Той отдавна е под светлините на прожекторите - започва актьорската си кариера преди повече от 35 години и има десетки роли в театъра, киното, телевизията, дублажа.
Пенев е популярен не заради скандали, в които се забърква - няма нито един такъв. А заради това, което прави като един от най-талантливите ни съвременни актьори. Зрителите го обичат не само заради това, а и защото е добър и честен човек.
- Как прекарвате времето си в социалната изолация, г-н Пенев, как ви се отразява тя?
- И за мен е ужасно неудобство. Но как ще го приемеш, зависи от това как се отнасяш към всяка трудност в живота си. Аз съм минал през много неща. Сега си давам сметка, че в комунизма човек не можеше да си помисли много-много да пътува в определени страни. И това е едно от ограниченията, с които съм израснал и съм мислел, че е нещо естествено. Сега се случва да има такива огромни ограничения, които са за целия свят. Всички ние, цялата човешка цивилизация, страдаме по един и същ начин. Това, разбира се, че е ужасно, но в него може да се открие и нещо полезно. Аз се опитвам да намеря точно това в тази самоизолация.
- Кое е полезното за вас?
- Че имам достатъчно време да обърна внимание на къщата си, на начина, по който живея, да чистя, да готвя, да се занимавам със себе си, да чета книги, да гледам представления, които не съм могъл да видя. И това ме обогатява. Мисля, че всеки може да намери онова, което е важно за него. Бих искал да мога да излизам, да седя в парка, в планината или край морето, сред природата. Засега нямам такава възможност.
В крайна сметка,
надявам се, че това
ще премине и ще
подейства
отрезвително,
смиряващо
за тази забързана и комерсиална цивилизация. Ще ѝ помогне да възстанови подредбата на ценностите и да се върне към някаква нормалност в човешкото общуване и в развитието си. Малко бяхме станали големи консуматори, което не беше добре.
- Вие доста пътувате. Тези мерки за ограничаване на пандемията спряха ли ваши пътувания?
- По това време, в което говорим,
сега трябваше да
сме в Тоскана
със същата група колеги, с които миналата година бяхма в Андалусия. Трябваше да идем всички - те щяха да са и с децата си. Така от десетима души, колкото бяхме в Испания, щяхме да сме 17. Щеше да е изключително забавно.
- Върнаха ли ви парите?
- Трябва да направя справка. Ще ни дадат ваучери, с които ще ни възстановят парите в бъдещо пътуване.
- Хората ще се страхуват ли да пътуват отново, след като излезем от извънредното положение? Вас страх ли ще ви е?
- Като гледам какво се случи сега по Великден, когато помолиха да не се излиза... А и има извънредно положение, в което трябва да съобразиш личното си с общото - очевидно не ги е страх. Виждам много често по улиците хора, които гордо вървят без маски. Нарушават правилата и се чувстват някак си революционно настроени или не знам как. Наистина не го разбирам това. Та едва ли ще се страхуват толкова.
От една страна, ще бъде съвсем различно - не мога да си го представя какво ще е. Любопитно ми е как ще се промени светът, защото това наистина ще стане. Той вече е променен, не е същият. И как всичко това ще ни се отрази, в каква посока.
Тайната ми надежда е, че това ще бъде в някаква степен и за добро. То е много лошо, ужасно и по-голямата част от него е зло. Но мисля, че в някаква малка степен можем да извадим поука, да има някакъв смисъл. Разбира се, това ще е за добро, но за хората, които го търсят, които го искат, които са инвестирали в доброто. За хората, които инвестират в завист, в злоба, в занимаване с това кой, къде, какво, защо и които в собствения си живот са също толкова зли, колкото злото, срещу което говорят, те няма как да видят доброто.
- Ходихте ли на църква този Великден?
- Не, аз спазвам всичко, за което ме молят. С някои неща не съм съгласен. Особено за парковете и градинките - дразни ме, че не мога да мина през тях, без да сядам и да се разхождам. Оттам ми минава пътят, ако бързам за някъде. Но разбирам, че това е част от правилата, които трябва да се спазват, и го правя, колкото и да ми е неприятно. Всичко останало също спазвам - нося маски, ходя непрекъснато с дезинфектант в джоба и всяко нещо, до което се докосвам, го обработвам с него. Дъщеря ми Яна ми го донесе, беше го купила още в самото начало.
- Как се виждате с нея?
- Тя е много стриктна. Всичко, което ми носи, го оставя отвън на изтривалката на вратата. Звъни ми, когато вече е поне на километър от вкъщи. Не иска да ме заразява. И после ме предупреждава: Напръскай го с дезинфектант, преди да го ползваш.
- Откога не сте се виждали?
- Откакто сме в извънредно положение. Виждаме се по мобилните приложения, но не и на живо. Радва ме, че по такъв сериозен начин приема нещата.
- Много хора подкрепиха българското, за да можем икономически да излезем от кризата. Вие купувате ли български продукти?
- Абсолютно винаги, не отсега. Старая се, особено когато става дума за плодове, зеленчуци, млечни продукти, те да са български. Задължително в плод-зеленчука питам кое е българско, за да си купя него.
Имам голямо доверие
в българските
производители
и наистина вярвам, че те правят всичко възможно, за да имат продукция и тя да е висококачествена. Обожавам фермерските пазари, на които хората продават собствена продукция - с тях можеш да разговаряш, те да ти разказват как точно са го направили.
Българските продукти отговарят на вкуса ми. Например аз си купувам кисело мляко, което продават в стъклени бурканчета и е с вкуса на млякото от едно време. Това си ми е сантиментален спомен.
- Правите ли си домашни илачи за силен имунитет?
- Не, никакви домашни лекарства. Вземам само тези, които са ми казали, че трябва да пия - цяла шепа неща като витамин С, селен, цинк, рибено масло и не знам още какво. Аз съм и в рисковата група, че вземам лекарства за високо кръвно, така че няма как.
- Приключихте снимките на “Откраднат живот” - ще ви видим ли и в следващ сезон?
- Надяваме се, че ще има следващ. Още повече че този се съкрати заради ситуацията с коронавируса. Беше напрегнато в последния месец на снимките. Заради риска екипите се намалиха, махнаха се всички масовки, ограничи се до минимум достъпът ни до външни лица. Работихме с всички предпазни мерки като мерене на температура, честа дезинфекция, носене на маски и ръкавици. Коронавирусът влезе и в сценария на последните серии. Имах даже сцена, в която трябваше да съм облечен в истински предпазен костюм.
- Казват, че е доста стряскащо да сложиш такъв.
- Направо ужасно! Получих паникатака. Той те затваря напълно и изпадаш в много странно състояние. Не знам хората, които работят така, как се справят и с това.
- Ръкопляскате ли на терасата си в 21 ч в подкрепа на медиците?
- Много искам, но се оказа, че около мен никой не живее. И като отворя прозореца, за да погледна дали има някой, виждам, че цялата отсрещна страна е празна. В моята отсечка в центъра на София вечер няма постоянно живеещи хора. И няма с кого да пляскам.
- Как се отрази извънредното положение на работата ви като цяло?
- За съжаление, ние, актьорите, сме сред най-потърпевшите. Нашата професия е много привлекателна, вдига се шум около нея, предизвиква коментари. Но в същото време имам усещането, че обществото разсъждава за нея като за нещо много лесно. Сега ние наистина сме потърпевши. За хората в България, които упражняват тази професия като свободни артисти, случващото се е ужасно. Защото освен самата невъзможност да работиш, да срещаш хората на живо, го има и това, че зрителите доста по-бавно ще се възстановят икономически и по-трудно ще имат средства, които да отделят, за да отидат на представление. Много по-трудно ще възстановят рефлекса си, че имат нужда и от театър, да речем, когато в живота им на първо място ще е да си платят тока, да си купят храна или да отидат с децата си някъде на почивка.
Най-вероятно театърът ще отиде на по-заден план и ще бъде отложен за някакви по-добри времена, които никой не знае кога и дали ще дойдат.
- Много актьори минаха онлайн. Това ли е бъдещето?
- Това на мен не ми харесва. Аз гледам сега представления на световни опери, предпочитам тях пред театрални представления. Колкото и добре да е заснето, професионално да е разкадрирано, не е същото. Театърът е изкуство, което трябва да се прави на живо. То се случва в конкретното време тук и сега, в тия два часа, с конкретните хора, които са дошли в салона. Това е театърът и затова той не може да бъде онлайн. Това е някакво заместване. Това е като разликата между истинския диамант и обикновения кристал. Изглеждат еднакви на външен вид, имат същата яркост на пръв поглед, само че кристалът е синтетика, пластмаса. Аз не съм за пластмасата, на мен не ми харесва. Това не е бъдещето на театъра, или поне аз мисля така.
Ако се върна към операта - всички оперни театри в момента показват свои представления, които отдавна вече не се играят, те са от техния златен фонд, те са паметта на театъра. Това го разбирам. Но да тръгнеш да споделяш онлайн представления, които са част от репертоара ти в момента, е абсурд. И няма нищо общо с идеята за това какво е театърът. То е среща на живо, иначе всичко останало вече го имаме - телевизия, кино, интернет, и те си имат своите правила, там се действа по друг начин.
Театърът живее
единствено в рамките
на времето, в което
на живо се среща
със своята публика
И в това е тъжният факт, че той умира всяка вечер. Публиката това и очаква - че това е специален ден и час за нея, в който специално за нея ще се случи нещо.
- Но вие сам записахте откъс от “Пияните”, който излезе онлайн. Защо го направихте?
- Защото Жаклин Вагенщайн ме покани да се включа в нейната инициатива с монолози, които по някакъв начин кореспондират със ситуацията и емоционалното ни състояние в момента. Беше приятно, естетско.
- Преди извънредното положение репетирахте нова постановка в МГТ “Зад канала”. Коя беше тя и какво се случва с нея сега?
- Да, пиесата се казва “Завръщане у дома” на носителя на Нобелова награда Харолд Пинтер. Тя е много важна за МГТ “Зад канала”. През 1990 г., когато пиесата излиза, театърът се отделя като самостоятелна трупа. Първата постановка, която представят тогава, е именно тази пиеса. Направи я Стоян Камбарев, светла му памет, с изключителни артисти - Ицко Финци, Руси Чанев, Валентин Ганев, Ники Костадинов, Мая Драгоманска, Илия Раев. Това беше култово представление, заради което самият Харолд Пинтер дойде в България, за да го гледа, и много го хареса. И сега, 30 години по-късно, пак в същия театър правим пак същата пиеса. Явор Гърдев е режисьор, в ролите на Ицко Финци и Руси Чанев сега сме аз и Деян Донков.
- Кога трябваше да бъде премиерата?
- В края на март.
- Сега кога ще е?
- Най-реалистичното време е новият театрален сезон, но не знам как ще бъде организирано. Струва ми се далечно и не искам да го мисля, за да не си създавам фалшиви очаквания и после да се разочаровам. Достатъчно съм търпелив, за да изчакам и да видя какво може да стане.
