Как ракетният апокалипсис може да дойде заради едното нищо
През 1888 г. железният канцлер Бисмарк е осенен от пророчество: “Един ден, казва той, великата европейска война ще започне от някаква проклета глупост на Балканите”. 28 години по-късно Първата световна война започва от изключително глупавия атентат в Сараево.
Дали днес някаква “проклета глупост в Ирак” няма да сложи началото на световна война? След като американски дрон ликвидира на летището в Дамаск генерал Касем Солеймани, националния герой на Иран, а също и на Ирак, Сирия и Ливан, то Техеран се закле да отмъсти. Тръмп пък отвърна, че САЩ ще отговорят с
удари, “каквито
светът никога
не е виждал”
– любима фраза на американския президент по всякакви поводи. Вече имало 52 набелязани цели в Иран, включително и културни обекти.
Няма само талибаните да рушат древни статуи на Буда, я!
Но най-вероятно начело в списъка за поразяване са трите основни рафинерии, а без тях Иран остава без поминък. В огорчението си той би могъл да изстреля част от своите хиляди ракети с малък, среден и доста голям обсег по посока на американските бази в Близкия изток, а може би и към Израел и Саудитска Арабия. Както е известно, Израел има сериозен ядрен арсенал, а за Саудитска Арабия също битуват съмнения. От доста време Риад си сътрудничи с Пакистан в ядрените изследвания, а преди години хвърли в Йемен бомба, която оформи нещо като гъбата над Хирошима.
Ако се стигне до размяна на ракетни удари, САЩ вероятно ще си поставят за цел
да превземат
Иран, за да го
демократизират
За целта те ще се опитат да мобилизират съюзниците в НАТО, но тъй като едва ли ще постигнат консенсус, вероятно ще се оформи нещо като “коалицията на желаещите”, сред които ще блести България със своите рейнджъри.
Това е сценарият, ако всеки си изпълни заканите. За щастие, властите в Техеран мислят рационално и едва ли биха поели подобен риск. Основните играчи в конфликта не си представят мащабна война - те просто си го мерят. Но теренът, на който си го мерят, е така наситен с неуправляеми въоръжени групировки, че нищо чудно в един момент да се случи “проклетата глупост” на Бисмарк.
През 1888 г. Балканите все още са били оспорвана територия с най-различни етнически, национални и религиозни групировки, готови във всеки момент да се сбият. Освен това към тази територия са имали претенции три големи, но залязващи империи – Австро-Унгария, Русия и Турция. Глупостта е била силно вероятна.
Същото е днес на територията на Ирак и Сирия. Тук си мерят силите САЩ, Русия, Турция и от време на време – Израел, Саудитска Арабия и Катар. Понякога те действат заедно, понякога си нанасят удари и после дълго се сдобряват. Освен това на тази територия воюват шиити със сунити, 2-3 различни кюрдски групировки, останки от ИДИЛ, “Ал Кайда” и десетина други автономни и полуавтономни формирования.
Достатъчно е
някое от тях да
потърси геройска
изява
и заслугата спокойно може да се припише на Техеран.
В Ирак още от октомври миналата година започнаха масови протести и демонстрации срещу кого ли не, но най-вече срещу американското присъствие. Често тези демонстрации прерастваха в престрелки, загинаха стотици. Най-различни терористични групировки нападат полицията, войската, държавните институции, както и една друга. И ето, че на 27 декември американската база К-1 край Киркук бе обстреляна с ракети, загина един американски наемник, а десетина пострадаха. В отговор американските самолети удариха 5 полеви лагера на “народното опълчение” край сирийско-иракската граница и убиха 32-ма бойци. Последва нападението срещу американското посолство в Багдад , при което тълпата изпочупи камерите за наблюдение и подпали приемната. Естествено, че на мястото се явиха лидерите на всички иракски бойни групировки, за да направят фотосесии.
Но едва ли зад всичките тези нападения стои ръката на Техеран. И едва ли Техеран би могъл да ги спре. Още по-малко може да ги спре правителството в Багдад, което никога не е имало реална власт над страната, а на това отгоре сега е в оставка. Парламентът помоли американците да си тръгнат, в резултат дойдоха още около 3 хиляди.
Американците са
силно изнервени
от друго едно събитие – учението “Пояс на морската сигурност”, което се състоя от 27 до 30 декември в Персийския залив и Индийския океан с участието на военни кораби от Иран, Китай и Русия. То пък започна в деня, в който бе нападната американската база край Киркук. Според иранския контраадмирал Хосеин Ханзади, САЩ са се опитали да го прекратят, но не са успели.
Дали има нещо общо между морското учение и атаката срещу базата К-1? Едва ли, но в длъжностните характеристики на големите държавници и военни е да са параноици.
Най-големият параноик в американското правителство доскоро бе Джон Болтън, бившият съветник на Тръмп по националната сигурност. Той е вероятно най-големият ястреб в историята на САЩ. Като помощник държавен секретар при президента Джордж Буш - младши той е човекът, който убеди Белия дом, че Саддам Хюсеин крие оръжия за масово поразяване. Сега пък той е главният агитатор за смяната на режима в Иран.
През юни миналата година Иран свали над Персийския залив американския разузнавателен безпилотник “Глобален ястреб”, който струва 130 милиона долара. По настояване на Болтън Пентагонът подготви наказателен удар по редица обекти в Иран, но в последния момент на Тръмп му дойде друг акъл и го отмени. Болтън продължи да настоява и в крайна сметка бе помолен да си подаде оставката.
Сега обаче
импийчмънтът на
Тръмп заседна
между Камарата на представителите и Сената. Демократите отказват да придвижат документите и настояват Джон Болтън да даде клетвени показания дали в преговорите на Тръмп с украинския президент Зеленски е имало “танто за танто”.
Болтън би могъл да се яви, а може и да не се яви. Всичко е в неговите ръце. Миналата година Тръмп уволни Болтън, сега Болтън би могъл да уволни Тръмп. Със сигурност тече скрит пазарлък и нищо чудно цената да е ударът по Ирак.
Както казваше Бисмарк…
