От догодина над 660 000 ще имат достъп до механизма за личната помощ. Сметката в оптимистичния вариант е около 1 млрд. лв., но може да достигне и 5 млрд. лв., казва зам.-министърът на труда и социалната политика
- Г-жо Стоименова, COVID-19 влезе и в домовете за стари хора и за хора с увреждания, които са сред най-уязвимите групи. Как тръгна заразата и какви са мерките, за да я ограничите?
- Регионалната здравна инспекция организира тестване на персонала в социалните услуги от резидентен тип – домове за стари хора, за хора с увреждания, центрове за настаняване от семеен тип. Разбира се, ще бъдат тествани и потребителите. Това се прави поетапно, защото броят им е огромен. Във всички областни градове имаме такива услуги. При нас пристигат данните от различните етапи.
- Какво показват данните към този момент?
- На този етап показват, че
заразата може да тръгне
както от болничните
заведения, които
потребителите са
посетили, така
и от персонала
Имаме случаи, когато няма симптоми, но сме длъжни да вземем мерки да се спазват указанията на РЗИ и центровете се карантинират.
Още в началото Агенцията за социално подпомагане издаде указания и настаняванията и посещенията бяха преустановени. Всички доставки и дарения се извършват в дворовете или пред вратите на центровете, организира се специален строг пропускателен режим на външни лица в резидентните услуги, и то само ако е крайно необходимо. Предприеха се стриктни мерки за хигиенизиране и дезинфекция на помещенията. Работещите в домове за възрастни хора и изпълняващите различни социални услуги са снабдени с препарати за дезинфекция и с предпазни материали-облекла, маски и очила. Настаняването се извършва при извънредни ситуации със спазване на противоепидемичните мерки.
Ежедневно държим връзки със самите социални услуги и общините. Направен е анализ какви са възможностите за обособяване на карантинни помещения в резидентните услуги, ако се установят заболели от коронавирус потребители. Не във всички сгради това е възможно и затова обмисляме, когато имаме такава ситуация, болните да бъдат настанени в здравни заведения, а здравите да бъдат настанени в местни малки хотели например. Това
ще се покрива
от бюджета на
Министерството
на труда и социалната политика.
- На този етап нужно ли е извеждането на хора от услугите и настаняването им в хотели?
- На този етап няма необходимост от извеждането на хора от услуги в хотел, но трябва да имаме план, защото не трябва да се позволява разпространението на вируса.
- А как пазите служителите на “Патронажна грижа”, които ежедневно помагат на възрастните хора в домовете им?
- Чрез общините сме осигурили предпазно облекло, маски, шлемове или очила, дезинфектанти. Около 40% от разходите по тази програма са предвидени за предпазни средства.
- Хората с увреждания са сред най-уязвимите в тежката за всички пандемия. Как държавата се грижи за тях сега?
- Факт е, че възрастните и хората с увреждания са едни от най-уязвимите. Много е важно да отбележим, че
не са спрели плащанията
по различните програми
и мерки и те имат гарантирана финансова подкрепа. По Закона за хората с увреждания различните групи получават различни суми - от 25,41 лв. до 206,91 лв. в зависимост от групата, в която попадат.
По данни на Агенцията за социално подпомагане от януари са отпуснати над 123 млн. лв. за над 654 хил. души. Над 10 млн. лв. са целевите помощи, което значи, че не е спряло осигуряването на помощни средства, винетки, помощи за приспособяване на жилище и наем, и др.
По Закона за личната помощ през първите три месеца на 2020 г. се достигат суми от над 29 млн. лв. за покриване на дължимите заплати и осигуровки на лични асистенти, като трудовите им договори са приблизително 24 хил. Според регулярните отчети на АСП все повече лица ползват лична помощ. В извънредното положение трудовите инспектори следят как се освобождават хората с увреждания, защото те имат специална закрила. Не са спрени плащанията на хората с увреждания, като за инвалидни пенсии за първите два месеца са платени близо 304 млн. лв., а за годината ще стигне 1,9 млрд. лв. Сумите за деца с увреждания също са гарантирани, като те са от 350 до 930 лв. МТСП подготвя постановление на МС по отношение на наредбата за тарифата на таксите за социалните услуги, финансирани от държавния бюджет. С него хората с увреждания, които посещават дневни центрове, за обществена подкрепа или за социална рехабилитация,
няма да плащат такси в
извънредното положение
- Как се правят сега оценките на хората с увреждания?
- Още в първите дни от извънредното положение предприехме нужните стъпки, за да не се прекъсва достъпа до подкрепа на всички хора с увреждания, които имат право на помощ. Заявленията могат да се подават чрез онлайн услугите на страницата на АСП и по електронна поща. Не е необходим електронен подпис. Хората, които нямат достъп до електронна поща, могат да използват лицензиран пощенски оператор по време на извънредното положение. Направена е организация в дирекциите за "Социално подпомагане" да се спазват санитарните изисквания. Има разкрити и телефонни линии - 02/9350550, както и денонощен телефон +359878221629. Насрещната проверка на заявленията за индивидуалните оценки също се прави по телефона, за да не се прекъсва достъпа на хората до помощ.
- До 30 юни трябва да е готов анализът на Закона за личната помощ. Ще се забави ли той заради коронакризата? Майките на деца с увреждания алармираха, че всъщност се цели той да бъде отменен. Има ли защо да се притесняват?
- Няма спряно плащане. С министър Деница Сачева многократно казахме, че анализът няма за цел да отмени закона. Той ще послужи, за да проследим ефективността на Закона за личната помощ и ще бъде направен доклад, който министър Сачева ще предостави в парламента.
Ще съдържа и
предложения за
усъвършенстване
на самия закон
Да не забравяме обаче, че нормативните текстове бяха приети набързо и под натиск, въпреки липсата на обществено консултиране на материята. Нямаше обективни финансови разчети на въздействието върху държавния бюджет и въпреки изразените отрицателни становища от различни организации и специалисти. Припомням, че социалното напрежение около правата на хората с увреждания се отрази пряко върху регламентацията на едни недомислени подходи, което води до неудовлетвореност от страна на самите ползватели. Работим дистанционно с неправителствените организации. Работната група е факт и сме получили много становища. Очакваме и още доклади от членовете ѝ. Важно е, че се движим в срок.
- Има ли оплаквания от хора с увреждания срещу Закона за личната помощ? Какви са причините да не искат да кандидатстват по него?
- Непрекъснато има сигнали от обществото, социалните работници и другите заинтересовани страни. Мога да споделя два фрапиращи случая на злоупотреби, защото показват, че има нужда от надграждане. Агенцията за социално подпомагане е засякла случай, при който
ползвателят на лична
помощ и асистентът
живеят на разстояние
от 300 км
Няма как всеки ден това лице да пътува по 300 км в двете посоки.
Другият случай, който е подаден до прокуратурата, е за семейство, с което е сключен договор, а те са извън страната. Трети човек пък подава отчетите им.
Утвърдените разходи по този закон са 92,6 млн. лв. за около 23 400 ползватели. Всеки месец се увеличават и ако се запази този тренд и стигне до 50 хил. ползватели, дори при по-ниски часове за лична помощ ще струва на държавата около 264 млн. лв.
Ако 80-те хил. правоимащи лица получат максималния брой часове, ще струва 600 млн. лв. От догодина над 660 хил. ще имат достъп до механизма за личната помощ, сами може да сметнете за какви суми става въпрос, ако всички те ползват помощ от 770 лв. за личен асистент. Сметката в оптимистичния вариант е около 1 млрд. лв., но може да стане и 5 млрд. лв.
- Но той пак ще остави възрастни хора без асистенти. Сега 13 хил. души останаха без асистент. Какво стана с тях?
- Практиката показва, че при предишните асистентски програми по-лесно може да се проследи качеството им. Един асистент отговаряше и за повече от един потребител, което ги правеше по-икономически ефективни. Оплакванията на хората с увреждания са в посока на качеството на подкрепата и дали ще имат възможност да я получат. Много трудно се намират лични асистенти, ако няма в семейството такъв. Асистентската професия е много специфична и трудна и няма много желаещи, които да я упражняват. Проблемите са много.
Заради извънредното положение разширихме програмата “Патронажна грижа”, с която общините предоставят грижи за възрастните хора. Приложили сме програмата и за лица, които са между 80 и 90% с вид и степен на увреждане с чужда помощ и над 65-годишна възраст. Асистентската грижа няма да е достатъчна, но е крачка към това да обхванем повече хора. Екипът ми направи анализ за въвеждане на услугата личен асистент като делегирана от държавата дейност чрез общинските бюджети. Сметките показват, че когато един професионален асистент обслужва средно по трима потребители би се отделил доста по-малък финансов ресурс, а ефектът, би бил по-значителен.
- Включихте се като доброволец на телефонната линия на социалното министерство. Какво ви питаха хората?
- Това е иновативна идея и аз много се радвам, че я реализирахме. Един човек ми сподели, че най-тежката болест не е нито едно от неговите заболявания, а самотата. Страхът от неизвестното плаши дори младите хора на 30-40 г. Задават ни въпроси, свързани с начините на зараза, изпадане в меланхолия и липса на желание за каквото и да било поради загубата на социален контакт. Доброволците са страхотни млади хора - Тони, Стела, Стефи, Деси, Руми и Антоанета. Те са студенти, но сме възхитени от тях, защото се отнасят изключително отговорно и професионално към задачите си. Има хора, които се обаждат всеки ден.
- Законът за социалните услуги бе отменен под натиска на родителите, които се страхуват норвежците да не вземат децата им. Депутатите от "Воля" искат той да се отложи до 31 декември заради извънредното положение под предлог, че трябва да се съгласуват текстовете и да се направят обществени обсъждания. Докъде стигнахте, защото много от хората с увреждания чакат този закон от години?
- Социалните услуги в момента са един от двигателите за поемане на грижите за уязвимите групи. Този закон е един от най-дълго чаканите, а над 100 неправителствени организации го подкрепиха. Той е един от примерите за широка консултация, а палитрата на покриването му е изключително наситена. Той не урежда семейните отношения, които са ябълката на раздора. Този закон няма за цел да взима деца, а да помага на семейства и деца. Доставчиците на социални услуги са общините. Да, има механизъм чрез, който общините могат да бъдат подпомагани чрез делегиране на социални услуги на неправителствени организации, но само 15% от общия брой е делегирана на неправителствени организации и то при много строги мерки за качеството на услугите. Този закон предвижда още по-голям контрол, за да няма съмнение за предоставянето им. Не става въпрос за печелене на пари, а за предоставяне на услуги за хора. Този закон създава стандарти.
В момента тече работна група, която е в напреднала фаза и работи за поднормативните актове на Закона за социалните услуги.
Визитка:
От март е заместник-министър на труда и социалната политика
Има магистърска степен по икономически профил на управление на човешките ресурси в УНСС, магистърска степен по семейна терапия и консултации за хора с увреждания в СУ „Св. Климент Охридски ”, обучение по „Лобиране и застъпничество за групи в неравностойно положение“ в Университета на Джорджия, САЩ, Теоретични и технологични аспекти на интеграционното образование в Университет„ Проф. Асен Златарев ”- Бургас.
До март 2019 г. е заместник-председател на национално представителните организации в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет.
Член е на Икономическия и социален съвет - България от 2010 г.
Притежава опит в планирането и изпълнението на програми и проекти, свързани със социалната интеграция на хората с увреждания, административно и финансово управление на организационните политики свързани с правозащитните дейности и кампании, за които е отговаряла.
