Проблемът с технологиите ще дойде, когато ни разплаче роман, написан от изкуствен интелект
- Г-жо Тодорова, 2025 г започва турбулентно за света в политически и икономически план. Как отговаря културата на всички войни за геополитическо и икономическо влияние?
- Културата през множеството ѝ пластове от изкуство до културно наследство, винаги се явява мощен инструмент за политическо влияние. С помощта на медиите тя може да служи за наслагване на стереотипи, да не говорим колко ярко се използва и за чисто пропагандни цели, особено сега в контекста на идеологическите и военните сблъсъци, на които сме свидетели. Има редица примери в подкрепа на това твърдение, някои от които са видими с просто око, да вземем огромното количество продукции на големите стрийминг платформи, които умело налагат образи на различни малцинства, като ги представят, нека кажем в нетипични за тях самите роли. Не ми се иска да се спирам и на свръх политизираните награди за кино и музика, които съвсем демонстративно стимулират недотам талантливи артисти, с цел да се обслужат определени политически тенденции и нагласи.
Наскоро филмът „Анора", големият победител на наградите „Оскар", си навлече гнева на редица популярни имена, като пряко беше посочен за филм на меката пропаганда на САЩ, където руснаците са показани през най-отвратителния им образ и цели да внуши негативни нагласи към руското общество. Вероятно това нямаше да ни направи впечатление, ако подобна продукция бе отличена в друг контекст.
Войната в Украйна например, промени изцяло националните си митологеми и начина, по който украинците възприемат себе си и собствената си история. В последната година се създават филми, композира се музика, пишат се романи, които изграждат или дори целят да променят облика на съвременното общество. Откриват се нови музеи дори, които представят съвременно изкуство и не само. Защо се прави това според Вас? Именно, за да обслужи новия разказ на украинския народ.
- Традициите сякаш бяха набутани в ъгъла в годините на подем на либералните движения и идеи. Като техни пазители усещате ли облекчение в момента?
- Либерализмът като философия не се стреми да отхвърля миналото и традициите, по-скоро налага идеята за адаптация на ценностите, за тяхното осъвременяване. В основата на либерализма също така почива идеята за толерантност към различието, другите гледни точки, култури и идентичности. Съвременните либерални движения, както ги наричате, доведаха до крайност тези принципи и се превърнаха в своеобразен цензор, където доминира една единствена гледна точка, почиваща на крайно „либерален" дневен ред. Преди малко повече от две години, вписан от Белгия и Франция през 2008 година елемент (Suvage character) в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО беше изваден заради това, че в своя генезис има наченки на расизъм и дискриминация и не отговаря на принципите на организацията за зачитане на основните човешки права. Е, питам се, как през 2008 година същата тази културна практика е отговаряла, а няколко години по-късно вече не. Затова става дума, не за „набутване в ъгъла", а за заличаване на традиции.
Въпреки политическите промени, които наблюдаваме, не се чувствам облекчена, тъй като реакцията, която идва отвъд океана, ми се струва не по-малко опасна и крайна, така че предизвикателствата не спират.
- Изправени сме пред голяма промяна - технологиите навлизат като помощ, но вече носят и заплахи. В New York отбелязаха 20-годишнината от емблематичната инсталация на българина Кристо в Сентръл Парк. И то с изкуствена реалност. За добро или за зло е всичко това?
Разбира се, че технологии носят със себе си и заплахи, но нека си дадем сметка, че процесът по изготвяне на дадена инсталация през нейните скици и алгоритми би могъл да бъде стократно съкратен, което вероятно ще е от полза за мнозина артисти. Същинският проблем, според мен ще дойде тогава, когато ни разплаче роман, написан от изкуствен интелект. Честно казано продължавам да смятам, че основната функция на изкуството е да въздейства или този, който създава своя културен продукт трябва умело да комбинира технологичните си познания със собствената си човешка интуиция, за да бъде забележим, отличителен, не ми се иска да вярвам, че това ще е възможно само по силите на машините.
- UNESCO има за цел да опазва богатството на света. Колко вероятно е според Вас един ден то цялото да се дигитализира и превърне във виртуална реалност?
- Това е абсолютно невъзможно, освен ако цялото човечество не заживее на Марс. Докато сме живи, ще има следи от предците ни, винаги ще има групи от обществото, които пазят онова, което е било преди нас, било то материално или нематериално. Връзката с миналото, през неговите видими и невидими образци е част от облика, въобще от идентичността на една нация, как си представяте това да изчезне. Що се отнася до дигитализацията на културното наследство, тя е абсолютно задължителна. ЮНЕСКО полага много усилия в тази посока, като архивира стотици хиляди документи, които са налични в Дигиталната библиотека на ЮНЕСКО, освен това има виртуални музей и онлайн турове. Една от забележителните програми е „Паметта на света", която се грижи за съхранението на особено редки документи и ръкописи. Трябва да спомена и програмата „Живи наследства", която чрез видео материали и записи съхранява традиционната музика, танци, занаяти и дори езици.
Искам да обърна внимание и на това, че е повече от задължително да се ускори процесът по дигитализация на българското културно наследство, защото, струва ми се, изоставаме в тази посока. Всъщност примерите, които давам, нямаше да бъдат възможни без новите технологии. Голяма част са изгубени или увредени елементи от културното наследство и нямаше да могат да бъдат възстановени.
- Разкъсани ли сме днес между оценката си за миналото и мечтата си за бъдеще? Между мразя и възхвалявам? Имаме много примери за това - може ли да се играе хоро пред Народния театър и Джон Малкович в него?
- Не мисля, че сме единни в оценката си за миналото, още по-малко смятам, че имаме консенсусна позиция за бъдещето. Трудно се съпреживяваме като единна общност, което ни пречи да се „понесем". Във въпросът Ви се крие ключовия за съвременното българско общество разлом, а именно може ли градската култура да приеме народната и обратното, където, нека сме честни, едната се смята за доминираща, макар и по-малобройна. Давам си сметка, че подобни разделения са неизбежни и ги има навсякъде, но проблемът, който тлее у нас, се крие в скъсаната съединителна тъкан. Изглежда не можем да се мислим заедно през обединяващи ценности, разкази и герои, което дава основание за множество политически злоупотреби именно през културологичните ни особености.
- От броени месеци сме в нова политическа реалност - имаме редовен кабинет с амбиции за по-дълъг мандат. Какво не беше свършено по отношение на културата през този дълъг период на луфт и сега чака да бъде изпълнено?
- Не се наемам да отговоря на този въпрос категорично. Полагат се много усилия в тази посока, нека кажа от културната общност, но е повече от очевидно, че за политическия ни елит културните политики се явяват по-скоро периферни, от нисък приоритет. Без ясен ангажимент от държавата и, държа да подчертая - последователност при изпълнението на политиките, нищо няма да се промени. Задължително е да се положат усилия да се финализира проектът на Националната стратегия за развитие на българската култура, който години отлежава някъде. Това е много важен документ, защото ще очертае насоките на културната ни политика.
- Ако има една инициатива, с която да направим голяма промяна в подкрепа на културата в България, към какво да бъде насочена тя според вас?
- Нямам идея. Големите промени изискват натрупване и най-вече лидерство, каквото не виждам в момента.
- За годините в Регионален Център София - UNESCO имахте възможност да опознаете политиката на другите държави, които попадат в обхвата на работа на центъра. Коя държава можете да посочите като отличника на региона по отношение на културна политика?
- Твърде различни са, за да ги съпоставям, а и не бих си позволила да давам оценки. Някои държави полагат много усилия в популяризиране на културното си наследство навън, извън националните граници, където културният туризъм и въобще културната индустрия се явяват приоритет, други са фокусирани навътре, за да наложат себе си като изключителни, в тези случаи културният национализъм е основен инструмент за конструиране на националната идентичност. Културните политики в региона често са стратегически ориентирани, въпросът е къде сме ние, каква е нашата визия за развитие на културата.
