Изправени ли сме пред свят, в който няма място за хората или те ще обърнат технологиите в своя полза - на този въпрос търси отговор ръководителят на стратегията за ИИ в "Майкрософт" в книгата си "Идващата вълна"
"Пътят между крайностите няма да е лек: без ограничения се движим към катастрофи, но задушаващите защити строят авторитарен ред", предупреждава в набралата голяма популярност книга "Идващата вълна" (посветена на генеративния изкуствен интелект) Мустафа Сюлейман. И допълва: "За първи път в историята работим с технология, която репликира човешката интелигентност с най-добрите и най-тъмните й страни."
Още в първата си медийна изява след присъединяването му към Microsoft, младият предприемач Сюлейман, ръководител на подразделението за изкуствен интелект (ИИ) в компанията, акцентира върху новата ѝ стратегия, която се фокусира върху разработването на базирани на ИИ асистенти с дългосрочна памет и предоставяне на интегрирани функции, целящи да улеснят живота на хората.
Пътят на предприемача
Мустафа Сюлейман е роден през 1984 г. в семейството на баща сирийски имигрант и майка британка. Първият му по-голям проект е още в тийнейджърските му години, когато помага на свой приятел от университета да създаде телефонна консултантска агенция, наречена "Мюсюлманска младежка линия за помощ". На по-късен етап тя се превръща в една от най-големите служби за подкрепа на психичното здраве във Великобритания и функционира успешно и до днес. Този опит му помага да започне работа в офиса на бившия кмет на Лондон Кен Ливингстън като отговорник за политиката в областта на човешките права. След това основава Reos Partners, консултантска компания за „системна промяна", която използва методи за разрешаването на конфликти за справяне със социални проблеми. Като преговарящ Мустафа работи за широк кръг клиенти като ООН, холандското правителство и Световния фонд за защита на природата.
Когато е на 26 г., прави историческата крачка: Заедно със съученика си от гимназията Демис Хасабис основава DeepMind, известната днес компания за изкуствен интелект.
Ако изслушате няколко разговора със Сюлейман в YouTube, много бързо ще разберете, че той е ляв активист, който иска да направи света (по-добро) място за всички. Подобно наблюдение споделя и глобалната технологична платформа Business Insider.
Четири години след основаването на DeepMind, Google купува компанията за 400 млн. долара. Преди няколко години Обединеното кралство го удостои ордена Most Excellent Order of the British Empire, британски рицарски орден, който му е връчен за големите научни постижения.
През 2022 г. той напусна DeepMind и заедно със съоснователя на LinkedIn, Рийд Хофман, и Карен Симонян, също изследовател в DeepMind, основат стартъп за изкуствен интелект - Inflection AI.
Стартиращата компания е една от най-високо оценяваните в сферата на изкуствения интелект в Силициевата долина. В резултат на сериозно сътресение в Inflection AI, изпълнителният директор и съосновател Сюлейман я напуска през 2024 г. и става част от екипа на Microsoft, като изпълнителен директор на звеното за изкуствен интелект на компанията.
Като един от пионерите в областта на ИИ, новатор в комуникациите, психологическото консултиране и активист за правата на човека, в книгата си "Идващата вълна" (The Coming Wave, 2023), Сюлейман споделя редица опасения за големите рискове, които крие бъдещето.
Рояк безпилотни самолети, преследващи "Хамас"
В увода към книгата си Сюлейман оприличава случващото се в момента в света: природни катаклизми и бедствия, войни, технологични предизвикателства, последиците от все по-активно навлизащия в живота ни изкуствен интелект, на огромен потоп или цунами, което човечеството не е в състояние да спре. Ударна вълна, която помита всичко по пътя си.
Ако в този контекст разположим геополитиката в региона на Близкия изток, то ние ставаме свидетели на събития, в които се смесват кървави военни действия и най-новите постижения на науката. Превръщаме се в част от „цунамито", което има име - Доналд Тръмп.
Това, което виждаме сега и ще видим по-късно, ни дава достатъчно индикации, които ни убеждават в сериозността на неговите прогнози. Сюлейман публикува книгата си през септември 2023 г., седмици преди избухването на разрушителната война в ивицата Газа. Ако книгата бе публикувана година по-късно, в нея щеше да присъства разказът за използването на изкуствен интелект във военните операции в ивицата от Израел. Такъв пример е системата Gospel, която използва възможностите на ИИ, за да избира сгради като цели за бомбардировки в Газа, за които се смята, че се използват от лидерите и командирите на "Хамас". Другата система Lavender, улеснява израелската армия да отбелязва десетки хиляди жители на Газа като заподозрени за убийство. Тя е използвала система за насочване с изкуствен интелект с малък човешки контрол. Where's Daddy ("къде е татко" - бел. ред.), пък проследява оръжията в домовете на бойците и привържениците на "Хамас", "Ислямски джихад" и други по-малки групи.
Иран също се споменава на няколко места в книгата "Идващата вълна". Мустафа Сюлейман говори за убийството на водещия ирански ядрен учен Мохсен Фахризада, за когото цитира разследване на „Ню Йорк Таймс": „Първото изпитание на високотехнологичен компютърен снайпер с изкуствен интелект и многокамерен поглед, работещ чрез сателит и способен да изстрелва 600 патрона в минута, монтиран на паркиран пикап. Това е „вид автоматизирано оръжие, събрано от израелски агенти", като един от тях е разрешил удара, "но изкуственият интелект автоматично е коригирал целта на оръжието. Изстреляни са само 15 куршума и един от най-видните и най-охраняваните хора в Иран беше убит за по-малко от минута." Това убийство, според Сюлейман, е „от пето може и шесто поколения войни, които предстои да видим".
Роботите навлизат в пълнолетие
В раздела озаглавен „По-широката вълна", Сюлейман пише за някои от ключовите примери, които съставляват по-широката вълна. „Роботите навлизат в нашата епоха." След самоуправляващите се трактори и комбайни, безпилотните самолети, които могат да засаждат култури, и полицейските роботи, които обезвреждат бомби и взривяват снайперисти, роботи все по-често ще имаме в ресторанти, барове, старчески домове, училища (и армии). Рояци от роботи ще строят мост или голяма сграда за минути или часове. Тъй като изкуственият интелект се научава да управлява тези машини, вече дори няма да е необходим човешки надзор.
Друг пример е „квантовото превъзходство", в резултат на което се появяват компютри, които могат да извършат за секунди изчисление, което би отнело десет хиляди години на конвенционален компютър, което ще изложи на риск сигурността на правителствата, банките и криптографията, а химическите или биологичните молекули ще станат манипулируеми като кодове.
Тъй като (живот + интелигентност) x енергия = цивилизация, казва Сюлейман, и тъй като възобновяемата енергия ще бъде най-големият единичен източник за производство на електроенергия до 2027 г., а в момента се откриват и други възможности от слънчевата енергия и ядрения синтез (освобождаване на хелий от водород), това ще промени характера на обществата. Сюлейман казва, че с комбинацията от изкуствен интелект, усъвършенствани биотехнологии, квантови изчисления и роботика (след средата на века, по негови оценки) човечеството трябва да се подготви за пробиви като превръщането на атомите в контролируеми градивни елементи, „при които всичко може да се превърне във всичко с правилната атомна манипулация". Това не е просто задълбочаване и ускоряване на историята, а „рязко скъсване с нея".
Критици и авторитарни антиутопии
Една от характеристиките на идващата вълна, която Сюлейман описва, е това, което той нарича „асиметричен ефект", илюстриран с инцидент, случил се в първите дни на руската агресия срещу Украйна, когато малка група доброволци - маршируващи ентусиасти, софтуерни инженери и войници - успява да спре четиридесет километрова колона от танкове, тежка артилерия и камиони, сухопътна офанзива, невиждана в Европа от Втората световна война насам, и Русия губи битката за Киев. Развиващите се технологии създадоха преразпределение на властта, а интернет го изтласка на голяма висота, където един туит или снимка може да обиколи света за минути, един алгоритъм може да помогне на стартъп да се превърне в огромна корпорация, която обхваща целия свят, а „една точка на провал може бързо да разпадне целия свят".
Учени, изучаващи фармацевтичната индустрия, обърнаха гореспоменатия потенциал на напредналата наука в търсене на „лекарства-убийци" и в рамките на шест часа идентифицираха повече от 40 000 молекули с токсичен потенциал, подобен на най-опасните химически оръжия (като „Новичок"). Възможностите за човечеството са невъобразими и точно както тази „идваща вълна" ще открие различни нови варианти за технологии, които биха могли да прекратят или спрат заплахите от изчезване, бедност, несправедливост и климатична катастрофа, тя може и да влоши тези възможности.
Сюлейман прави много предложения в усилията си да овладее страшните рискове. Той твърди , че се е „борил" с този въпрос в продължение на години, и вярва, че ако той и други като него не бъдат критикувани „отвътре и отвън", може да има по-голям шанс за създаване на технология, която не вреди допълнително на националната държава, „по-малко склонна е към катастрофални провали и не спомага за увеличаване на шансовете за авторитарни дистопии".
Но това, което видяхме само за една година, ни подсказва, независимо дали живеем в тази поразена геополитика, в Америка, която повлича света след себе си, или в Европа, която все повече се превръща в крепост на мигрантите, че тази авторитарна дистопия е мястото, към което сме се запътили.
Въпросът сега е: Оправдано ли е безпокойството ни за бъдещето? Изправени ли сме пред свят, в който хората няма да имат място? Или ИИ е просто още един инструмент, като пишещата машина, която не изтри книгата, или цифровия фотоапарат, който не сложи край на фотографията?
Интелигентността се разширява, работните места изчезват
Според доклад на McKinsey Global Institute до 2030 г. ИИ може да автоматизира 27% от работните процеси във Франция. Това означава, че 1,7 млн. души може да бъдат принудени да сменят професията си. Сайтът за технологични новини Tech.co в свой анализ пише, че 72% от компаниите са заменили с ИИ работните места, свързани с управлението на веригата за доставки, 65% - правните проучвания, и 64% - финансовите анализи. Според същия доклад обаче 53% от компаниите все още не са видели осезаемо въздействие на ИИ върху работните места. Прекомерна ли е тогава загрижеността?
Не е враг. И не е съвсем приятел
Експертът в областта на цифровата трансформация и киберсигурността Роланд Аби Наджем коментира пред американската телевизия Alhurra, че „изкуственият интелект може напълно да замени хората на някои работни места, особено в задачи, които зависят от рутината и повторението, но в други области ИИ остава само спомагателен инструмент".
„Например, когато говорим за самоуправляващите се автомобили, можем да видим как изкуственият интелект може напълно да замени хората, защото автомобилът се управлява сам, без да е необходима човешка намеса."
За други професии, като например преводаческата, Аби Наджем смята, че ИИ може частично да замени хората, тъй като вече има приложения, които са в състояние да превеждат бързо и точно много езици. Въпреки това той смята, че хората все още трябва да взаимодействат с тези инструменти, особено в случаите, които изискват по-задълбочено разбиране на контекста.
Аби Наджем говори за други функции, като например обслужването на клиенти, където ИИ може да отговаря на запитвания бързо и ефективно. „В някои случаи ИИ може да отговаря на прости или повтарящи се въпроси, но хората са по-способни да се справят със сложни ситуации или такива, които изискват емоционална интелигентност."
Той подчертава значението на развиването на човешките умения, за да бъдат в крак с тези технологични промени, особено когато светът се променя в области като селското стопанство, медицината и дизайна. „Виждаме например, че лекарите могат да станат по-зависими от изкуствения интелект за диагностициране на болести, но хората все още вземат крайните решения за лечението."
Що се отнася до въздействието на ИИ върху работните места, Аби Наджем подчертава, че хората трябва постоянно да повишават уменията си, за да са в крак с тези промени.
„Трябва да се съсредоточим върху продължаващото образование, професионалното развитие и да се научим да използваме ефективно инструментите на ИИ. ИИ ще бъде мощен инструмент, ако се използва правилно, но не може да замени напълно хората", казва той.
Наджем предупреждава, че е необходимо да се въведат закони и разпоредби, които да регулират използването на ИИ и да защитават правата на човека: „Трябва да сме сигурни, че ИИ остава под човешки контрол. Ако не поставим ясни граници в бъдеще може да се сблъскаме със сериозни предизвикателства".
Машините не заместват хората, но...
Не всички ще бъдат заменени, не всички ще оцелеят. Светът се променя, а технологиите не чакат. ИИ не е враг, но не е и неутрален инструмент. Той е мощна сила, която може да бъде подкрепяща или заплашителна, в зависимост от това как ще изберем да подходим към него. Най-важният въпрос не е „Ще ми отнеме ли ИИ работата?", а "Как мога да се адаптирам към промените на пазара на труда?", провокира ни да разсъждаваме Мустафа Сюлейман.
