Вирусът докара нова студена война. Но до желязна завеса няма как да се стигне
След 50 години щастлив и плодотворен брак при Тръмп САЩ започнаха тежък и мъчителен развод с Китай. И текущата епидемия ще го ускори.
Миналата седмица в американските медии “изтече” доклад на 17 американски разузнавателни агенции, според които новият коронавирус вероятно е изтърван от лабораторията в Ухан.
Същото изтече и от австралийските медии, но от името на разузнаванията на 5-те англосаксонски държави – САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Освен това Китай умишлено е крил епидемията цели 2 месеца и с това е заразил целия свят.
Това е
американската
версия
Естествено, Китай има друга. Например в интернет изданието “Глобал таймс”, официална медия на Пекин за чужбина, в момента четем следното заглавие: “Още глобални изследвания доказват, че китайските данни за COVID-19 са точни, вирусът не е от Китай.” (https://www.globaltimes.cn/content/1187305.shtml)
Статията изброява няколко доклада на американски и европейски научни институти, според които болестта се е появила и развила в Европа горе-долу по същото време, в което е била открита и в Китай. Освен това европейската модификация на вируса е различна, което показва, че май си е тукашно чадо.
Изводът е, че Китай е невинен. Нещо повече, нищо чудно вирусът да е донесен в Ухан от американски военни спортисти. Китай не може ей така да си посипе главата с пепел – ще го сполетят стотици съдебни дела за обезщетения. Например германският вестник “Билд” призовава Меркел да потърси 150 милиарда евро компенсации. А колко да искат италианците?
В САЩ пък се готви проектозакон, който ще разреши на гражданите да водят дела за обезщетения. Президентът Тръмп спомена за 10 милиона долара на починал. При 70 хиляди жертви до този момент, това прави 700 милиарда. А щетите за бизнеса? А загубените работни места? Ако се отвори вратата, през нея може да изтекат трилиони. Досега
в САЩ
словесната война
срещу Китай се
водеше от
републиканците,
а демократите защитаваха Пекин.
Напоследък обаче и те се усетиха, че това се превръща в главна тема на изборите. В. “Ню Йорк таймс”, който е трибуна на демократите, публикува статия за нахалната и агресивна китайска дипломация, която е на път да отчужди цивилизования свят. (https://www.nytimes.com/2020/05/03/world/europe/backlash-china-coronavirus.html?action=click&module=Spotlight&pgtype=Homepage)
Например китайските дипломати притискали европейските държавни глави и ръководители да пращат телеграми на благодарност и признателност до президента Си Дзинпин за помощта в борбата с епидемията.
Миналата седмица Китай заплашил Холандия, че ще ѝ спре помощта, защото е променила името на представителството си в Тайван.
Австралия пък била наречена от китайските медии “Дъвка, залепена за подметката на Китай”, защото е поискала да се разследва произходът на вируса.
Китайският посланик се изказал пред австралийския “Файненшъл таймс” така: “Може би обикновените хора ще попитат – защо да пием австралийско вино? Да ядем австралийско телешко?”
Но ако англосаксонският свят вече е в лагера на САЩ,
Европа все още се колебае
дали си струва да къса
връзките с Пекин,
който доставя всякакви евтини парцалки, електронни играчки, инвестиции и стомана.
Епидемията показа, че Европа и САЩ са две копчета, зашити върху балтона на Пекин. Изведнъж лъсна, че 95 на сто от антибиотиците се произвеждат в Китай, както и тестовете, лицевите маски, респираторите и кажи-речи всичко останало. Дори когато компаниите са американски, заводите са китайски и той разрешава пратките.
За половин век интеграция Китай и САЩ са се сраснали като сиамски близнаци, но виталните органи се оказват в телцето на Поднебесната. Едната глава на американския двуглав орел си е сложила фуражката на председателя Мао.
Това е може би
най-големият виц, разказан
от музата на историята
През 1964 г. американските републиканци предлагаха Китай да се удари с ядрени бомби. Слава богу, загубиха изборите катастрофално. Само 7 години по-късно президентът Никсън отиде на гости на Мао и го предразположи с лафа: “Вярвам, че нашият стар приятел Чан Кайши не би одобрил това.”
За по-младите – премиерът и президент на Тайван Чан Кайши бе главният враг и душманин в живота на Мао. И естествено, най-интимният съюзник на САЩ.
След тази среща САЩ осиновиха Китай и започнаха да си прехвърлят там заводите и технологиите. И ето че днес Пекин не е само съперник на САЩ.
Той е неудобното доказателство, че все пак комунизмът е по-нова врътка в спиралата на историята.
Разбира се, в Китай няма никакъв комунизъм, а капитализъм от класическата разновидност –
свободна търговия за
износа и протекционизъм
за вноса
И освен това контрол над валутата, централно планиране, строг дирижизъм и някъде към 40-50 процента държавна собственост на икономиката. Изправен пред такъв капитализъм, неолиберализмът на
САЩ е със свалени гащи.
Опозорени са и националните светини
като професионалния баскетбол
Неотдавна мениджърът на “Хюстън рокетс” си позволи да пусне нищо и никакъв туит в подкрепа на демонстрантите в Хонконг. На другия ден китайската телекомуникационна фирма “Тенгсенг” се отказа от договора си с Националната баскетболна асоциация на САЩ и 1,5 милиарда долара приходи се изпариха.
НБА бе принудена да налага наказания и да моли за прошка челобитно. Къде да иде, парите са си пари. В Китай зрителите за баскетбол са 800 милиона, а в САЩ я има 20-30 милиона, я не. Ако Пекин пожелае, фирмата “Найки” ще си смени чавката със сърп и чук.
В новия филм от серията “Топ гън” дори коженото пилотско яке на Том Круз е цензурирано. Сред мозайката от емблеми на гърба му досега личаха знамената на Япония и Тайван. Сега обаче ги няма – и Холивуд вече козирува на Поднебесната.
За която и високотехнологична американска компания да споменем, то Китай или държи акциите, или заводите, или лабораториите и патентите.
Преди 50 години американската държава контролираше американските компании, сега американските компании контролират американската държава, а тях ги контролира Пекин.
В САЩ учат около 369 000 студенти от Китай, много от които продължават в най-закритите изследователски лаборатории. Американските студенти в Китай са едва 11 хиляди и всичките учат йероглифите.
Ако Джо Байдън спечели президентските избори през ноември,
китайците ще имат свой
човек в Белия дом
Както е добре известно, синът му Хънтър Байдън е съдружник и шеф на съвместна инвестиционна фирма, в която Китай вложи за начало 1,5 милиарда долара. Далаверата стана по време на официално посещение на тате. Затова и Джо Байдън не изпуска случай да защити Китай от нападките на Тръмп.
Но нещата не са както при Атина и Спарта, нито както при Рим и Картаген, нито както при САЩ и СССР. Двете световни сили така са сраснали, че няма как да се вдигне нова Желязна завеса. В най-добрия случай Тръмп може да опъне едно мижаво желязно перде, през което вирусите ще си прехвърчат безвизово.
Та не е ли време българското правителство да бие една благодарствена телеграма до Си Дзинпин за помощта от 1 милион тестове за коронавирус? Това може да го подсети да ни ги прати.
