Още акценти от интервюто с председателя на Българската стопанска камара:
Мярката 60/40 беше мъртвородена. Това беше изключително тъжна история за това как се създават нормите в България, ниската компетентност на законодателя, непознаването на бизнес процесите
Първите пари, по която и да е от програмите, няма да се получат от бизнеса преди втората половина на май
Трябва икономически щаб за възстановяване
Работодателите не спят - те стават през нощта, пишат си на листчета, виждат какво не са направили, гледат без кои хора могат, смятат къде са сбъркали, за да оцелеят
Държавата спешно трябва да осигури ликвидност на цялата икономика
Сезон 2020 може да разчита на автомобилния турист, което лимитира географията до българи, турци, румънци и молдовци
БСК е доайен в работодателското движение и е преживяла страшно много неща - всичко през тези 40 г. ни е създало имунитет за новите предизвикателства
- Г-н Радев, държавата отдели 4,5 млрд. лв., за да помогне на бизнеса да се справи с коронавируса. Ще успее ли да го интубира, или ще трябват още мерки?
- Разбира се, че е по-добре от нищо. Гледайки стандартите на източноевропейските страни, които предвиждат между 8 до 20% от брутния вътрешен продукт за подкрепа на бизнеса, при БВП от 120 млрд. у нас най-ниската стойност е около 15 млрд. Тези 4,5 млрд. са 1/3 от стандарта, който се отделя в Хърватия, Румъния, Чехия. От тази гледна точка аз го приемам като анонс и първа стъпка, която ще бъде последвана поне от удвояването на този ресурс, който трябва да бъде инвестиран в българския бизнес.
Хубавото е, че се прави тази стъпка, но смятам, че тя не е достатъчна. Това са 8 мерки, които бяха анонсирани в началото на седмицата от финансовия министър, но дяволът е в детайлите. Много е важна скоростта, с която ще стигнат парите до стопанските субекти. Много е важно колко бюрократизирана ще бъде самата система по отпускането им, защото всички тези мерки, ако нямат практически резултат, ще са просто едно чудесно пожелание и няма да доведат до ефект.
- Не закъсняха ли твърде много, мина повече от месец, след като бе обявено извънредното положение?
- Искам да ви поправя, идват 40 дни след обявяване на извънредното положение. Като проследим първата мярка - 60/40, която се емплементира около 40 дни като взимане на решение, като дефиниране на нормативните условия за получаването и реално първите пари, които ще стигнат до компаниите, ще са в края на април. По тази аналогия можем да очакваме, че първите пари, по която и да е от програмите, няма да се получат от бизнеса преди втората половина на май.
- 60/40 тръгна бавно след ремонт. В последното интервю за вестника казахте, че поемането и на част от осигуровките при схемата не е идеално решение, но е по-добро. Това ли е причината през последните дни да има ръст на фирмите, които кандидатстват по тази програма, или е, защото няма друг ход?
- Този разговор е дълъг, а и вече не виждам смисъл да се води. Тази мярка беше мъртвородена.
Самото постановление 55 бе издадено върху несъвършения закон за извънредното положение, оттам се наложи редакция на самото постановление, после се установи, че то не може да бъде по-добро, ако не се промени законът. После се промени законът, за да може дефинициите в самото постановление да станат релевантни и изпълними.
Това беше изключително тъжна история за това как се създават нормите в България, ниската компетентност на законодателя, непознаването на бизнес процесите. Тя вече е факт и все пак е някаква подкрепа, но не за бизнеса, а за заетостта, тоест за работниците. А компаниите са по-скоро трансферната черна кутия, в която постъпват тези помощи и те дистрибутират до отделния човек.
Има бизнеси, в които тази мярка работи, и други, в които тя не е приложима. Това, което всички установяваме, е, че в момента имаме по-висок интензитет на апликациите за помощта, а това се дължи на факта, че все повече отрасли се идентифицираха като подходящи за мярката.
- Какви трябва да са следващите стъпки? Ясно е, че на 13 май икономиката ни няма да се събуди оздравяла? Не трябва ли да има различни сценарии, защото има прогнози, че от тази криза ще излезем през 2022 г.?
- Така е, права сте, че сега е моментът да се правят различни сценарии за развитието на българската икономика. Координатната система, в която се развива икономиката ни, на първо място е отвореността на пазара, голяма част от българския износ зависи от стабилността на международните пазари. Българското потребление, за съжаление, е много малък фактор в ръста на БВП за разлика от големите световни икономики. На първо място, ние зависим от възстановяването на международните пазари и на веригите на доставка. Една малка компания започна да произвежда шлемове, което сега е изключително полезно. Веригата на доставка е прекъсната, защото не може да се достави суровината, от която се изработват, и те вече започват да издъхват.
- Правителството каза, че ще има бизнеси, които ще умрат и те не се нуждаят от спасяване.
- Така е, но коректният анализ трябва да раздели на две тези стопански покойници. Едните, които са били в реанимация и преди кризата, и други, които се случиха заради кризата. Факторът криза удари най-много индустрията на услугите. От друга страна, точно този отрасъл е един от най-лесно възстановимите. Но в индустрията нещата се планират с месеци напред. Има машини, които се произвеждат за 10 месеца. Щастливите умове са онези, които могат да видят икономиката 3 месеца след кризата, защото тя започва да ражда нови потребители и потребност от нови стоки. Въобще не знаем какво ще правим след кризата, сигурните неща са, че ще има нужда от лекари, учители, гробари.
- Туризмът и транспортът са в нокдаун. Какви спешни мерки могат да се предприемат?
- Българският туризъм прави 30% от приходите си за първо полугодие, втората половина на годината е силната. Туризма го няма, но успяхме да артикулираме, че ще го има, макар и променен. Виждам, че в съседни държави, които са конкурентни дестинации, започват да се подготвят за посткризисния туризъм, свързан с регулярност на изследване на персонала, точката на влизане, социалната дистанция - разстояния между шезлонги и чадъри, масите в ресторантите. Моят призив бе много бързо да започне да се работи за такива стандарти.
Ген. Венцислав Мутафчийски даде пример за хотелиер от Велинград, който е задал въпроса: Как да направя така, че да спазвам правилата и да работя, защото имам запитвания от хора. В Турция и Гърция започват да работят по такива протоколи за поведение. В Чехия от 15 май е обявено отварянето на хотелите.
Връзката с транспорта е кошмарна, защото в България голяма част от туристите - между 70 и 80%, пристигаха по въздух. Реалистичната прогноза за сезон 2020 е, че ние можем да разчитаме на автомобилния турист, което лимитира географията до българи, румънци, турци и молдовци.
- Има бизнеси, които процъфтяват в условията на криза. Ще могат ли те да се окажат спасителният пояс за икономиката ни?
- Да, има такива, които в момента правят рекордни постъпления, но за съжаление, те са много малка част от икономиката ни. Това са основно високотехнологичните интернет базирани индустрии. Тази сутрин (интервюто е взето в четвъртък - б. а.) получих писмо от предприемач, който ми напомни мои думи преди 2 г. пред млади интернет предприемачи. Те ме попитали: защо не избухва интернет индустрията в България. Моят отговор бил: как да избухне, като вие в момента живеете щастливо и много спокойно, имате пари и си гледате жените, а истинските технологични пробиви се случват тогава, когато има криза.
- Каква ще бъде тази криза, някои експерти казват, че тя ще е кратка, но мъчителна, други -дълга и тягостна? Съпоставима ли е с кризата от 2008 г.?
- Не, тя е много различна. Тогава изчезнаха парите, а сега пари има. Тогава изчезването на парите доведе до срив на активите, а сега голяма част от активите са непроменени. Отделно кредитните ваканции, които се въведоха, позволяват активите да останат у предприемачите. Това, което изчезна сега, е пазарът. Китай почти изцяло възстанови производството си, но какво от това? В момента пазарите не искат нищо китайско, защото произведеното от тях не може да стигне до техните продукция. По моя преценка ще тръгне изведнъж възстановяване на производството, а след това ще падне индустриалното потребление заради ниската кондиция на пазарите, и едва след това ще се синхронизират двата процеса.
- Има ли вероятност България да се окаже привлекателна дестинация за Китай?
- Това вече се написа от анализаторите. Сега се установи колко скъпо нещо е логистиката и всички потребители на китайската индустрия станаха заложници на тази скъпа и трудно преодолима бариера. Един от изводите може да е, че, ако е на Изток, е по-добре да е европейския, а не азиатския, защото в крайна сметка логистичните канали оттук до Централна Европа са много повече.
Приятно изненадан съм, че сривът на пътническо-авиационния пазар не е същият като на карго полетите, които са с много малък спад.
- Има ли идея бизнесът как ще се събуди на 13 май? Ще отворят ли заведенията, ресторантите и има ли някакви препоръки или знаци от държавата при този оптимистичен сценарий?
- Не. Знакът, който дава държавата, е оправяйте се сами. Вярвайте ми, те в момента не спят, те стават през нощта, пишат си на листчета, виждат какво не са направили, гледат без кои хора могат, защото голяма част от икономическите системи работят с ограничен човешки ресурс и в момента става едно голямо разчистване на бизнеса. Ти разбираш къде си сбъркал при инвестициите си, хората виждат грешките си в работата и установяват, че за едно работно място има трима души.
- Кои са най-спешните мерки, които трябва да се вземат, за да се оздрави бизнесът?
- На първо място, е осигуряване на ликвидност на цялата икономика.
Второ - хиперактивност на държавата като частноправен субект. Какво означава това? Тя възлага в момента всички онези дейности, за които няма да подари пари или да ги даде по мярка, а ще плати за честно положен предприемачески труд. Всичко слагам тук - от инфраструктура през обществени поръчки, които дремят и не са извършени.
Дори да има в момента отчетливо, видимо либерализиране на Закона за обществените поръчки, да не е толкова нисък прагът - 30 хил., нека се направи до 100 хил. и да е без сложните процедури, а да е на пряко договаряне. Защото тогава държавата хем ще свърши полезна за обществото работа, хем парите ще отидат в икономиката и стопанските субекти и те ще се разплатят на работниците. Когато искаш да спасиш националната си икономика, възлагаш на нея да ти произведе необходимото.
Трето - да се направи икономически щаб за възстановяване. Макар и малка, българската икономика е изключително разнообразна и навсякъде се случват и добри, но и лоши неща. Преди дни академик Ревалски ми каза нещо много интересно, че институтите по биохимия и микробиология на БАН са преценили, че нямат време да създадат ваксина за COVID-19, но сa се концентрирали върху това кое от вече лицензираните лекарства може да помогне. Това е предприемачески проект, който, ако успее, на мига става бестселър не само на българския пазар, но и в цяла Европа.
- БСК става днес на 40 г., какво ще посъветвате членовете си в този труден период?
- БСК като доайен в работодателското движение е преживяла страшно много неща. Тя е създадена през 80-години в условията на държавно регулирана икономика. Преживяла е тоталитарен режим, посрещнала е демокрацията, държавната собственост е станала частна, но в крайна сметка нашата история и различните препятствия, през които сме минавали през тези 40 г., са ни създали имунитет за новите предизвикателства. Никой не знаеше за това предизвикателство, което сега имаме, но предприемаческата класа има рефлекса да оцелее, да види малко по-далеч.
В момента е по-лесно да се говори за икономиката през 2025 - 2030 г., отколкото за икономиката през август тази година. Може да изглежда парадоксално, но късите прогнози са дефицитни и нужни. Надявам се, че почтеното отношение на държавата към бизнеса е в основата на съхраняването и на обществото, защото ние сме данъкоплатците, които чрез данъците гарантираме съществуването на обществото и държавата. И в момента на ход е държавата. Тя няма да направи парите на българския бизнес, никога не го е правила. Тя може да създаде едни добри условия, в които един път предприемачът да успее и второ, да даде кесаревото кесарю.
Визитка
Роден е на 21 юли 1960 г. в София
Завършил Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, специализирал маркетинг и мениджмънт в САЩ
Работил в Софийски градски съд и в програма “Хр. Ботев” на БНР
През 1992 г. създава Дарик радио
Председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара
