Да приличаме на Италия по капучиното, но по бюджетната политика - на Германия
Немалко популисти вярват, че изходът от сегашната криза е в ударното харчене през бюджета по формулата: дълг/раздаване/дефицит. Всъщност същият тип хора лобираха за дълг/раздаване/дефицит през всяка от последните 30 г. И през „златните“ 2008 г. и 2019 г., и през кризисните 2009 г. и 2020 г. Чудя се има ли изобщо обстоятелства, при които биха били за спестяване и излишък. И малките деца винаги искат шоколад – сутрин и вечер, преди и след ядене. Но полезно ли е това?
Опитвам се да се сетя за един пример, в който харченето и дефицитите са довели до растеж. Няма такива. Популистите предлагат такива „мерки“ като аксиома: с разходи и дефицити да стимулираме икономиката. Но кога проработи това? Цяла Европа харчи като за последно и преди 2009 г., и при кризата тогава, и през добрите години до 2019 г. Политика на икономии в Южна Европа нямаше. Нямаше и впечатляващ растеж. Само дългове, кризи и срам.
Опитът на България от 2008-2009 г. и 2019 г.
Към август 2008 г. имаше излишък от 6% от БВП. Правителството изхарчи 3%, вкл. за да смекчи задаващата се криза. С подобни аргументи се даваха поръчки за строителство и в началото на 2009 г. Напоследък многократно се цитираха стенограми от заседания на МС, в които като член на кабинета съм казвал, че
съм против, защото
„ще оставим следващите
на хляб и вода“
Това, което последва от неразумното харчене, беше голям дефицит след лятото на 2009 г. Спрени плащания по обществени поръчки, забавено възстановяване на ДДС. Намален кредитен рейтинг. Рецесия и безработица. Имаше към 3 актуализации на бюджета за по-малко от година. Да припомня, че за периода 1998-2008 г. не е имало актуализации, а държавата е била още по-бедна. Държавата стимулира икономиката и смекчи кризата ли? Моята оценка е обратната – държавата неразумно изхарчи милиарди и после задълбочи кризата поради липса на пари. Не виждам с какво дефицитът е спасил дълбокия спад.
Как завършихме отличната и спокойна 2019 г.?
По същия начин – паралелите са впечатляващи. Голям излишък до ноември, сляпо харчене през декември и общо дефицит. Кому беше нужно това? Сега не стигат пари за респиратори и др., а те не струват милиарди.
Как се справяме засега с пандемията?
Няма да коментирам медицински въпроси, но по брой жертви сме много по-добре от другите държави. Дотук добре.
А с икономическите мерки?
Тук любителите на схемата дълг/раздаване/дефицит могат да се развихрят с идеи за:
• намаляване на ставки по ДДС („Продавам дрехи, и аз съм в криза, може ли 4% ДДС и за мен?“)
• ново отлагане на касовите апарати („И преди криех данъци и не исках касов апарат, сега ми помогнете за кризата“)
• неплащане на сметки и на кредити
• не 60/40, а 100/0, ако може
• и милиарди безвъзмездно – който вика най-силно, получава най-много
Ако искате вашият бранш да получава, казвате „България не прави нищо, искаме милиарди – 10, 20, 30...“. Останалите „балъци“ продължават да работят – дори повече от преди. Адаптират бизнеса си, търсят нови форми за продажби (онлайн, доставки по домовете), нови способи за намиране на клиенти и поръчки. Плащат си всички данъци, осигуровки, кредити. Пазят работните места. И не се оплакват. На тях също някой трябва да им каже публично „Благодаря“.
Държавите, фирмите и семействата трябва да се научат да трупат резерви. 20 век беше пълен с кризи и изненади. Кой е казал, че 21 век ще е по-красив и спокоен? Всички трябва да планираме напред и в добри години да спестяваме, за да не ни съсипват 1-2-3 месеца изолация.
Слава Богу, правителството
не прекалява с раздаването. Засега
Бюджетът даже май е на излишък до април – шампионски резултат! Досега правителството е предложило:
• 60% от заплатите на служители. Плюс осигуровките на работодателя, държавата поема към 66.3% от общия разход
• няколкостотин милиона безвъзмездно за бизнеси
• кредити
• разсрочване
Като ще харчим, за какво си струва?
Не смятам, че държавата (т.е. всички ние, данъкоплатците) трябва да е длъжна да покрие всички загуби на всяка фирма при всяка криза. Това изкривява изцяло средата. „Вземам огромни кредити, живея нашироко. Ако стане гаф – държавата ще плати“.
Принципът не трябва да е: еди-кой-си бранш загубил приходи от 5 милиарда, дайте да им платим 5 милиарда. Така сметката може да бъде за десетки милиарди и трябва да бъде покрита с толкова нов дълг. Ако сглупим и го направим, с какво ще посрещнем следващата криза?
Ето моя алгоритъм на разходите, които държавата може да направи:
1. Да започнем със спестяванията. Преди да дадем на бизнеса, нека видим откъде ще вземем парите. С дългове е лесно, но не е ли по-добре да спестим от друго? Поне няколко милиарда неприоритетни разходи могат да се отложат за по-добри години. Автомобили, освежителни ремонти, консултанти, ПР... Като ще има незапомнена рецесия, заплатите в публичния сектор трябва ли да растат с 10%? Спирането на ДМС-та не е достатъчно. Да не би в частния сектор да говорим за ръст на заетост и доходи тази година?
2. Трудоемкост на разходите. По-добре е да се инвестира в дейности, които ще дадат доходи на стотици хиляди безработни в цялата страна: почистване, залесяване, облагородяване, разрушаване на стари постройки. Ремонтът на язовири, ако не е спешен, ми прилича на много бетон и малко труд. Няма да се постигне правилната цел.
3. Импортоемкост на разходите. Ако внасяме оборудване, осигуряваме работа в кризата на чужди работници. Ако купуваме българска санитарна керамика и оправим хиляди публични санитарни помещения, ще дадем работа на родни заводи.
4. Полезност на разходите. През далечната 2005 г. компютризирахме 3200 училища с компютри, сглобени в България. Сега социално слаби ученици може да получат лаптопи или таблети за образователни цели. Сигурно могат да са български.
Според мен пътища и магистрали винаги са приоритет, със или без криза.
5. Като резултат бих се радвал да завършим 2020 г. с (почти) балансиран бюджет, а не с много милиарди дефицит. Сега е отличен момент България да изпъкне на фона на кризата в Европа и света. Нека бъдем от тези, които не се молят за помощи или „коронаоблигации“.
Справедливи ли са общоевропейските „коронаоблигации“?
В момента в ЕС тече дебат в стил „кой да плати сметката“. Южните държави настояват целият ЕС да вземе общи трилионни кредити, които те да харчат, а Германия да плаща. Колкото повече, толкова повече. Ако дисциплинираните северняци откажат, значи – „липса на европейска солидарност, ще излизаме от Съюза“ и т.н. Такъв подход щеше да има кредибилност, ако след предната криза от 2009 г. южняците бяха положили искрени усилия да се реформират и да намалят дълговете си. Да, ама друг път. Поредното пропиляно десетилетие, в което те не се и опитаха да станат по-дисциплинирани с харчовете.
За последните 40 г. Испания има само 3 години с бюджетен излишък. След 2007 г. нито една. Дефицитите там през последните 12 г. варират между -2.5% и -11.3%. Все едно да губят всеки мач с резултат между 0:2 и 0:11. Италия и Франция не са имали нито една година (!) излишък за същия период. Дълговете им през последното десетилетие се увеличиха драматично. Румъния след 1990 г. – също. Гърция дипломатично ще я пропусна, а там имам и съмнения в цифрите. За сравнение: Германия няма нито една година с дефицит след 2011 г.! Кой е по-успешен?
Преценете сами дали е достойно такова поведение. Държави с претенции за световно лидерство при първата буря са на ръба на пропастта и молят за европейска солидарност. Като в баснята за щуреца и мравката. Тя има (древно)гръцки и френски произход – иронично, нали?
Вярно е, че тази криза е безпрецедентна. Но не е най-лошата възможна. Ами ако се случат едновременно:
• Военни конфликти. Преди няколко години Италия и Франция бомбардираха Либия. След първите няколко дни чакаха боеприпаси от САЩ...
• Бежанска вълна
• Вулкан и земетресение
• Ядрена авария
• Рецесия – според много хора тя се задаваше и без пандемия
• Пандемия
• Кацане на извънземните пред Айфеловата кула?
Не обичам теорията за креативната деструкция, според която, за да се оправят нещата, първо трябва да се разрушат. Но примери като тези ме карат да се замисля. В България стана точно това след 1996 г.
Не знам дали България ще я огреят общи „коронаоблигации“ или не. Но като икономист не виждам никаква причина да се стимулира за пореден път десетилетната безотговорност на групата на харчещите. На кого е добре да прилича България? По сладолед и капучино – на Италия. По бюджетна политика – другите да правят като България и Германия.
