Предвидили сме да купим 60 000 компютъра за учениците и поне 20 000 за учителите. При преминаване към обучение в електронна среда вече ще се пишат отсъствия, казва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев
- Г-н Вълчев, какви са най-големите ви тревоги за новата учебна година?
- Най-неблагоприятният сценарий е да затворим училищата за повече време при влошаване на епидемичната обстановка особено с натрупването и на сезонните грипни вируси. Избрахме модела на превключване и осигуряване на невзаимодействие между паралелките. Целта е да имаме максимум присъствено обучение. Другата цел е да направим училищата колкото може по-безопасна среда.
Трябва обаче откровено да кажем, че няма абсолютно безрискова среда. Много вероятно е да имаме заразени в училищата и да се налага временно преминаване към електронно обучение на отделни класове или цели училища. Разбира се, всеки учител и ученик може да се разболее и извън училището.
- Директори казват, че получават заявки от родители с искане за обучение на децата им от вкъщи, притеснява ли ви това?
- Не са толкова много на национално ниво. Повече са само в няколко училища. Регламентирана беше алтернативна възможност за обучение в електронна среда, но тя няма да бъде повсеместна и безусловна. Даването на разрешение ще зависи от ангажираността на ученика и неговите родители с образованието през миналата учебна година. Преминаването в друга форма ще може да бъде прекратено при неангажираност през текущата учебна година. Родителите трябва да гарантират, че ще осигурят техническа обезпеченост и сериозност при ученето.
- Имат ли готовност всички училища да превключат към онлайн обучение, ако епидемичната ситуация наложи?
- Миналата учебна година цялата система го направи в много кратък период. Днес училищата са много по-подготвени, но се надяваме да не се стига до многодневно електронно обучение за всички училища, както изминалата учебна година. В по-голямата част от случаите превключването ще бъде за 14 дни за отделни паралелки.
- Как ще продължи работата по Механизма за обхват на децата в образователната система в условията на пандемия?
- Постигнахме много добри резултати със записването на децата в училище, но голямото предизвикателство си остана това да ги накараме да ходят редовно. Има над 15% ученици с под 70% средна посещаемост. Това са и учениците, които не се включиха ефективно в електронното обучение през изминалата учебна година. Затова не трябва да отслабват и усилията по механизма за съвместна работа на институциите. Призивът ми към учителите е да продължат усилията. Епидемичната ситуация ограничава възможността за посещение на домовете на децата, но може и трябва да продължи ежедневната и интензивна комуникация с родителите на тези деца, включително по телефон и чрез медиатори, за да бъдат убедени родителите да осигурят ежедневната посещаемост на децата си.
За съжаление, част от резултатите по механизма, които бяха постигнати през предходните 2 г. и половина, бяха заличени в периода на затварянето на училищата. Точно тези деца не участваха в електоронно обучение. Голяма част от тях обаче се включиха в допълнително обучение през летните месеци. Продължителното откъсване от учителя създаде трудности и доведе до натрупване на допълнителни дефицити, което прави още по-нелека работата на учителите в началото на тази учебна година. Те ще трябва да работят по учебните програми в по-горния клас, но и да компенсират дефицитите, които са натрупани от предходната година.
- Как ще отговорите на питането на омбудсмана Диана Ковачева, че над 70 хиляди ученици нямат достъп до интернет и компютър и в случай на преминаване към онлайн обучение ще отпаднат от системата?
- Това е информация, изнесена от министерството през пролетта, но цитирана неточно. За около 35 000 деца получихме информация, че не учат поради липса на устройство, но част от тях не са използвали други възможности, които имат за обучение - например чрез смартфон, с какъвто разполагат. От друга страна, има семейства, в които броят на наличните устройства не е достатъчен едновременно за повече от едно дете или родител, който работи от вкъщи, но те са направили всичко възможно децата им да учат и не са в това число. Това доказва, че проблемът не е толкова и само в липсата на устройство, а в отсъствието на желание да се включат ефективно в образователния процес, което е проблем и при присъствено обучение. Що се отнася до интернета, ние изградихме Wi-Fi точки в т.нар. обособени квартали.
За съжаление, голяма част от децата за няколко часа загубиха интерес към тях, след като разбраха, че могат да се използват само за образователни нужди. Това потвърждава факта, че не е въпрос до достъп, а на отношение към образователния процес.
Всичко това не значи, че не трябва и няма да положим усилия. Предвидили сме закупуването на минимум 60 000 компютъра за учениците и поне 20 000 за учителите, за да има във всяка класна стая. За учениците компютрите ще са своеобразен фонд за временно подпомагане на тези, които нямат възможност. Покупката обаче изисква време. Свързано е с обществени поръчки и наличие на произведени устройства. В момента в световен мащаб има недостиг на по-големи количества произведени устройства.
- Кои ще са училищата, които ще бъдат центрове за дистанционно обучение?
- Ако едно училище не може да осигури обучение в електронна среда за тези деца, които не могат да се включат присъствено, то като допълнителна възможност ще е включването към училища - центрове на дистанционно обучение. В момента имаме списък от 15 училища. 7 са на териториален принцип за обучение до 7-и клас и 8 - на профилен принцип между 8-и и 12-и клас. Колко от тях ще стартират като дистанционни центрове, зависи от това какъв ще е броят на децата, които ще останат на обучение в електронна среда и колко училища няма да могат да предоставят компенсаторно обучение. Надявам се до края на месеца да имаме създадена организация за функциониране на дистанционните центрове.
- Как точно ученици от различни училища ще се оказват в един клас?
- Най-добре е децата да останат в собственото си училище и собствения си клас, но не всички училища ще могат да предложат синхронно обучение в електронна среда, докато тече присъственото обучение. Училищата не могат да дублират образователния процес, особено когато става дума за няколко деца. Това е недостатък на този вариант. В другия вариант - включване в дистанционен център и участие в синхронно обучение, недостатъкът е, че временно ще се намали взаимодействието със собствените им учители и ще бъдат откъснати от съучениците си.
- Може ли ученик от по-слабо училище да се окаже в паралелка в елитно училище?
- Тъй като тези центрове ще са ограничен брой, в тях вероятно ще има ученици с различни резултати след 7-и клас. Това няма да е начин на заобикаляне на конкурсния принцип за разпределение на учениците в гимназиален етап. Говорим за временно компенсаторно обучение.
- Какво показва цялостната картина, като цяло справят ли се учителите с новите предизвикателства?
- Учителите като цяло се справят много добре. Част от трудностите в обучението в електронна среда бяха свързани с това, че не се пишеха отсъствия. С промените, които бяха направени в Закона за предучилищното и училищното образование, при преминаване на обучение в електронна среда вече ще се пишат отсъствия. Ще допълним наредбата за приобщаващото образование, така че и при асинхронно обучение в електронна среда да може да се поставя своеобразна оценка “участие” или “неучастие”.
- По кои предмети има най-голям недостиг на кадри от учители и системата има ли резерви от педагози, които да се включат, ако има повече заразени?
- В момента сме в период, в който в пенсионна възраст годишно навлизат 4% от учителите, или 1,6 пъти повече, отколкото при нормално възрастово разпределение, при което годишно трябва да се пенсионират 2,5% от учителите. Това поставя системата пред сериозно предизвикателство да се обезпечи с педагогически специалисти. Затова беше взето решението за двойно увеличение на възнагражденията, за увеличаване на приема в педагогическите направления, за стимулиране с допълнителни стипендии. В предходните години имаше повече студенти в направление “Педагогика”, в което се обучават специалистите по начална и предучилищна педагогика. Остава проблемът с учителите по предмети. Затова от тази учебна година имаме и безплатно обучение в направление “Педагогика на обучението по...”. Предварителните данни, които получаваме от висшите училища, показват повишен интерес. В последните години най-големият недостиг е на учители по физика, математика, химия, информационни технологии и някои езици. Това, което можем да кажем категорично, е, че системата ще стартира обезпечена откъм учители. Няма да има непровеждане на учебни часове поради липса на учители. Тази година предизвикателството е още по-голямо заради възможността някой учител да се разболее и необходимостта да имаме по-дълъг списък от заместващи учители. Такъв списък има всяка година, тази обаче имаме нужда от повече хора. Затова пратихме писмо до висшите училища да уведомят студенти, обучаващи се в педагогически направления, да се включат в този списък. Има и призив към хора и без педагогическа квалификация, завършили висше образование като филология, химия, биология и т.н., да се включат. Тези с педагогическа квалификация ще бъдат с предимство, ако трябва да се обезпечават свободни часове. Ние финансираме заместващи учители по програмата “Без свободен час”.
- Защо детската градина трябваше да стане задължителна и за 4-годишните?
- Между 3 и 7 г. се развива най-много интелигентността - когнитивната, социално-емоционалната, езиковата . Той е ключов за по-нататъшното образователно развитие, особено за децата, чийто майчин език не е българският. И международните изследвания показват много ясна връзка между броя на годините, в които децата са прекарали в системата на предучилищното образование, и първите образователни резултати в училище. Това е особено важно за децата от уязвими групи. Обхванатите в детска градина деца от уязвими групи след това в много по-голям процент достигат до гимназиално образование, добиват професионална квалификация и се включват в пазара на труда. И обратното - тези, които не са били обхванати от предучилищното образование, в училищата най-често не успяват да компенсират дефицитите им, те отпадат и са изключени от обществото. Нашите данни показват, че и сега децата, обхванати на 4 години са 78%, а на 5 - 92%.
Разликата от 14% е предимно от деца, чийто майчин език не е български. Убедени сме, че това е най-силната интеграционна мярка, защото детските градини са тези, които предоставят не само среда за социализация, но и педагогическо взаимодействие, по-добра личностна подкрепа, по-добри грижи и храна. В тази възраст те научават български език, научават, че са българи. Ако не го направят учителите в детската градина, няма кой да го направи.
- Ще може ли държавата да осигури достъп до детска градина за всички?
- Дискусиите по законопроекта наистина не бяха “за” и “против” пълния обхват на децата, а за това дали ще бъдат осигурени условия. Факт е, че имаме недостиг в най-големите градове. Тази мярка обаче е задължителна не толкова за родителите, колкото за държавата - общините да осигурят условия. В резултат на приемането ѝ догодина ще бъдат предоставени допълнително 58 млн. лв. в бюджетите на общините за финансиране на издръжката, учебни помагала, хранене в детските градини, за намаляване на таксите за допълнително обхванати деца на 4 г. Отделно от това одобрихме програма в размер на 210 млн. лв. за строежи надграждане на детски градини и училища. Очакваме около 60% от тези средства да отидат за изграждане на допълнителни места в предучилищното образование. Общините имат 3 г. срок, за да го въведат. Най-големи трудности има София, ще успеят да се справят с недостига за този период. Бяха предоставени допълнително 65 млн. лв. към бюджета на общината за изграждане на детски градини. Бяха одобрени и компенсации за родителите, които са кандидатствали и децата им не са успели да бъдат включени в системата на предучилищното образование. Най-често по тази линия ще бъдат подпомогнати деца, записани в частни детски градини - с еквивалентна сума на тази, която биха получили при записване в общинска. Тази мярка ще влезе в сила от 1 януари 2021 г. Предстои да запишем условията в подзаконов нормативен акт през следващите месеци.
- Според измененията в Закона за предучилищното и училищното образование децата ще могат да се обучават от разстояние в електронна среда. Това означава, че всеки ден те ще прекарват определено време пред компютъра. Какво казвате на родителите, за които това е неприемливо?
- Факт е, че през март не стартирахме обучение в електронна среда за децата от предучилищна възраст, защото взаимодействието с екрани в тази възраст е нежелателно. През април обаче започна компенсаторно обучение чрез родителите. Правилата тогава и занапред ще бъдат, че взаимодействието на децата с устройства не трябва да надвишава 30 минути. Това са правилата. От друга страна, изследвания показват, че децата до 7 г. прекарват по 4 ч средно на ден пред екрани - таблети и телевизори. Затова нашият апел към родителите и учителите е да ограничат максимално неползотворното взаимодействие с устройствата.
- В момента 7-класниците се явяват на изпити по български и литература и по математика. Какъв е смисълът на въвеждането на интегрален тест на националните външни оценявания?
- Образователните системи през XXI в. трябва да се подготвят да формират у децата интелигентност да се справят с предизвикателствата на живота, а не толкова енциклопедични знания. Образователният процес трябва да създаде най-вече мотивация и умения за учене, да развие това, което се нарича когнитивна ангажираност - да учат с осмисляне и с разбиране, да учат междупредметно, да четат не само от задължителните източници, да развиват функционална грамотност и множествена интелигентност. Това не може да се постигне, ако се учи предимно за оценката само по 2 предмета. Затова трябва да се променя и външното оценяване - както като обхват - да включим повече предмети, така и като характер - по-голяма част от въпросите да са насочени към меренето на умения за решаване на проблеми. Интегралният тест е крачка в тази посока. Трябва да накараме децата да четат повече по повече дисциплини. Наскоро получихме предварителни данни от изследване, което е много притеснително. То показва, че т.нар. когнитивна ангажираност се срива в 7-и и 12-и клас, когато децата в най-голяма степен би трябвало да учат и да се подготвят за външното оценяване, т.е. учат заради оценката и губят мотивация и умения за т. нар. дълбоко учене. Това е разликата между учене за изпит и когнитивна ангажираност.
