Дъщеря му Калина отказа с мило писмо на организации, които искаха да използват името и лика на баща ѝ в дейностите си, казва адвокатката, която представлява дъщерята на журналиста
- Адвокат Ковачева, вие сте повереник на дъщерята на журналиста Милен Цветков - Калина. Наскоро се разбра, че застрахователното дружество “Бул инс” е изплатило обезщетение в размер на 120 хил. лв., без да се минава през съд. Как се стигна до тази развръзка?
- Моят приятел и колега Радомир Чолаков и приятелят на Милен Цветков от детските години Камен Воденичаров създадоха общност “Да помогнем на Милен”. Бях приятел на Милен, който остави непоколебимо духовно наследство и финансови пасиви за двете си деца. Електронният му адрес беше: “Free lander свободно ходещ по земята”.
Заболя ме, когато видях как тези, които можеха да му помогнат приживе да се издържа самостоятелно чрез сайт, блог или друго, започнаха да използват името му за користни политически цели. И им припомних, че адресът на Милен е свободно ходещ по земята.
Радо Чолаков ме покани да се присъединя към “Да помогнем на Милен” и така заработихме про боно за защита на правата и интересите на Калина.
Привлякох към делото адвокат Яким Стоянов. Той е специализиран по транспортни дела, адвокат Лили Митева, упълномощена от Калина да я представлява по всички граждански правоотношения, и започнахме.
С адвокат Стоянов подадохме заявление до ЗК “Бул инс” ЕАД за изплащане на обезщетение на Калина по реда на застраховка “Гражданска отговорност” за “виновния” автомобил. Изпълнихме всички изисквания на закона. Задължително условие е да се посочи лична сметка на заявителя. Застрахователите не изплащат доброволно обезщетения по адвокатски сметки, за да няма злоупотреба с правата на пострадалите.
Претендирахме обезщетение в размер на 250 000 лв., определяно като дължимо по прецеденти от Върховния касационен съд.
“Бул инс” не намери грешки в заявлението и представените писмени доказателства, които получихме своевременно по наше изрично искане от прокуратурата.
- Защо само половината от сумата?
- Благодарни сме на застрахователната компания, че направи преценка за доброволно плащане. Но
ще продължим да
претендираме за
пълния размер на
заявеното от нас
обезщетение
Като млад юрист Калина Цветкова има мечти. Тя ще използва тези средства за постигане на идеалните си цели - изработване на правила без вратички за корупция и с равни възможности за всички хора.
Ще ви прочета само малка част от едно нейно писмо:
Моето състояние на покруса от внезапната и ненавременна смърт на баща ми е отговорно за това, че не разбрах какво правя…
Искам да участвам в наказателния процес като пострадал и частен обвинител, за което Надето подготви, а ние с адв. Яким Стоянов внесохме молба по досъдебното производство. Засега не желая да водя граждански производства.
Благодаря Ви от сърце, че ще вложите безплатно Вашата компетентност в нашата кауза за справедливо осъждане според човешките закони на виновните за смъртта на татко.
- От писмото разбирам, че тя няма да води граждански дела срещу Кристиан Николов.
- Като дъщеря и наследник на Милен Цветков Калина пожела в досъдебното производство да се ползва от правата си на пострадала, а в съдебното като частен обвинител. Аз и колегата Стоянов подадохме молба за това до Софийската градска прокуратура.
- На делото за определяна на мярката за неотклонение на Кристиан Николов се разбра, че въпреки декларираното му желание да съдейства, той си намира извинения, за да бави съдебнопсихиатричната и психологическа експертиза? Вие запознати ли сте с разследването?
- Пострадалият не е страна в досъдебното производство. Има ограничени права. Може да прави доказателствени искания, а при приключване на досъдебното производство да се запознае с материалите по делото.
Никой не може да разгласява материалите без разрешение на прокурора. Вярно е, че производствата по мярката за неотклонение на обвиняемите лица са публични, но пострадалият не участва като страна и не е журналист, за да отразява процедурата.
От моя гледна точка, ако е вярно, че обвиняемият не допуска лекарите да го изследват, за да дадат заключение за психичното му здраве, то това е грешка на защитата му. Съзнателният отказ от психиатрично и психологическо изследване е защитна позиция.
Всеки обвиняем има
интерес да се
установи болестното
му състояние
на основание зависимост от вещества, тъй като това е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Психиатърът може да го изследва дори в състояние на абстиненция, ако преживява такава.
- Има ли хора или организации, които искат да извлекат полза от трагедията, сполетяла децата на Милен Цветков?
- С изключително мило писмо до организациите, които поискаха съгласието да използват името и лика на Милен в дейностите си, Калина им отказа.
Тя не дава съгласие на никоя организация, защото Милен беше готов да умре, но да гони целта си като журналист и
да разбива
статуквото в
съзнанието на всеки
човек, на всяка
прослойка
- Какви са очакванията на близките на Милен Цветков от делото срещу Кристиан Николов?
- Ще ви отговоря на въпроса, разказвайки ви какви хора са Калина и първата жена на Милен Дана Начева. Тя живее от 11 г. с двете си деца - Калина и сина си, който е с 9 г. по-малък, на 10 км от Хага в собствена къща и има регионална маркетинг позиция. Преди това са живели в Румъния и Германия.
С Милен са били заедно 7 г. Тя винаги му е била безкрайно благодарна за подкрепата, която ѝ оказва, когато получава първото предложение за преместване с “Проктър и Гембъл” в централата на Балканите.
Дана и Калина вярват в необходимостта от пълна толерантност, свобода на мисълта и уважение и приемане на всички различия, важни за отделните общности. Дана не се определя като религиозна, но се интересува и интегрира в ежедневието си различни техники и средства, които помагат за овладяването и успокояването на ума. Дана и Калина вярват в източната философия и разбирането, че всяко действие има последствие и че всяка мисъл, дума или действие създават енергия, която определя нашия живот.
Те съчувстват на обвиняемия, причинил смъртта на Милен Цветков, заради болестното му страдание. Те се тревожат дали не преживява състояние на абстиненция в ареста.
Дана и Калина водят живот, определен от състраданието към другите и вярата в доброто. Те са убедени, че можем да създадем по-добра реалност чрез култивирането на ценности и с отговорност към привилегиите си.
Не е случайност, че
Калина е юрист
по човешки права
Дана възпитава децата си с идеите, че те носят отговорност да са част от решенията на проблемите на онеправданите.
- Как приемаше Милен Цветков фейк новините за себе си? Склонен ли беше да прости?
- Милен Цветков беше разбрал какво трябва да бъде направено. Беше го разбрал ясно и не се обръщаше назад. За това и не изпитваше страх и подозрителност. Не беше привърженик на партия, нито на сдружения с идеална цел. Казваше: “По парите ще ги разпознаете. Имат ли пари, не им се връзвай на “идеологиите”, нито на “идеалните цели”.
Сочеше различни имена и казваше, че сега
ни управляват външни
сили чрез децата
на номенклатурата
от тоталитарната държава, защото “те държат ключа от бараката, а не аз и ти”.
Смяташе, че хората трябва да бъдат провокирани от журналистите, за да търсят истината и да вземат решения според равнището на духовността си. Обичаше да провокира мисленето чрез “заяждане”. Дори казваше неща, които не споделяше, но искаше да размърда мозъците. Най-важното качество на Милен като журналист беше, че искаше да постигне целта си, дори когато срещаше пречки по пътя си. Той беше от онези изключителни журналисти, които разбираха, че е по-добре да се провалиш, докато се опитваш да го направиш.
- Вие самата представлявали ли сте Милен Цветков по дела?
- С Милен Цветков споделяхме правилото на златното сечение 60 на 40. Положителни мисли и чувства, изявления и дейности, ред и борба за истината поне 60%.
Ако в журналистиката има 60% положителни новини и коментари, тя се развива.
Случва се журналистът да сгреши. Но кой не греши? Съдът, който оценява поведението на журналиста, също греши. Греши и човекът съдия от последната инстанция. Кой ще го съди него?
Милен Цветков го съдеха в няколко процеса журналисти, принадлежащи към жълт национален седмичник.
Е, не успяха
да го осъдят
Всеки журналист независимо в коя медия работи заслужава закрила. Журналистът работи в обществена полза. Той ни информира, за да вземаме правилно решенията си, да имаме мнения, основани на обективни факти, различни от тези, които ни натрапват партийците. В днешно време журналистите работят за минимални работни заплати и скромни хонорари.
Има издания, които се издържат от принципа, че лъжата продава, и те са осъждани за това от българския съд. Не изпълняват задълженията си да подават декларации в Министерството на културата за това кой е издателят, производителят, разпространителят, опразват сметките си, крадат публикации…
В Регламент ЕС 679/2016 г. за защита на личните данни, който е над закона, е прието, че журналистът има право да оповестява лични данни в защита на обществения интерес.
Има съдии, които не прилагат регламента, който е над закона. Те приемат, че поведението на журналиста е виновно, когато съобщава лични данни въз основа на официална информация от МВР, прокуратурата, съда, изречени в съдебно заседание и пр.
Журналистът отразява
информацията
такава, каквато е
към момента. Той не може да предвиди дали едно наказателно производство ще бъде прекратено или един обвиняем ще бъде оправдан. За журналиста няма презумпция за невиновност в публично съдебно заседание. В противен случай да затворим съдебните зали.
- Кажете за случай от вашата практика, който ви е възмутил.
- МВР и прокуратурата съобщават поименно, че една жена, страна по дело, е откраднала документи от канцеларията на съда. Задържана е под стража, претърсено е помещението, намерени са “откраднатите” документи, внесен е обвинителен акт. Жената обаче е оправдана, защото нямала умисъл за специалната цел, а действала по непредпазливост.
Вместо да води дело срещу прокуратурата, тя съди издателство за обезщетение, публикувало официалната информация по случая. Съдът приема, че макар информацията да е вярна и официално оповестена, има презумпция за невиновност, ограничава свободата на словото и осъжда издателството, че е разпространило информацията.
Съдът дори не се произнася по доводите на издателството, че деянието на жената може да не е престъпно, но е противоправно.
- Понякога осъжданията на журналисти не са ли ей така напук, само, за да им се натрие носът?
- Има процеси срещу журналисти, в които съдът не прилага задължителни решения на ВКС и ЕСПЧ за това, че щом информацията е проверена от 2 източника, журналистът е бил професионално добросъвестен, дори да се окаже, че информацията е невярна.
У някои съдии има
такава стръв за
осъждане на
журналисти,
че приемат МВР и прокуратурата за един източник на информация. Както и че журналистът е бил длъжен да предвиди, че наказателното производство срещу обвиняемия ще бъде прекратено, щом съдът му е изменил мярката за неотклонение. Мога да дам конкретни примери за предубеденост у някои съдии поради други обстоятелства извън процеса. Един такъв случай е как чрез съд се забранява на журналистите да оповестяват лични данни за пълнолетни лица, които са набирали 14-годишни деца за секс, включително хомосексуален. И издателството се осъжда, че е оповестило официално съобщената информация.
- Кое е най-тежкото ви дело?
- През най-трудните дела съм минала, когато бях прокурор. Като адвокат съм се заклела и не защитавам виновен-невинен. Защитавам държавността, което е изключително важно да се прави и е записано в молитвата “Пътят на живота”.
Защитавам журналисти, пострадали хора, полицаи, обвинени в престъпления като изкупителни жертви на чужди грешки.
За смъртта на Куцаров постигнахме влязла в сила оправдателна присъда на мои приятели полицаи с колегите Благой Блажев, Менко Менков. Работихме про боно.
Бяха оправдани и полицаите, мои приятели, обвинени, че са “пребили” Юрий Ленев. Това не му попречи да осъди България пред ЕСПЧ въз основа на неверен медицински документ и невярно заключение на съдебеномедицинската експертиза.
Бяха оправдани и полицаите, обвинени за смъртта на Чората. Състав на ВКС неправилно отмени оправдателната присъда. Решението на Съда в Страсбург бе основано на невярно заключение на експертизата на проф. Стойчо Раданов, доказано чрез разследване. Сега по това дело сме пред ВКС на 17 юли за пледоарии.
А най-тежкото за изживяване дело беше за смъртта на наркозависимо момче в комуна, убито по най-жестокия известен начин, според съдебните медици от други наркозависими, но определени за ръководители, защото са в състояние на ремисия. След осъждането им заведохме дело за неимуществени вреди срещу фондацията, организатор на комуната, нарушила всички правила за съвместно живеене от наркозависими хора. Опразниха си сметките, които бяха пълни до този момент, и не изплатиха присъденото обезщетението на родителите на убитото момче в размер на по 150 хиляди лева на всеки от тях, или общо 300 000 лв. Къде е справедливостта?
Посочвам тези примери, за да кажа, че всички дела са трудни, защото няма закон за вещите лица, няма ред за отстраняване на вещи лица, дали неверни или некомпетентни заключения, няма институт по съдебна медицина. За съжаление, по повечето дела се сблъскват верни и обосновани заключения с неверни или необосновани заключения на вещи лица от всякакви компетенции. Работила съм достатъчно дълго, за да имам цял списък. Темата за съдебната власт е и темата за вещите лица и верността на техните заключения. Ако в. “24 часа” има силата да отвори страница за журналистическите процеси и страница за неверните заключения, ще избие рибата. Адвокати от цялата страна ще го залеят с факти.
