Двата сценария: хората да харчат с очакване за кратка криза, или да затягат колана с мрачни очаквания. Затова ключово е ще има ли доверие в мерките
При внезапна и предизвикана от външен шок криза, каквато преживяваме в момента, поведението на домакинствата играе голяма роля. То може да спомогне за по-малък спад и бързо възстановяване. Но и за допълнително усилване на негативните сигнали на пазара.
Защото вътрешното търсене е важен фактор за краткосрочната стопанска динамика - въпреки че дългосрочният растеж на икономиката на България зависи в огромна степен от разширяването на добавената стойност в експортноориентирани производства и услуги.
И така: колкото са по-негативни очакванията, толкова по-голямо е свиването на потреблението. През март и
началото на
април видяхме
такава
свръхреакция
в цяла Европа, включително у нас – намалените продажби многократно надхвърляха спада на разполагаемия доход. Това обаче може да създаде
спирала на още
по-негативни
очаквания
и бизнес решения за ограничаване на дейността, новите инвестиции и заетостта. А точно това би следвало да избегнем, за да не разрушим цялата взаимносвързана икономическа структура, която трябва бързо да рестартира след справянето със здравната криза.
Затягането на ограничителните мерки в много страни, както и в България почти съвпада с традиционно силните за продажби седмици и месеци по коледните и новогодишните празници. Наистина историческите данни сочат, че
покупките през
декември са с
около 15 до 20%
по-високи
от средните за останалите месеци на годината. Но е наивно да се води спор дали покупките на подаръци или домашни придобивки ще “спаси” икономиката – тя нито е толкова крехка, нито евентуални сериозни и дълбоки проблеми могат да се “замажат” с
похарчването на
празнични бонуси
в моловете
Поведението на българските домакинства през този месец, а и през следващите зимни месеци ще даде отговор на три въпроса.
1. Доколко търговците са успели да се пренастроят за режим на онлайн продажби. Те имаха първо предупреждение през пролетта и далновидните вероятно са използвали времето за промяна и активни кампании сред потенциалните си клиенти.
2. И компаниите, и домакинствата би трябвало да са “закотвили” по-ясно преценката си за ефектите от пандемията, от състоянието на външните пазари и оперативното справяне с новите правила и ограничения, отколкото през март -
видя се, че
икономиката не
се сви
наполовина,
няма стотици хиляди безработни, няма масови фалити, ситуацията лятото бързо се подобри, и т.н. Поне по предварителни данни засега изглежда, че както в другите европейски страни, така и в България хората се държат далеч по-премерено, животът не е спрял, потреблението на стоки и услуги е близо или около предкризисните нива, дори данъчните постъпления лека-полека се възстановяват. Но декември ще даде вече надеждния отговор.
3. Ще проверим и доколко антикризисните мерки на правителството постигат макроикономическата задача да смекчат шока, да запазят в максимална степен нивата на стопанската активност и да съхранят иначе структурно здравите предприятия.
Като че ли в последните месеци целият дебат по мерките се съсредоточи в микроикономическите аспекти на всяко решение – доколко дизайнът на всяка конкретна схема е “справедлив”, дали точно покрива загуби, дали отиват пари при наистина най-засегнатите, кой точно взима и колко заслужава и т.н.
Забравихме обаче основната философия, която трябва да стои зад държавната подкрепа и субсидиите при подобен внезапен шок , а именно - да се предотврати финансова криза заради рязко влошавана на ликвидността, да се избегне рязко увеличаване на безработицата, и изобщо,
да се омекоти с
пари на
данъкоплатеца
краткосрочният
удар,
за да се запази капацитетът от капитал и човешки ресурси.
От гледна точка на министъра на финансите например е все едно дали ще се плащат обезщетения за безработица или ще се субсидира запазване на заетостта. От гледна точка на отделния човек обаче перспективите изглеждат коренно различно, ако той самият е на борсата, или ако вижда десетки уволнени при своя работодател, в бранша или в града си. Макроизмерението е дали ще имаме увеличение на безработицата с 50 или с 300 хиляди, например – а нагласите за потребление в домакинствата и намеренията на бизнеса за бъдещи инвестиции или запазване на обема на дейност и работни места са коренно различни при двата сценария. Сходен аргумент важи и за повишението на заплати в публичния сектор и пенсии.
Ако получателите имат доверие, че това е устойчиво решение и доходите ще се запазят и в следващите месеци и години,
те ще увеличат
разходите си
или поне няма да свиват превантивно покупки извън най-наложителните. Ефектът далеч не е пренебрежим в макроикономически порядък – само 50-те лева месечно за пенсионерите са 1,3 млрд. лв на годишна база, отделно заплатите на учителите, добавките за медицинския персонал и общото увеличение в бюджетната сфера.
