Няколко поколения бяха метнати, че т. нар. осигурителна система е нещо, което работи
В петък бе поискана и получена оставката на министър Бисер Петков. Това се случи по много причини, но основната е, че 200 000 жени ще получават по-малко пари от пенсиите си от два стълба, вместо, ако се бяха отказали от втория и си бяха давали парите само в първия. Това бе изводът от разследването на колегата Виктор Иванов, което стана първият текст на сайта на “24 часа”, преминал 1 млн. уникални прочитания.
Заради огромния отглас правителството се стресна, иначе вероятно отново щяха да се дрънкат глупости за доходност, инвестиции и стълбове. Всъщност лъсна един огромен грабеж, съчинен от група тарикати през деветдесетте, който прехвърля в частни ръце парите на народа, с които те са правят на Уорън-Бъфетовци. В момента по този начин са иззети от хората над 3 млрд. лева за т. нар. доброзорно осигуряване. Единственото сигурно нещо в тази система е, че поне 100 000 000 лв. са присвоени легално с т. нар. такси за управление. Не трябва да се забравя съучастието на профсъюзите в този грабеж, на фона на който КТБ изглежда джебчийска кражба в трамвая. Ако сме честни, Бисер Петков има най-малка вина за тази глупост за разлика от шайката разбойници преди него, за които разстрелът е най-малкото наказание. Заслужават да бъдат разчекнати на четири, докато задниците им се пекат на бавен огън.
След малко ще продължа с пенсиите, но да се върнем на журналистиката. Истинско значение и влияние медията има, когато показва функционална грамотност. Когато журналистите разбират новините и ги съобщават по разбираем начин на аудиторията. Тогава има голям импакт, а не като повтаряш безкритично празните приказки на целокупното чиновничество и важните началници. Както за децата в шести клас е важно да са придобили функционална грамотност и да разбират какъв смисъл имат изреченията, които четат, тъй и журналистите трябва да разбират смисъла на фактите и явленията и да ги съобщават по начин, който ги прави още по-ясни. Това са смисълът и величието на свободната журналистика. Но освен свободна журналистиката трябва да е и грамотна.
Не само да знае къде се слагат запетайки (това също е много важно), но и да разбира явленията. На общия национален дефицит от умни хора медиите се оказват един оазис, където трябва да работят умни и задълбочени хора, които разбират какво им се говори. Това е много важно за оцеляването ни като нация. Защото, колкото и да викаш “Долу” или “Да живей”, ако няма Виктор Иванов да ти каже какво се случва, е все тая. Колкото и хора да четат във фейсбук нещо, ако няма достойна медия, която отглежда и защитава компетентни журналисти, които да имат очи за важното и същественото, няма да има кой да го напише или каже. Преди 20 години група млади тогава български журналисти се обучавахме в разследваща журналистика в Лондон в курс, организиран от ВАСЕЕ. Тогава у нас битуваше разбирането, че журналистическо разследване е нещо, подхвърлено от някоя служба.
Единият лектор - Уилям Мадър, дългогодишен ръководител на бюрото на “Нюзуик” в Лондон каза: “Да, журналистиката тип “Дълбокото гърло” е нещо много важно. Така с подхвърлен материал беше свален Ричард Никсън (т. нар. афера “Уотъргейт” и “Дълбокото гърло”, тайнственият източник на Боб Уудуърт и Карл Бърнстейн), но много по-важна е т. нар. дълбочинна журналистика, която слиза под повърхността на фактите. Това също е журналистическо разследване и то е много по-важно.” Днес осъзнавам колко прав е бил този човек.
Сега пак се връщам на темата за пенсиите, че стана малко самохвално.
Няколко поколения бяха метнати, че т. нар. осигурителна система е нещо, което работи. Частните фондове са частен случай, но от големия проблем - фалшивата реалност, че може да се получава пенсия, ако през целия си живот се осигуряваш. Това е възможно само при безкрайна Понци схема. Тоест, ако лицата, включени в осигурителната система, се увеличават непрекъснато. Или ако се раждат повече деца, или българите се увеличават механично чрез приток на чужденци, които се осигуряват тук. Както на всички е известно, България е в демографска криза, раждат се по-малко деца, макар да има приток на чужденци у нас, той не е достатъчен, за да се поддържа такава огромна Понци схема. Тоест, ако България иска устойчиво бъдеще, трябва да се помисли сериозно за коренно различен модел на пенсионна система, защото на тази Козлодуйският бряг е неизбежен.
По скромното ми мнение пенсията трябва да е държавна, защото е отговорност на държавата да се грижи за безпомощните членове на обществото, а финансирането да става по напълно различен модел, защото този, сегашният, е категорично катастрофирал - той е сгрешен още когато бе въведен. Осигурителният институт трябва да бъде национализиран, а пенсиите да се изплащат директно от държавния бюджет.
Сегашните осигуровки правят цената на труда у нас твърде скъпа. От това страдат работещите, които не получават достатъчно пари, страдат и работодателите, които плащат много въпреки уж ниските данъци у нас.
Едната посока е ставката на плоския данък да се промени - пак да е плосък, но примерно 15%, но без никакви т. нар. осигуровки, което реално ще е облекчение и за работниците, и за работодателите въпреки формалното увеличение на данъка. И някаква форма на косвен данък, която да пълни още бюджета, за да могат да се изплащат пенсиите. Това няма и много да обърка сметките на държавата, защото сега дефицитът в осигуряването тъй или иначе се компенсира от държавния бюджет всяка година, откакто е създаден този сбъркан модел. Примерно акциз върху безалкохолните напитки или върху тока и някои луксозни стоки, за да има социална справедливост - богатите да плащат повече. Струва си да се обсъди дали изобщо да има различни по размер пенсии. Те и сега са ограничени директивно - има таван на размера им, има таван и минимален размер на осигуровките. Тоест вярата, че някой си изработва по-висока пенсия, е сравнима с вярата в чувала на Дядо Коледа. Време е да пораснем.
