Стига телевизионна всичкология,
ето фактите
Тъй като по родната телевизия пак се изговориха старите дивотии за смъртността при COVID – 19, длъжен съм да информирам за реалните данни, факти и числа. Ще кажете – ама ти си журналист, не си експерт. Признавам, виноват. Но един журналист е 100 пъти по-компетентен от експертите по всичкология, ако си върши работата да информира за конкретните емпирични данни и да посочва източниците. Докато всичколозите, понеже притежават вродено знание, действат на принципа “чукча не читатель”.
Не случайно най-продаваната книга в САЩ в момента е от журналиста Алекс Беренсон: “Недокладвани истини за COVID-19 и карантините”. Беренсон просто дава информацията от научните доклади по темата. Според него най-достоверното изследване до този момент е публикувано на 20 май от официалната американска организация Centers for Disease Control (Центрове за контрол върху заболяванията), CDC. Там се твърди, че вирусът убива 0,26 на сто от заразените или по 1 на всеки 400 инфектирани. (https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/hcp/planning-scenarios.html#box)
Но тъй като далеч не всички заразени показват някакви симптоми, то сред тези със симптомите смъртността е по-висока - около 0,4 на сто.
Подобно германско изследване през април съобщава, че смъртността сред заразените е 0,37 на сто. (https://www.technologyreview.com/2020/04/09/999015/blood)
През същия месец изследване в Лос Анджелис я изчислява между 0,15 и 0,3 на сто. И така нататък, и така нататък.
Докато у нас всичкологията в един момент удари тъпана за 97% смъртност, световният консенсус е значително под 0,5%. Обобщавайки научните данни, Беренсон стига до извода, че смъртността при заразените от коронавирус е някъде между 0,15 и 0,4 на сто. Това са рамките. Вирусът SARS-COV-2 убива някъде между 1 на 250 и 1 на 650 заразени.
За сравнение испанският грип през 1918-1921 г. е убивал по 1 на 50 заразени. Както виждате, това е твърде далеч от 97 на сто. Ако дадена формула води до абсурдни избори, според мен формулата е абсурдна.
Ако говоренето на абсурди по телевизията има за цел да стресне населението, то ефектът е тъкмо обратен – чуе ли подобна дивотия, населението спира да вярва на всичко, което му говорят властите. В резултат забраните се възприемат като репресии, световна конспирация.
Но има и още. Според научното списание Cell (клетка), близо 60% от хората притежават някакъв частичен вроден имунитет. Засега сметките сочат, че
вирусът може да
инфектира
някъде между 50
и 70% от хората,
останалите са недосегаеми. (https://www.cell.com/cell/pdf/S0092
-8674(20)30610-3.pdf)
В този смисъл лакърдиите, че ние, българите, сме генетично защитени, може и да са истина! А може и да не са. Ние просто нямаме генетични изследвания. Нито пък имаме репрезентативни данни, от които да се правят каквито и да било математически модели, “плата”, “чукове”, “пикове”, “втори връх на първия пик”, “танци” и други шегички от селските вечеринки по математика.
Обобщението на Беренсон за САЩ е, че ако не все вземат никакви мерки, то при пълно заразяване коронавирусът би могъл да убие между 0,075 и 0,28 на сто от населението. Ако проектираме тези проценти върху 7 милиона българи, то у нас жертвите на коронавируса при пълно заразяване, и то ако не възникне стаден имунитет, могат да са някъде между 5 и 20 хиляди. За сравнение, всяка година у нас умират над 100 хиляди от други причини.
Но между САЩ и България има една важна разлика. Там продължителността на живота е 79 години, а у нас – около 75. Именно в тези 4 години е съсредоточен сериозен дял от смъртността.
В световен мащаб починалите с коронавируса над 80-годишна възраст са 100 пъти повече, отколкото починалите под 50 г. В този смисъл доц. Мангъров е напълно прав за “съчките”.
Възрастовата медиана на убитите от вируса е някъде между 80 и 82 г. Под медиана се разбира чертата, който дели наполовина случаите – колкото са под нея, толкова са и над нея. Така например към 28 май в Италия с коронавирус са починали 32 000 човека. От тях около 13 000 са над 80 г., а 5400 са над 90. Умират старите.
И обратното, младите хора
изобщо не са застрашени
В Италия с коронавирус са умрели едва 17 души под 30 г. Във Великобритания – само 4 под 15 г. Близо 10 пъти повече деца под 15-годишна възраст умират от грип, отколкото с коронавирус. И във всеки от тези случаи има някаква друга причина.
Медицинската статистика още повече преувеличава данните. В цял свят лекарите са получили указания да отчитат за жертва на вируса всеки заразен, макар че смъртта може да е настъпила от инфаркт, рак, самоубийство и дори контролен изстрел в главата.
Така например, в момента в Щатите народът се е вдигнал да протестира заради смъртта на чернокожия Джордж Флойд, който умря натиснат под коляното на полицай в Минеаполис. Но според статистиката той също е бил заразен. Защо властите не казват – уби го коронавирусът, не е полицаят? Ами защото още повече ще разгневят търпите. Същото важи и за останалата статистика.
Ако пък сметнем щетите в
години загубен живот,
коронавирусът е
почти безобиден
Например смъртта на 20-годишен младеж унищожава 60 г. пълноценен живот, докато смъртта на 80-годишен съкращава няколко не особено щастливи месеца. Следователно една единствена смърт от грип убива повече живот, отколкото 100 смъртни случая от коронавирус.
Разбира се, всяка смърт е трагедия. Но когато властите решават какви мерки да предприемат, те трябва да действат с хладен ум и да смятат правилно. Този път това не се случи. Достатъчно е да кажем, че от грип у нас умират около 1500 – 2000 души годишно и много от тях са млади и здрави, а жертвите на коронавируса до този момент са около 180, които и без това са били с единия крак оттатък. Но никой не блокира градовете заради грип, нито пък затвори парковете.
Властите обаче имат
оправдание за тази паника
- те слушат указанията на СЗО или просто гледат какво правят другите. А другите бяха подведени от злополучния доклад на Имперския колеж на Великобритания, който на 16 март предсказа, че до средата на август около 500 000 смъртни случая в Кралството и 2 милиона в САЩ. В момента те са съответно 42 хиляди и 119 хиляди и затихват. Авторът на тази ненужна паника е професор Нийл Фъргюсън – уж епидемиолог, а всъщност теоретичен физик. По-късно го хванаха как грубо нарушава собствените си препоръки за драконовска социална изолация. Свързал се с някаква мераклийка чрез сайта OKCupid и я поканил за креватна гимнастика без маска. На това отгоре дамата била омъжена.
Неговият доклад обаче убеди СЗО да препоръча тотална карантина. Стъпвайки на неговите сметки, икономистите от Чикагския университет в САЩ изчислиха, че строгата социална изолация ще спести 1,76 милиона човешки живота и 7,9 трилиона долара загуби за икономиката. И кметовете пуснаха кепенците на градовете.
Онзи ден обаче “Уолстрийт джърнъл” публикува статия на професорите Дейвид Хендерсън и Джонатан Липоу, които разбиват на пух и прах и доклада на Фъргюсън, и чикагските момчета, и карантините. Те пък се позовават на 4 най-нови научни изследвания, за да стигат до следния извод: “Вместо да оправдаят драконовските карантини, последните икономически проучвания за COVID-19 показват, че мерките за социално дистанциране… са причинили повече вреда, отколкото полза.” (https://www.wsj.com/articles/the-data-are-in-its-time-for-major-reopening-11592264199?mod=searchresults&page=1&pos=1)
Това, разбира се, не значи, че не трябва да има мерки. Въпросът е кои имат смисъл и кои нямат: “…животите на два пъти повече хора могат да бъдат спасени, ако правителствата фокусират своите ограничени ресурси върху защитата на най-уязвимите хора, вместо да ги разпиляват върху тези, при които няма никакъв риск, като например децата”.
Не знам дали го тълкувам правилно, но според мен това ще рече, че няма никакъв смисъл да се затварят училищата.
