е невъзможна без привличане на чуждестранни преподаватели и изследователи. През последните години направихме първата крачка в тази посока - правителството осигури средства от европейските фондове за научна инфраструктура и от бюджета - за по-високи възнаграждения. И в двете отношения е необходимо да се направи още. В самия Софийски университет броят на публикациите в сериозни списания нараства – тази година за първи път премина границата от 1000 публикации годишно, а освен това в последните години за първи път нарастват публикациите в областта на хуманитарните и на социалните науки, което е важно, защото там изоставаме.
- Как в последните години се промени подредбата в желанията на кандидат-студентите при избор на професионални направления?
- Няма големи промени.
Най-търсени са
специалностите
“Психология” и
“Право”,
няколко специалности, свързани с компютърни науки и информатика, няколко филологии, а напоследък - и педагогическите специалности.
- Кои се реализират най-успешно на пазара на труда?
- Всички. Това е една от главните причини Софийският университет да е на първо място в толкова професионални направления в националната рейтингова система. От нея можете да видите и точните данни за всяко направление.
- Какво успя да постигне Съветът на ректорите, откакто го оглавихте?
- Направихме първа стъпка към повишаване на заплатите, които в повечето университети бяха останали на срамно ниво. Това е важно, защото трябва да стимулираме най-добрите студенти да останат в университетите като преподаватели и изследователи. Но основната цел, която съм си поставил, е осигуряването на подкрепата на Съвета на ректорите за продължаването на реформата във висшето образование. Въпреки гласовете на критиците, които никога не виждат усилията, през последните 5-6 години Съветът на ректорите не само подкрепяше реформите, но често беше и техен инициатор – например на мораториума за разкриване на филиали и нови професионални направления, както и на изискването при акредитацията всеки преподавател да се отчита само в едно висше училище (внасяхме това предложение три пъти, докато беше прието от народните представители).
- Оправиха ли се финансово университетите и каква ще е 2021 г. в това отношение?
- Реформата беше болезнена за повечето университети – броят на местата за прием беше намален двойно и все по-голяма част от средствата за висше образование се разпределят според качеството, а не според броя на студентите. В резултат много от висшите училища, които държавата досега погрешно беше стимулирала да приемат възможно най-много студенти и да разкриват несвойствени специалности, са в лошо финансово състояние и се опитват да се адаптират към новите изисквания. Те изтърпяха доста лишения в името на това системата на висшето образование да се насочи в правилната посока. Сега е време да видим плодовете на тези усилия. В бюджета за 2021 г. са предвидени повече средства за възнагражденията на преподавателите, но е нужно много по-сериозно финансиране на висшето образование, за да настигнем ако не развитите, то поне околните страни.
- Успявате ли да задържите млади преподаватели? Колко получава един доцент в СУ? Колко от професорите на щат са под 50-годишна възраст?
- Имаме млади преподаватели, професорите под 50-годишна възраст също не са малко, въпреки че един доцент в Софийския университет досега имаше основна заплата около 1000 лева, а от 1 януари тя ще стане 1500 лв. Най-големи са затрудненията в области като информатиката, в които конкурирането с възнагражденията в бизнеса е много трудно за нас.
- Чува ли се по-силно гласът на духовните хора, както ви се искаше преди време?
- По време на извънредна ситуация, затваряне и изолация това не е лесно, но много висши училища положиха огромни усилия кризата не само да не доведе до заглушаване на гласа на духовните хора, а дори да ни стимулира с всички възможности за изява да надигнем глас и да помогнем духовността да стане по-видима, по-достъпна и по-необходима.
CV
- Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.
- През 1984-1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин
- От 2008 г. е професор
- Бил е зам.-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г. и управител на фонд “Научни изследвания” от 2008 до 2009 г.
- Води лекции по латински език и римска литература в катедра “Класическа филология” на СУ
- Първият преводач на Аристотеловата “Политика”
- Заместник-ректор от 2010 г.
- На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет, на 20 ноември м.г. е преизбран за втори мандат
- На 7 юли 2020 г. бе избран за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България
