Случайно или нарочно създаваме стаден имунитет и
защо по време на пандемия политиката губи актуалност
Необяснимо погазване на правилата за оцеляване в условията на пандемия се забелязва тези дни, макар почти никой да не подхожда към протестите в контекста на върлуващия вирус. Все едно е изчезнал. Световният хедлайн бе игнориран така категорично, че ако вярвахме в конспиративни теории, щяхме да заключим, че теорията на Мангъров е победила, а управлението и побратимената опозиция нарочно оставят тълпите да обменят флуиди по улиците.
Преди две седмици властта пусна на националния стадион около 13 хиляди фенове, макар предварително да беше ясно, че агитките не са в състояние да спазват здравословна дистанция. По онова време бяха разрешени тържествата, дискотеките работеха като за последно, доминираше внушението, че заплахата отминава. Очаквано обаче, броени дни след заветния мач за купата, тестовете регистрираха рекорди в броя на заразените с COVID-19. Националният оперативен щаб моментално обвини нарушителите заради безсмъртното им самосъзнание и затегна мерките.
Не щеш ли, в петък изведнъж президентът и премиерът строиха на тротоарите си армии с развети знамена, готови за бой. Под балкона на Радев се смесиха бойци, призовани от БСП, “Да, България”, АБВ, кой ли не, та дори Мая Манолова, дето е на всяка манджа меродия. А под прозорците на Борисов се подредиха докарани от близо и далеч бранители на ГЕРБ и правителството.
Един от бдителните репортери на Би Ти Ви акцентира многократно върху възрастовите разлики между двата лагера -
неуморно повтаряше, че
пред президентството са
“младите хора”,
защото сред застъпниците за ГЕРБ преобладаваха лица на видима средна възраст и предимно с маски. Вероятно това беше основната причина Борисов да ги накара да се изтеглят, след като им съобщи благата вест за приемането на страната в чакалнята за еврото – те буквално бяха изпроводени с полиция до бусовете си и отпратени. А надъханите за сблъсъци млади хора загубиха ориентация и останаха да се щурат между “Дондуков”, парламента и Орлов мост.
Важно е да се отбележи, че мнозинството от протестиращите днес не прилича на онова, което излезе през 2013-а срещу Делян Пеевски. Повечето днешни недоволни ползват сленга на Васил Божков, наричайки управляващите “хунта”, без да знаят значението на думата, нямат единни и ясни послания, нито изявени лидери, драматично далеч са от позитивния заряд и креатива на предишните вълнения, в които активно участваше градската интелигенция. Докато клетите активисти на ГЕРБ се разотиваха, от тротоара на президента викаха по тях: “Ку**и! Пе***аси!” и гневно замеряха полицаите с каквото имат.
Както и да е, да се върнем на пандемията. Още в събота,
потресено от тукашното
масово незачитане на
противоепидемичните
мерки,
гръцкото правителство затвори границите си за българи. Пределно ясно стана, че нашият НОЩ не може в този кипнал момент да излезе с предупреждение за назряващата опасност от вируса, защото ще бъде обвинен в погазване на гражданските права на протестиращите. Така темата COVID-19 изпадна в пълно информационно затъмнение за сметка на политическите скандали и продължаващите многолюдни шествания.
Подценено остана и изявлението на кмета на Москва Сергей Собянин, който се похвали, че жителите на руската столица са достигнали достатъчно високо ниво на стаден имунитет, за да бъдат облекчени мерките там. В “мирно” време подобна позиция щеше да бъде поставена на широк дебат в медиите, най-малкото защото СЗО, западната и нашата научна общност досега горещо отричат ефективността на стадния имунитет срещу заразата. Но руснаците явно имат друга информация, която е в пълен разрез с всичко, което казват на нас.
Още на 13 юни главният здравен инспектор доцент Ангел Кунчев се произнесе, че стадният имунитет “създава сериозен риск за живота и здравето на хората”. Посочвайки печалния опит на Швеция, той отбеляза, че “само през последната седмица болните от COVID-19 са 18 пъти повече от заразените у нас”. 10 дни по-късно, на 22 юни, когато броят на положителните тестове рязко скочи, доцентът каза: “Всяко събиране на много хора на едно място без носене на маски и без спазване на дистанция от 1,5 метра създава опасност.”
Защо при това положение политическата класа си вее байрака и настойчиво провокира масови революционни събирания? Защо действа така, сякаш няма нищо против стадния имунитет?
И СЗО си задава същия въпрос. Без да назовава изрично България, д-р Майк Райън заяви в събота от името на организацията, че е притеснен от оформянето на “големи клъстери на случаи с COVID-19, които биха могли да възникнат във връзка със супер разпространяващи се събития, в които се събират големи тълпи. Сравни ги с „горски пожари, лесни да се видят, но много трудни за гасене.” При всички положения проблемите трябва да се степенуват, а пред пандемията тънките сметки губят предимство.
Защо президентът Радев се мъчи да се асоциира с протестиращите, а те се мъчат да се дистанцират от него? В правото ли си е Гешев да преследва изтичането на държавни тайни от президентството, или ползва властта си за натиск? Погазва ли Доган правата ни, заграждайки плажа на “Росенец”? Олигарси не заграбват ли безнаказано други черноморски брегове? Редно ли е, или не Васил Божков да отговаря за престъпленията, в които е обвинен, вместо да се крие в Дубай? Приближаването ни към еврото на Борисов ли е заслуга, или на цялото общество?
Тези и всички други наболели проблеми рязко губят актуалност, ако здравната система блокира и смъртните случаи станат големи числа. Отдавна нямаме паметници за бутане, за да прехвърлим гнева си върху робовладелците. Как тогава ще намерим покой?
