Мислил е абстрактно, ходил е на лов на стотици километри, маркирал е себе си с украшения, казва ученият от Националния археологически институт с музей при БАН
- Доц. Сираков, как стигнахте до откритието, че първият човек в Европа е тръгнал от нашите земи?
- В обекта в пещерата Бачо Киро част от българските учени сме участвали още като студенти и докторанти с учителите си от Полша. Тогава следвахме и правихме докторантури в Ягелонския университет в Полша.
Полша беше най-добрата в палеолита от социалистическия лагер. С нашите учители тогава направихме първите по-модерни разкопки след войната. 40 години по-късно се установи, че много от нещата могат да се доуточнят, защото науката е напреднала, и решихме да продължим. Започнахме отново през 2015 г. Трябваше да се установи съвсем точно кои човешки видове присъстват в Европа - дали неандерталецът, или вече анатомически съвременният човек, на когото ние сме наследници. Втората основна цел беше да се датира точно появата на хомо сапиенса. Около предишните дати имаше много въпросителни и се оказа даже, че някои са грешни. Затова започнахме. Това всъщност са само част от резултатите. Очакваме още, защото находките на ансамблите, които сме открили в тези пластове, не са изчерпателно проучени в лаборатории. Не сме използвали още някои методи. Полека-лека трябва да ги публикуваме, защото са хиляди.
- Открихте ДНК от зъб и от костите.
- Потвърди се, че действително имаме много ранно присъствие на хомо сапиенс или анатомически съвременния човек. Най-ранните са отпреди между 43 хиляди и 47 хиляди години със сигурност. Имаме предположения също, че е имало и преди 49 хиляди години. Там има и следи от ДНК на неандерталци, но това още не е потвърдено. Трябва да се знае, че екипът ни и особено антрополозите откриват ДНК не само в парче кост или в зъба, но
намират част от
ДНК в глината,
което също означава напредване на науката. Откриха следи на неандерталци, което значи, че са съжителствали, за което нямахме съмнение. Хомо сапиенсите са обитавали пещерата през зимата при голям студ. Иначе групите са ходили десетки и стотици километри, за да ловуват. Откривали сме находища от кремъци, от които са правили някои от сечивата и оръжията си, на над 150 километра на северозапад и североизток от пещерата. Неандерталците не са ходили толкова далече. Материалите, от които неандерталците са си правили сечивата, са скали, които са намирали в реката под пещерата.
- Какво е било поведението на хомо сапиенсите?
- Имали са поведение, близко до нашето. Непрекъснато са имали стремеж да се заселват в нови пространства с различни климатични условия, с различна флора и фауна и така са заселили цялата планета. Правили са това, поддържайки се взаимно. И по това са се различавали от неандерталците. Забелязва се и абстрактно мислене. За това съдим по няколко факта. Те имат различни украшения. Има нарези върху фрагменти от кости, които могат да означават бройката на убитите животни или пък колко пъти е изгряла луната - нещо като календар. Чертичките са успоредни, в което намираме някаква символика. Те са могли добре да се адаптират. Сечивата и оръжията, които са изработвали, са много по-напреднали от тези на неандерталците. Те правят съставни сечива от по-дребни фрагменти. Например в рог правят нарези, в които
пъхват парчета
от кремък
и става назъбен
връх на копие
- Каква е вашата теория - как се е населила Европа?
- От повече от 30 години антрополози и археолози участваме в изследвания в пещерата Козарника при Белоградчик. Правим проучвания с французи. Там имаме данни за човешко присъствие от над 1 милион години. Става дума за вида хомо еректус, или изправен човек, който е преди неандерталеца. Той възниква в Африка. Части от него остават в Африка, а други отиват в Азия и в Европа. Техните наследници на място в Европа са неандерталците. Те са първият човешки вид, който възниква в Европа.
- А как са се разпространили хомо сапиенсите?
- Хомо сапиенсите
възникват
в Централна
и Южна Африка
и след това се придвижват на север и части от тези популации се заселват на изток в Азия и в Европа. Нашите прадеди идват в Европа по суша през Турция. При заледявания тогава нивото на Черно и Средиземно море е било до 100 метра по-ниско. Около Дарданелите и Босфора са могли почти по суша да минат. От нашите земи вече към Централна Европа имат 2 пътя. Това са трасета, по които има дивеч и могат да преживяват. Едното е по течението на Дунав и някои притоци, а другото по Средиземноморското крайбрежие. Доказателство за това има по много обекти, открити в Италия, Франция, Испания. Голяма част от тях са на Средиземно море.
- С какъв екип работихте за откритието на първия човек в Европа в пещерата Бачо Киро?
- Познавам се с ръководителя от германската страна Жан-Жак Юблен, който по произход е французин. Запознах се с него, докато работех в Бордо. Обади ми се и ми обясни, че вече работи в института “Макс Планк” в Лайпциг. Обсъдихме въпроса, сключихме договор и създадохме проекта. От българска страна с най-стария период - палеолита, се занимават само няколко души. Бяхме аз, съпругата ми Свобода Сиракова и няколко наши студенти. От германска страна участва бивша моя студентка и докторантка от Нов български университет Ценка Цанова, която получи стипендия в “Макс Планк”. Тя е отговорник за връзката ни с германските учени. 6-7 души постоянно идват у нас. Вземат проби за датирани, преглеждат костите, правят анализи на място за няколко дни. Изследванията се правят в супермодерни лаборатории.
- Разкажете за експедициите си в джунглите на Виетнам, доц. Сираков.
- Това беше по времето на комунизма, когато у нас работеха десетки хиляди виетнамци. Имаше и студенти от Виетнам. Имах докторант, който искаше да се занимава с палеолит. Предложиха ни да обучаваме и други студенти на място във Виетнам. Няколко пъти в продължение на няколко години
бяхме във Виетнам
за по 2-3 месеца
Не успяхме да завършим всичко, защото започнаха войните в Залива. Не можехме вече да пътуваме и прекъснахме работата. От ранния период на палеолита там нямаме обект. Наистина създадохме школа там, но най-добрият специалист по едно време месечно получаваше по 6 долара и напусна.
- А достатъчно ли са парите, които българската държава дава за наука?
- Казано кратко и ясно, не са достатъчно. Парите са малко, но все пак за някои проучвания се отпускат средства.
- А за това, което е поводът ни за разговор?
- В пещерата Козарника над 30 години работя с французи. Тук в пещерата Бачо Киро работя с немците и те субсидират всичко. Всичко се изследва в лаборатории, които намират те. Там също трябва да се плаща.
- Кога решихте да станете археолог?
- Започнах следването си в Софийския университет. Като студент втори курс излезе възможност да се продължи в някои от другите социалистически страни. Между тях беше и Полша, където имаше специалисти в областта на палеолита, и аз избрах да уча там.
