Дано това събуди Европа
Щом Тръмп вдигна митата, Брюксел хлъцна и взе да вие на умряло. А трябва да се радва, че най-сетне Европа е освободена от вредната хипноза, наречена неолиберализъм, глобализъм и “свободна търговия”, която бавно, но сигурно я дърпа към дъното на хранителната верига.
Защото фактите говорят, че
развитието винаги се постига чрез протекционизъм,
дирижизъм и държавен сектор в икономиката – друг начин просто няма. Високи мита – развитие. Ниски мита – упадък.
Това е тайната на американския успех още от самото основаване на държавата. Американската революция започва с т. нар. Бостънско чаено парти, което всъщност е бунт на колониите, които искат сами да налагат мита и да прибират парите, а не да им ги прибира британският крал.
Духът на протекционизма е толкова силен в младата американска държава, че Джордж Вашингтон, първият американски президент, се явява на инагурацията си през 1789 г. в костюм от грубо американско шаячно сукно, все едно с аба и потури, макар че е най-богатият човек в колониите, гардеробът му е пълен с европейски рединготи и фракове. С това той казва – изберете американското! Не купувайте английските и френски боклуци!
Може да се каже, че първият теоретик на протекционизма
е създателят на Уолстрийт, финансовият министър при президентството на Вашингтон - Александър Хамилтън. През 1789 г. той депозира в Конгреса икономически доклад, в който се твърди, че “производствата, които са в начален стадий на развитие”, трябва да бъдат защитавани и подкрепяни от държавата, докато успеят да се изправят на крака. Освен за протекционизъм докладът настоява за публични инвестиции в инфраструктурата, за изграждането на национална банкова система и така нататък и така нататък – все нещата, които глобализмът обяви за табу.
Ако днес България назначи за финансов министър подобен мислител, Брюксел веднага ще я принуди да го уволни и да го прати да пасе овцете. Може и путинист да го изкарат. Само че портретът на Хамилтън е на банкнотата от 10 долара и няма как да се изтрие.
Защитните мита са и причината за американската гражданска война
(1861-1865 г.) – Северът налага високи тарифи, за да подкрепя своята промишленост, докато Югът държи на свободната търговия, за да пласира в Англия памука от робските плантации и да внася последната мода костюми. Линкълн отначало няма никакво намерение да освобождава робите, но щом става президент, първата му работа е да вдига митата до 50-60 процента. Вбесен, Югът обявява независимост и напада федералния гарнизон в Чарлстън, щата Южна Каролина.
Няколко години след края на гражданската война в САЩ президент става нейният герой №1, генерал Юлисис Грант. Когато Лондон започва да го притиска да подпише договор за свободна търговия, той отговаря: “След 200 години, когато Америка извлече от протекционизма всичко, което той може да предложи, тя също ще приеме свободната търговия!”.
Преди войната Югът е много по-богат от Севера, но пък Северът има промишленост и затова в крайна сметка побеждава.
Промишлено развитата държава винаги има военно предимство
пред аграрната или сервизната икономика. Войната в Украйна показа на Запада, че вече няма заводи, които да произведат достатъчно снаряди, докато много по-бедната Русия все още ги има предостатъчно.
Този извод не дава на Чичо Сам да спи спокойно нощем. Неолибералната утопия се оказа убийствен наркотик, а пробуждането – много закъсняло и мъчително. С огромно закъснение Чичо Сам осъзна, че делът на САЩ в световното промишлено производство е на половината на китайския дял, и че ако нещата продължават да се развиват така, Америка ще се превърне в “бензиностанция с ядрени оръжия” - както писателят Ювал Харари преди години оприличи Русия.
Истината е, че целият 200-годишен възход на Щатите е осигурен от мита на ниво 50-60 процента, които от време на време спадат до 30-40, но скоро се възстановяват. Чак през 50-те години на миналия век САЩ постигат такова абсолютно превъзходство, че решават да се отворят към света, за да го накарат и той да се отвори. Уви, мъдрите азиатци намериха начин да направят този отвор еднопосочен.
През 1992 г. милионерът Рос Перо вдигна тревога,
че договорът за безмитна търговия в Северна Америка, известен като НАФТА, неизбежно ще срине американската промишленост. Тогава той се кандидатира за президент и постигна най-високия резултат за независим кандидат в историята – близо 20 процента от вота.
“Истинските икономисти” му се присмиваха, изкараха го селяндур. Но Перо се оказа прав, а истинските икономисти – заблудени утописти. Благодарение на НАФТА великият промишлен център Детройт се превърна в призрачен град, а американското автомобилостроене се премести в Мексико. В САЩ се появи ново географско понятие – “Ръждивият пояс”.
Това са щатите, в които преди НАФТА имаше силно развита промишленост, а сега бездомни кучета вилнеят в изоставените халета.
Днес НАФТА вече е ликвидирана и Мексико тръпне от ужас в очакване на неизбежната икономическа и социална катастрофа.
В началото на ХIХ век големият немски икономист Фридрих Лист нарича този ход “да ритнеш стълбата”.
На малка България също ѝ ритнаха стълбата,
когато СССР я удари с най-високите възможни мита през 1990-1991 г.
Да напомня какво ще рече това. По онова време почти целият национален доход се реализираше в международната търговия. От нея 80 на сто бе със страните от соцлагера, а 60 на сто - със СССР.
И изведнъж всичко това бе отрязано като с ятаган. Заводите спряха, фабриките рухнаха, а тухлите бяха откраднати за външни тоалетни по селата.
Ритнаха ни стълбата и България падна по задник. Руският пазар се затвори за нас, но и пазарът на Европа бе яко залостен, а Шенген превърна визите в яйца на Фаберже. България се оказа икономически остров, на който процъфтя людоедството.
Ако това ни бе първичното състояние, щяхме да сме щастливи туземци.
Но ние изпитвахме фантомната болка от ампутираното машиностроене, корабостроене, роботостроене и така нататък. България се напълни с безработни инженери, проектанти, химици и архитекти, като най-изпадналите взеха да надничат в кофите. Това е да ти ритнат стълбата.
Спасението дойде с членството в ЕС и в НАТО. Може би затова така претупахме пазарлъците, че останахме без животновъдство и почти без земеделие, а земните недра, банковият сектор и каквото бе оцеляло от промишлеността бе дадено на чужди компании. В ЕС няма мита, но пък има квоти и субсидии, които играят ролята на точно същия протекционизъм, същата ритната стълба.
Но ако се върнем съвсем малко назад в историята, ще видим, че Европа дължи своя възход на точно същите високи мита, безогледна конкуренция, търговски войни, протекционизъм, дирижизъм и мощен държавен сектор в икономиката. Митът за глобалната хармония я приспа, дано Тръмп най-сетне я събуди.
