Президентът не може да назначи служебно правителство, ако е насрочено Велико народно събрание, казва още бившият конституционен съдия
- Проф. Киров, време ли е за свикване на Велико народно събрание (ВНС) и промяна на конституцията?
- Приемането на нова конституция е един изключително важен акт за всяко демократично общество и към това се пристъпва в относително спокойна обстановка или в ситуации на много големи политически катаклизми. Добрите конституции се създават трудно, бавно, след много премисляне и след постигане на консенсус в обществото. Така, щото правилата на политическата игра, да приемем, че конституцията определя правилата, по които ще се управлява държавата, да бъдат приети от обществото. Да има консенсус. Приемането на конституции под политически диктат на едно или друго мнозинство, което случайно се е получило в конкретен политически момент, са конституции еднодневки.
В момента не виждам
консенсус, дори и
в мнозинството,
което ще внесе проекта или ще гласува за свикване на ВНС. Има проект на ГЕРБ, но изведнъж коалиционните партньори започват да внасят допълнителни предложения, което показва, че те не са съгласували проекта.
- Премиерът каза, че ще подаде оставка, когато се вземе решението за ВНС. Това какво означава, само той ли подава оставка, или цялото правителство?
- Премиерът не споменава думата оставка в своето изявление. Не знам дали това е случаен, или премерен ход. Той каза, че ще се оттегли.
Оттеглянето в рамките на конституционния ред, който е установен, означава оставка на премиера, или на цялото правителство. Няма значение дали персонална оставка или на правителството като колективен акт. Това означава, че правителството излиза в оставка. Ако някой си мисли, че като си подаде оставката, ще си вземе чантичката и ще се прибере вкъщи да си полива орхидеите и да си гледа внуците, много се лъже.
Конституцията задължава правителството, което е излязло в оставка, да продължава да изпълнява своите функции до избирането на следващо правителство. Държавата не може да остане без изпълнителна власт. По конституция правителството има една изключителна функция – да ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната. Затова не може да има прекъснатост на тази функция за разлика от парламента, където след изтичане на мандата изборите се провеждат два месеца след прекратяването му. Тоест там има прекъснатост на мандата.
При изпълнителната
власт не може
да има прекъснатост
Следователно правителството ще подаде оставка и ще стартира процедура за формиране на ново правителство. Забележете, при парламент, който вече е взел решение за свикване на ВНС, а президентът, който е обвързан с решението на Народното събрание, трябва да определи датата за избиране на ВНС. И оттук нататък имаме три последователни опита на парламента да формира ново правителство.
Може ли действащата в момента коалиция, която има мнозинство, да излъчи ново правителство? Може, разбира се, с численото си превъзходство по отношение на опозиционните партии. Тогава ще имаме едно правителство отново на ГЕРБ и патриотите. Може със същия министър-председател, може с друг. Да предположим, че този опит завърши без успех, защото управляващите не искат да излъчват ново правителство.
Следващият опит ще бъде предоставен на БСП като втора по численост парламентарна група. Изключено е да успеят да формират правителство. Те няма и да искат. Третият опит – на някои от следващите парламентарни групи. Мислите ли, че някои от тях ще формира кабинет? Не.
Трите последователни опита завършат без успех. При нормална ситуация следва президентът да разпусне парламента, да насрочи нови избори и да назначи служебен кабинет. Но в случая това е невъзможно, защото държавният глава е насрочил дата за ВНС. Президентът не може да назначи служебно правителство, защото
то се назначава само
когато парламентът е
разпуснат и са насрочени
предсрочни
парламентарни избори
Така че правителството в оставка ще дочака избирането на ВНС, а оттам нататък ще видим.
- Може ли ВНС да избере правителство?
- Това зависи от мнозинството в него, защото съгласно чл. 162, ал.1 от конституцията ВНС решава само тези въпроси, за които е избрано. Алинея 2 казва - в неотложни случаи ВНС изпълнява функциите и на Обикновено народно събрание. Безспорно функция на Народното събрание е избирането на ново правителство. Но забележете, става въпрос за преценка дали има неотложен случай. Преценката дали сме изправени пред неотложен случай е на мнозинството в едно бъдещо ВНС.
Ако то прецени,
че няма неотложен
случай, ще си остави
правителството
в оставка да управлява,
защото ще бъде заето с много важния въпрос да приеме новата конституция.
- Тоест правителството в оставка може да продължи да работи още година, две-три, колкото се наложи?
- Конституцията не определя конституционен мандат на ВНС като определен период от време, тоест има механизъм за неговото свикване, няма механизъм за неговото разпускане.
Когато прецени ВНС,
тогава ще се разпусне
- ВНС може ли да решава въпроси с бюджета?
- Мнозинството ще реши. Дори да не се приеме нов закон за бюджета, има си механизъм, когато започва нова бюджетна година, а няма приет нов закон за бюджета, правителството може да харчи една дванайсета от приходите на предходната година. Само че приходите няма да са големите от предишните години, а ще бъдат все по-малки и по-малки с оглед на разгара на икономическата криза и тогава
ще сме изправени
пред една много
тъжна картина
Не искам да съм лош пророк, но такива са ми усещанията.
- Президентът може ли да предлага някакви идеи при обсъждането на нова конституция?
- Не може да предлага никакви идеи. Президентът има право да предлага проект за изменение и допълнение на конституцията и в Обикновено, и във Велико народно събрание, но той досега не го е направил.
- Налага ли се свикване на ВНС за приемането на всички промени, които предлага Борисов освен за броя на депутатите, разбира се?
- Има решение на Конституционния съд, известно е като решение 3 от 2003 г., и там е посочен конкретен пример, че когато се променя броят на депутатите, това попада в компетентността на ВНС, защото засяга формата на държавно управление и т.н. По отношение на останалите промени ми се струва, че може да станат и в Обикновено народно събрание. Ако се прочете много внимателно политическото изявление на министър-председателя, ще видим в него едно объркване. Първо, че се говори за проект за нова конституция, след това за изменение. Макар че не е ясно тези изменения дали попадат в компетентността на ВНС по чл. 158 от конституцията, или може да бъдат извършени от обикновено. Струва ми се, че в бързината не са изчистили чисто правно такива акценти в политическото изявление. Вътре в него имаше доста грешки, но да ги оставим настрана.
Кои са аргументите за намаляване на броя на народните представители. Има един политически аргумент - заиграване с електората на Слави Трифонов, защото помните КС отхвърли предложението за провеждане на референдум за гласуване на промени в конституцията за намаляване на броя на народните представители. Чисто популистки предложения, направени при друго време, в друг политически контекст.
В момента се прилагат, но защо? Защото от тези 240 имало много мълчаливи хора, които не взимали думата. То и при парламент от 120 депутати ще има такива хора, защото подборът им се извършва от ръководствата на политическите партии.
Когато напълните
една парламентарна
група с фолкпевици
(нямам нищо против фолкпевиците, просто като пример ми дойде на езика), с хора, които разбират от наденици и други хранителни деликатеси, с футболни съдии, как очаквате те да участват в парламентарния живот, в парламентарния контрол, в законодателния процес. Естествено е, че няма да участват. Погледнете колко юристи има в парламента, и то във всички парламентарни групи. Колко хора има, които разбират от здравеопазване, от образование, от външна политика и т.н. И когато партиите са подбрали клакьори, които да гласуват, когато е необходимо, тогава не бива да се изненадваме, че качеството на парламентарната дейност и законотворчество е на такова ниско ниво, но
намаляването на
броя няма да доведе
до по-добро качество
В момента 4% от 240 са 10 човека, тоест, ако една партия прескочи бариерата, тя има парламентарна група от 10 човека. А ако се намалят на 120, една партия, минала изборната бариера, ще има 5 човека. С пет човека каква политика се прави?
- Говорите за липсата на юристи в сегашния парламент, но липсата им би се почувствала още по-осезателно във ВНС, където е редно преобладаващите депутати да са с юридическо образование?
- Откровено казано, съм много притеснен. Задавам си и аз този въпрос и не смея да си отговарям на него, защото имам тъжни предчувствия.
- След промяната в конституцията за намалявана на мандатите на тримата големи в съдебната система от 7 на 5 г. трябва ли да се премине към откриване на нова процедура за избор, или те ще довършат мандатите си и след изтичане на петте години ще се избират нови.
- Това не е ясно в замисъла на вносителите за нов проект на конституция, но ми се струва, че целта е да бъдат сменени хората. Забележете, намаляваме мандата от 7 на 5 г. и казваме, че е много дълъг. Но нека да четем конституцията внимателно и да не се опитваме да заблуждаваме общественото мнение. Президентът има 5-годишен мандат, но има възможност за два последователни или два мандата с прекъсване, тоест той може да е президент 10 години. Един депутат има мандат от 4 години, защото толкова е на Народното събрание. Но няма лимитиран брой на мандати на едно лице. Има хора, които са 20 години в парламента. Мандатът на конституционните съдии е най-дългият - 9 години.
Но конституционен съдия може да бъдеш само веднъж. Мандатът е дълъг, защото няма втори. По същия начин е и за тримата големи, както ги наричаме в съдебната власт. Техният мандат е 7-годишен, защото те нямат право на следващ мандат. И ако на 5 години ще се открива процедура, ако те не са от системата, една година ще им трябва да подберат екип и да започнат работа. Не е толкова просто. Казваме намаляваме мандата, защото е много дълъг, но за да е дълъг, има някакви причини.
Освен това дългият мандат създава сигурност, стабилност и независимост. Какво ще стане, когато парламентът започне да привиква главния прокурор да дава информация по следствени дела. Защо не попитат Венецианската комисия как би реагирала на това. То имаше едно несполучливо изменение на конституцията с един ред за прекратяване на мандата на тримата големи от Народното събрание и КС се произнесе, че това е противоконституционно. Имаше и реакция на нашите партньори от Съвета на Европа, че това е намеса на законодателната власт по отношение на независимата съдебна власт.
Как така ще привикват
един прокурор и той
ще им дава информация
за досъдебни производства. Как европейските ни партньори ще погледнат на парламентарен контрол от политически орган, защото Народното събрание е политически орган, върху прокуратурата.
То дори, ако прокуратурата е в изпълнителната власт и главният прокурор е министърът на правосъдието, парламентът пак няма да може да осъществява контрол. Доста объркани предложения, които се правят, за да задоволят по някакъв начин протестиращите и ако може да укротят протестите.
Другото, което се питам, когато направят прокурорски съвет и инспекторат към него, те няма да намалят властта на главния прокурор, напротив, ще засилят неговите позиции. По същия начин е с намаляването на парламентарната квота в двата съвета. Като оставят съдебната власт сама да се контролира, тя ще стане тотално безконтролна. Конституцията е висша материя, тя не трябва да се пипа необмислено, защото след това последиците ще бъдат страшни за обществото.
