- Сега лекарите трябва да пестят сили - пикът идва
- Във ВМА ме впечатли един абитуриент, който помага като санитар
- Пандемията ме научи да вярвам, а не да подценявам
- Диян, откога сте доброволец във Военномедицинската академия?
- От седмица.
- Как разбрахте, че там търсят доброволци?
- С обявяването на извънредното положение през нощта на 12 март. На брифинга, който даде тогава министър-председателят, обяви, че и студенти ще бъдат включени, за да помагат. Изчаках няколко дни, за да видя по какъв начин точно ще се обяви това. Междувременно се свързах с ВМА, които ми казаха, че там също може да се доброволства. Изпратих мейл, за да заявя желанието си Приеха ме и започнах. Няма да забравя и първия въпрос на доц. Георги Попов, ръководител на Катедра “Инфекциозни болести” и зам. -началник на ВМА: “А вие с каква експертиза разполагате?”. Това е въпросът, който винаги съм очаквал да ми се зададе.
- Кой курс сте?
- През февруари завърших семестриално Медицинския университет в София и вече съм стажант-лекар.
- Защо решихте да станете доброволец?
- С извънредното положение занятията ни в университета бяха отменени. На мен ми остава само да се явя на държавни изпити, но тъй като всички срокове се изместиха, реших да оползотворя времето с това, за което уча.
- Имате ли контакт с пациентите с COVID-19, във ВМА те са най-много? Какви са задълженията ви?
- Доброволците в клиниката не контактуваме с настанените пациенти с COVID-19, но имаме контакт с такива в лабораторни условия. Клиниката продължава да работи и помагаме на лекарите с прегледите - снемаме анамнеза, статус, преглеждаме, преслушваме и ги консултираме. Вземаме и проби за COVID-19, когато има съмнения.
- Как преминава един ден и колко често сте в болницата?
- В болницата съм почти всеки ден. Работата там започва с рапорт, на който обсъждаме пациентите какво се е случило през нощта, дали има нови или влошавания, терапията. Коментираме какво трябва да се прави през деня. След това отиваме по кабинетите - те са 3 и пред тях обикновено винаги има опашка от пациенти за преглед.
- Колко още доброволци има с вас?
- Желаещите са много. Иначе в Инфекциозната клиника сме шестима, като някои изпълняват повече сестрински дейности. Има обаче и един ученик от 12-и клас, който ще кандидатства медицина. Тъй като и на кандидат-студентите отмениха предварителните изпити, той също решил да оползотвори времето си по този начин, което е похвално. Изпълнява санитарна дейност, но мен лично много ме впечатли. Видях и че са се организирали хора, които не са медицински лица, и те помагат с организационна дейност в голямата сграда на ВМА. Има нужда от тях.
- На какво според вас ще ни научи тази пандемия, какво ни показа?
- Показа ни, че е време за интроспекция. Показа ни и че хората са прекалено смели да вярват, че са царе на този свят и че нещо толкова малко и невидимо може да обърне посоката на вятъра. Научи ни да не подценяваме, а да вярваме. Виждаме каква е ситуацията в много други страни. Тук това не се случи, защото имаме експерти, които вземат подходящите мерки навреме. Никоя болест не може да се излекува, ако не се вземат мерки навреме.
- Какво бяхте решили да специализирате, като завършите, и има ли промяна в намеренията ви сега?
- Няма да скрия, че имам голям интерес към инфекциозните болести. Предстои да взема решение след края на кризата какво ще специализирам.
- Колко време бихте останали доброволец?
- Удължили са ни до 30 април извънредното положение в университета, така че със сигурност дотогава, но и след това.
- Имате ли готовност да се включите, ако ви извикат и при болните с новия коронавирус?
- О, разбира се. Аз ще съм първият, който ще прекрачи прага.
- Какви съвети бихте отправили към хората навън?
- Да спазват карантината и да си стоят вкъщи, да имат отговорно поведение спрямо другите хора и да спазват хигиенните норми.
- Как приемат лекарите помощта ви?
- Благодарят ни. Проф. Камен Плочев, ръководителят на Първа инфекциозна клиника, ни похвали вчера, че преглеждаме много добре и че са много доволи. Нашата помощ сега е много важна, защото лекарите трябва да си пестят силите и да мислят и да се подготвят за това, което предстои. Пикът предстои, а ние не сме започнали да изписваме пациенти, които са приети преди 2 седмици, не защото не са излекувани както трябва, а защото самото заболяване протича дълго и хората пролежават дълго. Днес видях, че ИСУЛ също обявява прием на доброволци, т.е. тази помощ е необходима и вярвам, че колегите ми ще се отзоват.
Искам обаче и аз много да благодаря на лекарите в Клиниката по инфекциозни болести. Те са изключителни. Много добри хора са, приветстват абсолютно всяка помощ и човек като част от техния екип. Това е страхотно нещо, особено за някой като мен, който иска да се учи. Благодаря им!
