Насложиха се криза върху криза, на борсите има пропадане, търсенето на сигурни доставчици и производители вдигна оборотите на някои икономики
Още акценти
Икономиките вече се разболяха
Сривът на цената на петрола е вторичен ефект от кризата. Погрешно е да се мисли, че Русия ще пострада
Трудно е да се предвидят последиците за България, но ще има щети за икономиката
- Ще се разболеят ли от коронавирус и икономиките, г-н Хърсев? Коронарецесия е термин, който вече влезе в обращение.
- Разболели са се вече. Въпросът е, че нямаме никаква идея как ще протече особено в бъдеще този процес. Не се случва често това, което наблюдаваме. Няма достатъчно историческа информация, за да бъде предвиждано.
- Защо смятате, че коронарецесията е факт? Какви са симптомите?
- Като че ли има два различни канала на въздействие. Първият са преките, реални проявления по веригата на доставките. Поради наличието на карантини в страните, засегнати от вируса – основно Китай и Южна Корея и останалите азиатски държави, които са едни от най-големите производители на редица стоки. Сделки не се изпълняват, забавят се доставки. Това е първата вълна на едно разстройство на икономиката, което забелязваме.
- Има ли и по-скрити признаци освен преките?
- Аз бих добавил измененията в търсенето. Когато едно предприятие не произвежда, то и не потребява. Не потребява горива, енергия, суровини. Оттам това
ще се отрази
и върху цените
на суровините
Цените на суровините ще въздействат в различни посоки.
- Финансовите системи податливи ли са на тези процеси в реалните икономики?
- Те са другата посока на въздействие на коронавируса, която бих нарекъл косвена - чрез финансовата система. И там вече наблюдаваме една реакция на борсите, които предусещат и вече реагират – както от очакваното въздействие на и върху цените, така и на финансовите резултати на корпорациите, които се търгуват на фондовите борси. Вече има
спад на цените
на акциите,
който
продължава
повече от
а10 дни,
и то постоянен.
- Има ли някакви особености в тази реакция, не са ли типични борсови движения при рецесия например?
- Интересното при тази вълна от паническо намаление на борсовите курсове е едновременното спадане освен на акциите и на цените на облигациите, т.е. ценните книжа с фиксиран доход. Обикновено когато има паника в отделни отрасли, реагират ценните книжа с променлив доход, докато тези с фиксиран доход остават стабилни а понякога дори се качват, тъй като остават алтернатива за вложенията. В случая има едновременен спад и на двете, което говори за общо разстройство на икономиката. Това е типично за състояние на рецесия. Финансистите използват термина “пропадане”.
- Можем ли да го наречем коронорецесия това пропадане?
- Аз мисля, че не, защото рецесиите, т.е. сриването на икономиките, са процеси с фундаментални основания с причини в самата икономика. Случаят едва ли е такъв, макар че светът наскоро излезе от една дълбока депресия, съпоставима с тази от 30-те до 40-те години на 20 век. Имаше известни подозрения, че благодарение на мерките от държавите, от централните банки чрез отрицателните лихвени проценти за стимулиране на икономиките и мощната ликвидна подкрепа рецесията се е отдалечила. Аз мисля, че симптомите са по-скоро туширани и икономическият растеж от последните години е симулиран резултат от тези екстремни мерки. Тя, рецесията, обаче си стои и продължава като процес, затова бе невъзможно възстановяването на лихвените нива.
- Тогава какво имаме? Икономиките са като пациент с традиционен грип и коронавирус ли?
- Имаме наслагване на криза върху криза. Никой не е в състояние да прогнозира какво точно ще се случи и кога ще се случи. През последните десетина дни има много интересни процеси. Може би от самото наслагване.
- Кои са тези интересни процеси?
- Един от най-странните е видимото пренасочване на търсенето, на поръчките към считани за по-сигурни доставчици и производители. Защото страни, които би трябвало да имат сериозно отражение от тази паника – САЩ и Германия, показват повишение на икономическата активност. САЩ
отбелязва
през януари
ново
рекордно
ниско ниво
на
безработица Германската индустрия отчете през януари най- големия си обем поне от 2014 г. насам. Въпреки че трудно се поддържа тази структура, базирана на доброволна статистическа отчетност, възможно е да се окаже, че те ще се движат в рамките на предкризисните си нива.
- Всички тези процеси могат ли да пренаредят световната икономика?
- Не вярвам процесите да са толкова дълбоки, че да се случи. Но да даде отражение, да. Няма начин да се провежда масова антипандемична политика със спиране на производствени процеси, с опити за
дистанционна
работа на
фирмите от
домовете,
всички тези мерки няма как да не се отразят, но и не могат да се случат за дълго.
- Ще има ли по-силно и по-слабо потърпевши отрасли. Например транспорт, туризъм, фармация?
- Как точно се разпространява икономическата зараза, не е ясно и затова има изненадващи реакции. Например спадане на цените на горивата, те нямат нищо общо със самата вирусна инфекция. Няма особено голяма интензивност в държавите, основни доставчици, няма точно сондьорите да са заболели. Но този отрасъл реагира от вторичното въздействие.
- Доста силно е това вторично въздействие, петролът се срина с 30%. Има наслагване и на спекула, или…
- Няма спекула, нарича се ценова война, неразбирателство между страните производители- Саудитска Арабия и Русия. Саудитите свалят рязко цените от днес, явно за да покажат, че не в техен интерес е това, което предлагаха - свиване на производството. Този чисто ценови дъмпинг показва, че Саудитска Арабия е в състояние да издържи. Много разпространено и много погрешно е мнението, че Русия страшно много зависи от това и когато цената падне, това е начин да се накара Русия да страда. Всъщност износът на петрол е излишъкът на руската икономика, тя е огромна и затворена в своята самодостатъчност.
- Щетите от това наслагване на криза върху криза за малките държави като нас по-големи или по-малки ще бъдат?
- Засега не са забелязани такива, но ние нямахме и наличие на вирус и съответно мерките не бяха толкова строги, както в ситуация на очаквана епидемия. Буквално от дни е това ново състояние, трудно е да имаме някаква прогноза. Ще има щети. Факт. Трудно е да се прогнозират подобни негативни последици, защото те нямат предистория. Коронавирусът от гледна точка на икономиката е един случаен фактор. Как ще се развие самата епидемия, в каква степен ще бъде засегната страната от този чисто биологичен факт в момента се съмнявам, че някой може да каже.
- Ако настъпи масова паника, подобна на тази в Италия, не е ли логично да очакваме вече случили се неща- дефицит, спекула, черна борса, поскъпване?
- Паниките са познато явление, виждали сме най-различни. Възможно е дори и това, че с вас сега дискутираме подобни теми, да ги предизвика или засили. Може да се стигне до презапасяване, до нарушаване на ритмичността на снабдяване с определени стоки, основно с трайни хранителни продукти.
- Вече има спекулативни цени на бензин например…
- Бензин и нефт не са стоки, с които можеш да се запасиш. Първо ще му свършат тубите на спекуланта. Освен това парите ще му свършат. Така че някакви подобни явления на масово купуване на стоки и на горива може да има само в кратък период при силна паническа вълна. Ако няма нарушение на снабдяването, ако не спре рафинерията, този процес няма как дълго време да създава затруднения. И спекулантите ще видят, че резултатът е дълбока загуба за тях. Спомнете си Джек Лондон, Белю Пушилката и яйчената му спекулация, която трая точно докато дойдоха жените с яйцата. Опитите да спечелиш от чуждия проблем са обречени - достатъчен е един сериозен доставчик и край на спекулата. Не съветвам никого да я опитва.
CV
Роден е на 19 октомври 1961 г. в Димитровград
Завършил е Немската гимназия в София и специалността “Финанси” във ВИИИ “Карл Маркс”
Докторската му дисертация е на тема “Еволюция на парите”, 1990 г.
Доцент е по банково дело в УНСС
Бил е подуправител на БНБ
В различни периоди е бил член на бордовете на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка и БРИБ
Женен, има две дъщери
