- Пазар, който ще се затвори за фирми извън ЕС, казва председателят на Фискалния съвет
- Все още има опасност да ни оставят в чакалнята на еврозоната
Още акценти:
- Източна Европа ще се справи по-добре със ситуацията, отколкото Западна
- Очаквам с тревога данните за изпълнението на бюджета за 2024 г. на начислена основа
- Няма друга валута в света, която може да замени долара като резервна
- Китайското проклятие “Да живееш в интересни времена” май се сбъдва, господин Дянков. След ковида, войната в Украйна, Близкия изток започва ли търговска война, или тя просто влиза в нова фаза?
- Не просто нова фаза, а нов подход от страна на Америка - едностранни действия, без да се съобразяват с международните организации и договори. Определено този подход ще разтърси световната система - това и точно това се цели от Вашингтон. Доколко този подход ще има траен ефект, зависи от ответните действия на Европа, Китай и другите големи икономики. Засега виждаме само първоначалните трусове.
- През 2018 г. воюваха САЩ и Китай, но сега на бойното поле са повече - САЩ, Европа, Русия и дори пингвини, които ще плащат мита. Такъв мащаб може ли да доведе до икономически и финансов катаклизъм и в какво би се изразил той?
- Америка иска да покаже, че определя търговските правила в световен мащаб. Дали това е така, ще се види бързо - другите големи икономики ще отговорят на новите мита и тогава ще е ясно кой колко ще издържи.
Определено обаче се върви към повече местно производство, което е добре за България. Ние нямаме голям износ към САЩ, нашите основни партньори са в Европа. Местната търговия е и по-добра за природата - по-малко транспорт се използва.
- Някои големи икономики като например Китай вече отговориха с реципрочни мита. Кои икономики имат потенциал да издържат?
- Може би Китай, макар че и на тяхната икономика ще липсват известно време някои високи технологии. Но да приемем, че бързо ще наваксат.
Европейската икономика е твърде тромава особено откъм иновации и ще влезе в рецесия след тези мита. Източна Европа е в по-добра позиция. Ние сме свикнали да се справяме с всякакви предизвикателства в годините на прехода, а за Западна Европа това е голям удар.
- Какво по-конкретно още се задава освен инфлация и срив на фондовите пазари, на петрола и на долара, каквито симптоми вече има?
- Сега цари известен страх какво следва, както и подготовка за ответни мита. Само тогава ще се види доколко новата ситуация предполага по-слаба световна икономика.
Според мен ефектите ще са малки, вече много производства са изнесени в Америка - например на автомобили. Този процес просто ще продължи по-бързо. Но на Европа ще са ѝ необходими високите технологии, които сега идват основно от Америка.
- Размяната на удари през митата ще засегне ли други държави освен пряко замесените, доколкото икономиките са силно интегрирани?
- Ще засегне всички икономики точно защото те са взаимносвързани. Световната икономика ще стане по-местна - производствата ще се приближат до потребителите. Това като цяло е положително развитие, но в прехода ще има по-нисък икономически растеж.
- Казвате, че ще се размине с малки ефекти и не идва криза. Борсите обаче вещаят точно обратното.
- Борсите не са добър показател - те скачат нервно надолу и нагоре. Сега чакат ответните реакции на засегнатите икономики и дали както Китай ще отвърнат на удара с удар. За България тази търговска война е по-скоро добро развитие. Ние имаме достъп до огромния европейски пазар, който сега ще се затвори за производителите извън Европа. От това нашите фирми могат много да спечелят.
- Често търговските войни са последвани от валутни войни. Сега има ли опасност от девалвация на национални валути и в каква позиция ще бъде еврото?
- Новата търговска политика на САЩ цели отслабване на долара в краткосрочен план, а оттам и повече конкурентоспособност. Ако Европа не успее да отговори адекватно, ще следва отслабване на еврото в следващите 3-5 години. Но това зависи и от други политики извън търговската - например колко бързо Европа може да се превъоръжи със собствено производство. Или ще продължи да зависи от американско оръжие.
- Ясна е целта на Тръмп да отслаби долара, за да обезцени американския дълг. Но доларът е и световна резервна валута, т.е. особен вид стока, затова обезценката му не крие ли опасности? И коя валута ще го замени? Ще издържи ли световната финансова система толкова дълбоки промени?
- Няма друга валута, която да смени долара. Всички други варианти имат слабости. Но трябва да гледаме на случващото се като на пиеса. Това е само първо действие. Да видим какво ще стане след антракта.
- Къде сме ние и къде трябва да бъдем?
- Бизнесът трябва да помисли как да спечели от тези развития. Сектори, които могат да произведат повече за Европа и да изместят американски или китайски съперници, ще спечелят много. Имаме много такива примери - в енергетиката и във военната промишленост.
- Но в някои държави правителствата се готвят да помагат на най-силно засегнатия бизнес. А у нас има мълчание.
- По-добре мълчание, отколкото да задействат ББР и да изхарчат милиарди левове за безсмислени проекти. Да изчакаме събитията да се доразвият.
- Не мислите ли, че ще се стигне до ново изливане на пари, което ще надуе инфлацията?
- Едва ли има апетит за ново харчене. А няма и готови проекти. Пак казвам - българските предприятия по-скоро ще спечелят от търговската война.
- Така или иначе се очертава влизане в еврозоната в смутни времена, заради което може би Европа ще ни преглътне. Като председател на Фискалния съвет обещахте лобиране и срещи, започнахте ли ги?
- Да, започнахме с летящ старт. Помага, че в новия Фискален съвет е професор Богомил Манов - голям специалист в пенсионната система, както и д-р Десислава Калчева, експерт по местно самоуправление. Имаме широк периметър от знания. Вече имахме срещи с ЕЦБ и с председателката на фискалните съвети в ЕС. Предстоят срещи в Брюксел.
- Обаче е факт, че имаме бюджет, в който приходите са силно надценени, а разходите - огромни. Дали Европа няма да види същото и да ни остави още в чакалнята?
- Има такава опасност, вече се вижда в данните за първото тримесечие, че приходите от ДДС са далеч от заложените. Ръстът в тези постъпления е 14, а не 33%, както е предвидено в бюджета за 2025-а. Всъщност аз очаквам с тревога данните за бюджета за 2024 г. на начислена основа - там е най-голямата опасност. Ако дефицитът на начислена основа - какъвто е критерият за влизане в еврозоната, е над 3%, ще имаме забавяне. Предполагам затова се върна в Министерството на финансите Кирил Ананиев, който отлично разбира бюджетните тънкости.
- Всъщност вие очаквате ли изобщо да си съберем приходите от ДДС, които вече се видя, че са надценени, а в новите реалности тази тенденция ще расте? Това не застрашава ли дефицита?
- Едва ли ще се случи това. Вероятно ще се намалят разходите в някои пера и по този начин ще се стигне до по-малък дефицит.
- Ще успее ли НАП с акциите срещу майстори, инфлуенсъри, среден и малък бизнес да изпълни плана за приходите си?
- Фокусът на НАП трябва да е върху големия бизнес. Там са значителните задължения. Беше грешка, че се намали прагът за регистрация по ДДС до 100 хил. лв. Относно инфлуенсърите – бих забранил такава реклама. Вредна е за обществото.
- Защо ви смущават големите капиталови разходи в бюджета - заради размера си или заради начина, по който ще се харчат?
- Защото са неизпълними като цяло. Особено притеснително е използването на ББР като посредник. Оттам идва само корупция. ББР би следвало да се използва рядко и само за най-трудните публични проекти - например евентуалното строителство в Козлодуй.
- Този огромен нов дълг води ли ни право към дългова спирала, или все още не?
- По данните на МФ в края на 2028 г., дългът ще е около 45% от БВП. Ако се взима дълг със същите темпове, през 2031 г. вече няма да покриваме критерия за еврозоната. Води се политика на хронични дефицити. Но да дадем време на министър Петкова - тя дойде в трудна ситуация и тепърва ще си влезе в ролята.
Нужно е МФ отрано да планира бюджета за 2026 г. и да даде ясен сигнал за намаляване на дефицита. Тук е и ролята на Фискалния съвет - да прави анализи на възможните варианти за спестявания в бюджета. Тази година ще видите ново равнище на активност от новоизбрания Фискален съвет.
- Полезно ли е точно в този момент да си играем на вотове на недоверие и на протести? Видя се, че кабинетът ще оцелее, макар и с крехко мнозинство?
- Излишно мероприятие за губене на време. С предизвестен край. От него всички загубиха - защото се губи гражданската енергия.
- Еврозоната ли е хоризонтът на този кабинет, или по-скоро са президентските избори?
- Еврозоната е краткосрочен хоризонт, който сплотява коалицията. Този хоризонт може да е по-дълъг, отколкото се надяваме. Парламентът може да роди и второ правителство и да няма нужда от нови избори. Така или иначе мнозинството е стабилно - в гласуванията често се стига до 70 процента “за”.
- Очаквате ли нови играчи на терена и това ще подобри ли качеството на играта?
- По-скоро очаквам концентрация в няколко силни партии или коалиции. Пъстрата палитра на политиката не донесе нови идеи - при успех на управляващата коалиция ще следва консолидация и при тях, и в опозицията. Поне такъв е опитът в Европа.
CV
- Завършил е международни икономически отношения в УНСС
- Доктор по икономика от Мичиганския университет
- От 1995 до 2009 г. работил за Световната банка
- Директор на научен център в Харвард
- Вицепремиер и финансов министър от юли 2009 г. до 12 март 2013 г.
- На 27 март 2025 г. избран от парламента за председател на Фискалния съвет с 6-годишен мандат
