Учителите ни са възрастни и са в рисковите групи. Не можем да си позволим да ги губим, казва членът на клуба на "Отличниците на България"
Ще задържим заразата само ако слушаме науката, а за жалост, много избраха да слушат шарлатани
Димитър Фердинандов учи аерокосмическо инженерство в Университета на Бирмингам, Англия. Тази есен той се присъедини към клуба “Отличниците на България” - инициативата на “24 часа”, която събира най-будните млади умове на страната. Като ученик в Английската гимназия в Пловдив той впечатли научната общност с проектите си за колонизация на Космоса.
Още в VII клас Димитър участва в конкурса на NASA с есе и филм за управляема мисия до Марс, в което разказва стъпките на космическото пътешествие. Малко по-късно заедно със съученичката си Анна Велкова стигнаха до полуфиналите на Европейското астрономическо състезание за младежи Odysseus II в Дания.
Миналата година спечели и националния конкурс “Космосът - настояще и бъдеще на човечеството”, организиран от фондация “Еврика”. Журито бе удивено от мащабната му програма за колонизация на Слънчевата система. Сред елементите на програмата “Сокол” са създаването на космически асансьор, който се ускорява с лазери, и система от сателити, които да предпазват земята от астероиди. Стратегията включва и построяване на космически бази на някои планети.
Дни преди да се обяви затягане на мерките и у нас, отличникът на България отново фокусира вниманието, този път с апела си всички ученици да минат към онлайн обучение, за да съхранят своите учители и близки.
- Здравейте, Димитър, преди няколко дни отправихте видеопризива си училищата в България да започнат онлайн обучение, за да не умират повече учители от COVID-19. Как сега приемате решението на властите да се наложи частичен локдаун - не само в образованието, а на цялата държава?
- Нямаше друг начин - прекалено много станаха случаите. От няколко седмици обмислях да направя този призив - още когато броят на заразените се вдигна на над 1000 на ден.
Исках видеото ми да е научно издържано, но в един момент, когато виждах как прекалено много учители и лекари губят живота си заради коронавируса, реших, че е крайно време да кажа нещо.
Майка ми е преподавател, брат ми е ученик. Имам близък поглед върху средното образование. Като син на учител в пловдивска гимназия бях притеснен, че моята майка може да бъде заразена по време на работа. А това може да бъде избегнато чрез най-простото въвеждане на дигитално обучение, което всъщност се оказа, че е ефективно и работи.
- В какво се изразява ефективността на ученето онлайн?
- Бъдещето на образованието е някакъв вариант на смесване на присъственото с обучението в електронна среда. Не само в България, но и по света.
Когато правим колкото е възможно по-интересно, ангажиращо и интерактивно уроците и лекциите, по този начин връщаме интереса и насърчаваме креативността на учениците и студентите. Така те придобиват по-качествено образование.
Голямата част от нашето ежедневие е пряко свързано с компютрите и ползването на интернет. Работим с интерактивни приложения, правим презентации.
Меките умения като презентиране и събиране на информация са изключително важни за XXI век. Те се ценят високо от работодателите. Когато имаме работещо дигитално обучение, създаваме по-конкурентоспособни и компетентни кадри.
Пикът на епидемията налага да минем изцяло на обучение в електронна среда, което, разбира се, е крайност и не е най-доброто.
Но важното е да се опитаме да спасим човешки животи и да намалим случаите, в които ученици заразяват учителите и своите съученици, които пък го предават на своите родители. По-добре да овладеем епидемията за сметка на два месеца учебен материал, който може да бъде или посъкратен, или преподаден по различен начин.
При онлайн обучението не е проблем да се преподават уроците. Вярно, понякога учениците имат проблем с това да разберат напълно какво се случва. Не задават въпроси, не търсят допълнително информация. Тези неща обаче може след това да се изгладят.
Освен учителските животи ще спасим и образователната система. В България има огромен недостиг на кадри. Учителите ни са предимно възрастни и попадат в рисковите групи. Не можем да си позволим да губим преподаватели.
- Срещу дистанционното обучение най-често протестират родители, които казват, че няма кой да гледа децата им и освен това има опасност да си загубят работата и да останат без доходи.
- По-голямата част от фирмите могат да заложат на хоумофис модели на работа. Повечето семейства, които познавам, изпратиха своите деца при бабите и дядовците да ги гледат или минават на дистанционен режим на работа.
Смятам, че работодателите, особено в тази тежка ситуация, биха били достатъчно разумни да интегрират модел на хоумофис. Държавата също трябва да подкрепи този процес и да даде кураж на компаниите да го внедрят, така че все повече родители да могат да бъдат със своите деца.
- В спора за и против мерките често изборът се свежда до здравето или икономиката. Вие какво мислите?
- Най-лошото е, че ако не слушахме определени “специалисти”, а гледахме какво ни казва статистиката, България имаше шанс да е като Нова Зеландия и в момента да няма почти никакви ограничителни мерки и да си живеем живота.
Когато имаше малко заразени, трябваше да се въведе система за тестване и изолиране на болните и контактните им лица. Случаите бяха паднали до 17 на 1000 теста и това беше моментът да действаме и да се справим с вируса. Вместо това отпуснахме мерките и случаите скочиха драстично.
- Каква роля за усилването на епидемията играе вярата в конспирации и приказките на разни шарлатани?
- Огромна. Една от основните причини да стигнем дотук е, защото спряхме да слушаме науката и истинските специалисти. Появиха се прекалено много конспирации за това как вирус не съществува, как болниците са били празни, как лекарите и държавата се опитват да ни излъжат.
Този процес се наблюдава при всяка криза в историята. Винаги има хора, които не вярват на властниците и на държавата, което по принцип не е нещо нередно и ненормално.
Но сега се появиха хора с име и научни титли, които бълват лъжи и грешни тези. По този начин хората започнаха все по-малко да вярват на науката, а избраха да вярват на това, което им се харесва в интернет.
Около 2% от населението вече преминаха през COVID-19 и здравната ни система не издържа.
Лекари постоянно умират. А привържениците на стадния имунитет твърдят, че за постигането му вирусът трябва да обхване около 80%, или 4,5 млн. души. Този подход ще унищожи не само здравната ни система, но и икономиката ни, и всичко.
Голяма част от хората ще са хронично болни и неработоспособни. Ще останат задълго увредени от вируса, защото са недолекувани. Смъртността пък няма да е както в Германия - 0,1% от случаите, ами ще стигне сигурно до 5-6%.
Това не бива да се допуска и с малко по-строги мерки и търпение, ще се постигне по-добър резултат, без да се налага да разболяваме милиони. Ще успеем да задържим заразата, слушайки науката.
- Вече два месеца сте в университета в Бирмингам, как се справят в Англия с епидемията?
- Първите две седмици бях поставен от властите в карантина. Тук има много добри практики как човек може да пазарува, докато е в изолация - всичко ти се носи от доставчици.
В университета преподавателите и студентските общности съдействат на колегите под карантина да се чувстват добре, да има кой да се погрижи и за тяхното психическо здраве. Защото много често се случва хората да имат проблеми по време на изолацията, която не бих казал, че не е най-приятно нещо. Но се издържа, не е проблем.
Хубавото е, че сега имаме достъп до технологии. Можем да поддържаме връзка с приятели, да сърфираме в интернет, да търсим начини за забавление, да прочетем любима книга.
- Първокурсниците водите доста необичаен студентски живот, непознат на предишните поколения.
- Липсват ми запознанствата с хора и новите преживявания, които се натрупват особено през първата година. Но сега е по-различно.
Другият начин, по който ни позволяват сега да общуваме, е в клубовете по интереси. Хубавото е, че обучението е смесено. Лекциите ни вървят онлайн, но когато имаме упражнения или лабораторни изследвания, те се провеждат присъствено в кампуса при строги мерки за безопасност.
Винаги сме на разстояние един от друг, носим маски, независимо дали сме вътр,е или на открито.
За двата месеца нямаме нито един случай на предаване на COVID в кампуса. Заразяване се случва понякога на нелегални партита навън.
В Бирмингам има много полицаи по улиците, които следят за мерките и разделят хората, а в университета тази работа върши охраната. Имаме право да излизаме заедно с един приятел от друго жилище, както и да се виждаме с хората от нашето жилище. Ако някой от тях се разболее, всички ще ни сложат под карантина.
- Има ли и други българи в университета?
- В Бирмингам дойдохме с Моника от стария ми клас в Английската гимназия в Пловдив.
Досега се запознах с шестима българи, които са студенти първа година. В университета има и българска общност. Интересно е, че вече се събрахме четирима Димитровци. Заради пандемията не успяхме да се съберем на Димитровден, щеше да е чудно.
