Още акценти от интервюто с президента на КНСБ Пламен Димитров:
Започваме благотворителна акция „Не си сам” в подкрепа на работници, засегнати от коронавируса
Трябва да има допълнителен платен отпуск, за да може майките да си гледат децата
При хранителните продукти се вижда неаргументиран ръст при много стоки
Надявам се в средата на следващата година да сме възстановили всички сектори в икономиката и да върнем нивото на БВП преди кризата
В момента около 40% от хората работят дистанционно. Това е огромна промяна, която ускорява много бързо дигиталната трансформация на работните места в почти всички сектори на икономиката
- Г-н Димитров, правителството включва 4,5 млрд. лв. в борбата с коронавируса, достатъчни ли са те и не закъсняха ли?
- В първоначалния етап имаше колебание какъв да бъде размерът на мерките за подкрепа на икономиката и населението. Този ресурс, който е отделен и от бюджета и от европейските програми, е значителен и има съизмерими стойности с тези на повечето държави-членки в ЕС. Заедно с привлечения ресурс от банковата система той ще надмине 6 млрд. лв., което е над 5% от БВП. Смятам за задоволителни тези първи стъпки. В много области това беше направено своевременно, но в други закъсняха. Забавиха се средствата за ликвидност към малките фирми, много от тях към настоящия момент едва издържат и все още не са получили възможност за свеж ресурс. Банковата система малко се забави с реакцията, независимо, че говорят вече от две седмици за тези мерки, които са крещящо нужни, за да има живот във фирмите.
- Какви трябва да са следващите мерки?
- Заедно с работодателите представихме своите виждания за втория пакет от мерки за икономиката и конкретно за най-ударените от кризата сектори. През последните седмици безработицата расте драматично. Според нас мярката 60/40 дава резултати, може би не толкова бързи, колкото се очакваше. Виждате, че ръстът на безработните е съизмерим с тези, които запазват работните си места – над 100 хил. души. Това е реално работеща мярка, за съжаление, може би остана единствената. Това е причината да искаме реална промяна, нужни са поне още толкова средства, колкото предвидените до момента, ориентирани за транспорта, туристическия сектор, ресторантьорството, преработващата и някои сектори, които имат нужда от внимание, като иновативните, където има развитие и се търсят работници. Те трябва да бъдат целево подкрепени по браншови секторни програми, по които сме дали ориентири заедно с работодателите. Надявам се, след празниците да довършим работата съвместно с правителство и да представим по-пълна програма за икономически и социални мерки в рамките на тристранния съвет.
- Какви са вашите предложения?
- По-голямата част от 100-те хиляди новорегистрирани безработни са с право на обезщетение. 40% от тях, или
40-50 хил. души, са осигурявани на ниски заплати
и получават минимално обезщетение от 9 лв. на ден
или 190 лв. месечно, с които никой не може да живее
Това са изрядни към системата хора. Затова е ключово да се намерят необходимите според нашите изчисления 125 млн. лв. и да бъде увеличено минималното обезщетение за безработица на 17 лв., за да може хората да получават 60% от минималната работна заплата – около 366 лв.
Предлагаме още да се премахне ограничението за достъпа, защото дори само месец да си ползвал обезщетение за безработица, след това нямаш право 36 месеца на обезщетения от фонд безработица, независимо дали цял живот си се осигурявал.
Отделно, все повече хора нямат никакъв доход. Те нямат право на обезщетения. От над 100 хил. новорегистрирани безработни, само 8000 са завърнали се от чужбина. Останалите, които са се върнали отвън, а те са много повече, нямат осигурителни права и остават без доходи. Като прибавим и тези, които са в България, става една голяма група, която е без пари и създава опасност за нарастване на криминалния контингент. Хората без пари в условията на криза дълго време няма да стоят мирно. Затова предлагаме да има целеви ваучери за храна, които да са на стойност, равна на линията на бедност, но и това е въпрос на сметки.
Другият проблем са родителите, които вече са изчерпали платения си отпуск, за да гледат децата си. Да, въведе се еднократна помощ от 375 лв., но с толкова пари няма как семействата с деца до 14 г. да живеят нормално.
- Какво е вашето предложение за тях?
- Трябва да се въведе целеви допълнителен платен отпуск, нашето предложение е той да е 20 дни, но срокът може да бъде коментиран. Средствата за него да са от НОИ, за да не е допълнително натоварване за работодателите и по този начин ще дадем сигурност на семействата да си гледат децата и да имат някакъв доход по време на извънредното положение.
- Очаква се безработните да стигнат 330 хил. души. Това ли е най-лошата прогноза и възможно ли е те да са повече?
- В момента най-адекватната политика на баланс между здравни, социални и икономически мерки показва Германия. Трябва да се намерят компромисите, така, че да не се отпуска заболяваемостта, но и да се подпомагат секторите в икономиките, които да върнат заетостта най-късно до началото на следващата година. До момента това не се получава. През последните месеци коефициентът на Джини, тоест дълбочината на неравенствата в България достигна нови върхове – близо 41 процентни пункта, рекорд в ЕС. Това показва, че и по време на кризата ние допълнително задълбочаваме неравенствата и хората обедняват с още по-голяма сила.
Оптимист съм, че ако бъдат направени допълнителни мерки, пикът може да е 330-350 хил. Ако не бъдат направени и продължаваме да чакаме, то с всеки изминал ден ще се доближим до негативната прогноза за ръст на безработицата от над 10%.
- Удължиха срока за плащане на сметките за ток от 20 на 30 дни, може ли да се направи и за останалите, за да се облекчат хората. Защото ваше проучване показа, че някои хранителни продукти са се вдигнали по време на криза?
- В една пазарна среда е много трудно да се намери верният механизъм. Видяхме, че цените на дезифектантите, спирт, маските, ръкавици и защитни облекла се нормализираха, когато държавата се намеси и подкрепи целево предприятията, които произвеждат тези артикули. Пътят за регулация е намесата на държавата, а тя има доста лостове. Ще спомена само един –държавният резерв, неговото опресняване е една силна мярка за влиянието върху пазара и определени стоки и услуги. При хранителните продукти се вижда неаргументиран ръст при много стоки. И ако се твърди, че джиндижифилът и чесънът помагат при коронавируса, то не знам, защо картофите имат 26% ръст за месец, или пък зелето с 15%, морковите с около 14%, пресният лук с над 20%. Държавата трябва да има директна интервенция, когато се вижда, че има знаци за спекулативно движение на цените.
- Имате ли представа каква част от икономиката на България в момента не работи заради мерките? Ясно е, че туризмът и транспортът са в нокдаун, как ще се променят те след кризата?
- Големите предприятия, които определят голяма част от износа и определят нашия БВП, работят на пълни обороти. Има много предприятия, които изпитват затруднения от общият спад в света. Най-песимистичните прогнози за спада в еврозоната са двуцифрени, а оптимистичните са за между 6 и 8%. Там ще бъде и нашият спад и няма да минем без втора актуализация на бюджета. В същото време виждаме, че наши партньори, като Германия и Франция, които възстановяват ключови производства, а това ще се отрази и на наши предприятия. Има и сектори, където има растеж. В производството на храни и напитки се търсят работници, има нужда от хора в социалните и здравните заведения. В следващите месеци кризата, която ще наблюдаваме ще бъде V-образна – тоест един сериозен спад, който в момента изпитваме, с асиметрично въздействие върху секторите, които изпитват огромни затруднения, и други, които имат спад от 5-10% и много бързо ще започнат да се движат нагоре. Аз съм умерен оптимист, че възстановяването в България ще зависи от нашите водещи партньори от ЕС и се надявам, то да не се забави повече от 12 месеца и в средата на следващата година да сме възстановили всички сектори и нивото на БВП преди кризата.
- Имате ли сигнали за некоректни работодатели по време на кризата?
- За съжаление има ръст на сигналите и в Инспекцията по труда, и при нас. Основно е в засегнатите сектори – ресторантьорство, туризъм, в някои части от преработващата и леката промишленост.
Има некоректни работодатели,
които се опитват да избият
целия процес през работниците
с неплатени заплати и тяхното отлагане
Искам дебело да подчертая, че работодателят няма право да пуска еднолично работника в неплатен отпуск. По време на извънредното положение има право да го пусне в половината от платения му отпуск. Неплатеният отпуск е най-лошото нещо, което може да предприеме работодателят по време на криза, защото оставя работника без никакъв доход. По-добре да го съкрати и той да получи обезщетение от бюрото по труда, а след 6 или 8 месеца, когато се възстанови да го върне на работа.
- Посрещаме 1 май в извънредна ситуация на световната пандемия. Пред какви предизвикателства са изправени днес работниците ? Тази криза ще промени ли пазара на труда, а и формите на труд?
- В момента около 40% от хората работят дистанционно през различни форми. Това е огромна промяна, която ускорява много бързо дигиталното проникване и дигиталната трансформация на работните места в почти всички сектори на икономиката. Mackenzie твърдеше, че навлизането на изкуствения интелект и роботизацията ще станат масово след 10 до 15 г., сега съкрати три пъти тази прогноза. Една драматична промяна, която става изключително бързо. Вижте само за по-малко от 5 дни как образованието успя да стане изцяло онлайн. А преди време с образователния министър Красимир Вълчев си говорехме, че за да може всяко училище да има виртуална стая ще отнеме 2 г. Това е един от позитивните елементи на кризата. Защото дистанционната работа увеличава гъвкавостта, а това разминава и границата между семейния и трудовия живот. Но това може да доведе и до допълнително натоварване извън работния ден, а и до стрес. Този процес на дигитализация ще продължи и след кризата.
В условията на пандемия не можем да говорим за празник. Макар, че през годините той бе извоюван с кръв. В международния ден на труда, който е и празник на КНСБ,
искам да пожелая кураж и повече сили.
Сигурен съм, че лошото ще отмине,
макар и не толкова бързо, колкото искаме. Държавата, а и ние синдикатите, трябва да продължим да осигуряваме на работещите така нужната сигурност, за да преминем през здравните, икономически и социални турбуленции. И най-късно следващата година да говорим пак за увеличение на доходите, които да достигнат в обозримо бъдеще средните нива в ЕС.
В знак на солидарност днес КНСБ започва благотворителна акция „Не си сам” в подкрепа на работещите членове, засегнати от вируса. Целта ни е да генерираме ресурс от около 100 хил. лв., с който да подпомогнем материално заболели работници, членове на синдиката. Започваме с 10 хил., осигурени и с помощта на част от основните ни членове.
Искам специално да поздравя всички на първа линия, които правят възможно това да сме с най-ниската смъртност. Благодаря им за всички усилия от името на всички наши над 300 хил. членове. Честит празник!
Визитка
Роден е на 20 септември 1963 година в Русе
Президент на КНСБ от 2012 г.
От 1997 г. е вицепрезидент на КНСБ 1989-1991 г. е работил като корабен инженер, след което започва кариерата му в профсъюза
Има две висши образования - машинен инженер от Военноморското училище във Варна и магистър по управление на човешките ресурси от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”
