Иначе е добре, че ще има още 60 млн. за учителите
В нашумелия напоследък роман “Под игото” има глава, озаглавена “Пиянството на един народ”. В нея Иван Вазов описва онзи ентусиазъм, обхванал хората, възприели идеята за добра кауза, за която да се борят.
Може да се каже, че нещо подобно се случи и в българския парламент през тази седмица с гласуването на бюджета. Първо депутатите стигнаха почти до бой заради предложенията минималната пенсия да се вдигне на 300 лева. След това отделиха още 60 млн. лева за заплати на учителите. И така те догодина ще се вдигнат с 18, а не с предварително заложените 17%.
И човек остава с истинското впечатление, че в парламента се работи подобаващо - приемат се неща, които са в полза на хората, за да могат те да живеят по-добре. За да дойде краят на седмицата, с който да се сложи краят на това пиянство на народните представители с гласуването на партийните субсидии. И вместо предварително заложените 1 лев на глас депутатите решиха да си дадат по 8 лева. Излиза така, че докато с едната ръка народните представители даваха на хората, с другата не пропуснаха да дадат и на себе си. Тази поправка по груби сметки ще струва едни 20 млн. лева. Интересно е от кого и как ще бъдат взети пари, за да бъдат дадени на партиите? И те свършиха ли толкова добра работа през годината, че да си направят такъв щедър коледен подарък?
Ако и занапред решенията се вземат на принципа с едната ръка да дадем, а с другата да вземем, дали това може да се смята за добър тон в политическия живот. И дали депутатите могат да ни убедят, че първо мислят за тези, които са ги избрали, а след това за себе си. Разбира се, никой не е казал, че партиите трябва да съществуват без средства и това да създава зависимости. Но това не е повод да се заобиколи мнението на над 2 млн. души, които са казали, че партийните субсидии трябва да се намалят.
Или, ако мога да си позволя да цитирам премиера, какви уйдурми станаха през последните дни, че се стигна до това решение?
Вече всеки петък
видеозавещание
на седмицата от
нашите репортери
