Лошото време и фокусът върху парламента също спират потенциала за протест срещу случаите на посегателство върху жени и деца, казва още социалният психолог доц. Николай Димитров
Още акценти от интервюто:
Всеки насилник в дома си по този начин успява да подчини другите и да заяви себе си като този, който притежава властта
Млад човек може и трябва да търси и да намира добродетелите в семейството си
Лъжем се, ако мислим, че ще решим проблема за липсата на морал в обществото чрез предмети в училище
- Разкритията за мъчения и убийства на животни, чиито видеоклипове са се продавали в интернет, предизвикаха протести. Но пък за редица други случаи на насилие нямаше прояви на масово недоволство. Засега има планиран само един протест срещу леката присъда на пастрока на малкия Адриан от Пловдив, който зверски го е малтретирал, нямаше дума за убития Мариян от Кула, който бе пребит и подпален, за новия случай на нарязана с макетен нож с 58 шева, чийто приятел получи бърза присъда и ще лежи в затвора 5 г. Какво означава за едно общество, ако реагира бурно на определени случаи на насилие, но остава пасивно към други?
- Вероятно е така, защото едното сме го нормализирали, за съжаление. Насилието между хората като че ли е част от ежедневието и живота ни. Затова не ни прави впечатление и не ни кара да се бунтуваме - защото ни е познато и се случва навсякъде около нас.
Друг момент, който предизвиква гняв в случая с насилието над животните в Перник, е, че това е ставало за пари.
Ако в домашното насилие нещата се случват заради емоция и всеки може да се постави на мястото на жертвата или на насилника и така да си формира обяснение, за обществото е крайно неприемливо да се мъчат беззащитни животни, за да може да получиш финансова изгода от това. Тоест тук говорим да го правиш не защото имаш потребност да изразиш някаква емоция, а заради възможно най-долния меркантилизъм и да продадеш видеото на някого, който ще получи емоционална и много често физиологична възбуда от това да гледа някой да тормози някого. Това отключва страха, че когато нямаш съпротива да тормозиш и убиваш за наслада собствено или чуждо животно, много лесно би могъл да се прехвърлиш и срещу хора. Ако на мъчителите на животни от Перник някой им бе предложил достатъчно солидна сума да гледа клипове как тормозят хора, те едва ли щяха да се посвенят да го направят.
- Но това е проявление на заобикалящата ни среда - жаждата за бърза печалба с готовност да мачкаш всичко и всички по пътя. И докато тук акцентът е върху печалбата от клиповете с насилието, то при случая с малкия Адриан от Пловдив говорим за чиста и неподправена злоба от страна на пастрока му - момчето се е молило да бъде убито, а пастрокът е заснемал всичко с камера.
- В нормална ситуация би трябвало случилото се на малкия Адриан достатъчно да разгневи хората, както се случи с масовите протести при случая с нарязаната Дебора от Стара Загора. Затова ми е непонятно.
От друга страна обаче, има няколко странични причини защо няма толкова силен социален отзвук. Една от тях е неприятното метеорологично време за протести. При Дебора протестите бяха по време на късна пролет и ранно лято, когато бе далеч по-удобно да се протестира. А сега много хора са спрени от времето, колкото и лошо и ужасно да звучи да си готов да изразиш гражданска позиция и да защитиш нечий човешки живот само затова, че времето навън е подходящо. Видяхме и при случая с нарязаната жена в куфар в София, който се случи месеци преди Дебора - отново нямаше особена реакция именно защото пак беше подобно лошо време. Когато на бул. “Сливница” в София бяха прегазени двама младежи преди сватбата им, отново нямаше силно гражданско присъствие.
Също така при случая с Дебора от Стара Загора много силна роля изиграха медиите, защото подхванаха активно темата за домашното насилие, докато в случая с Адриан от Пловдив медиите са по-фокусирани върху случващото се в Народното събрание и политиката.
А и при Дебора политиците бяха във ваканция и не осигуряваха този комфортен новинарски поток за медиите. Това са няколко неща, които пречат да се развие този протестен потенциал срещу зверствата, които преживяват едни абсолютно беззащитни деца само за да удовлетворят някакви желания за власт от страна на човек с проблем.
- Защо въпреки всички социални и икономически фактори, които създават предпоставки за насилие, в повечето случаи то се мисли като част от частното пространство – тоест в дома? А става общ проблем едва когато вече щетите са нанесени.
- Насилието, особено домашното, е въпрос на заявяване и упражняване на власт. Всеки един насилник в дома си по този начин успява да подчини другите и да заяви себе си като този, който притежава и разполага с властта. В едно патриархално общество като българското, а и не само, домашната власт не се възприема като нещо лошо. И упражняването на домашна власт, включително с форми на насилие, не се възприема от голяма част от обществото като проблемна зона. Ти си глава на семейството, съответно би трябвало другите да те слушат. И ако не слушат - било то децата или жената, имаш абсолютните права да въдвориш ред и да покажеш властовия си потенциал, включително чрез насилие. На нас ни е заложено в културата “е, какво толкова, един-два шамара”. В случая в Пловдив обаче освен много явния белег на упражняване на власт има и един манипулативен момент - чрез насилието е прилагал директна власт върху Адриан, както и индиректна манипулативна власт над майката. По този начин пастрокът показва, че тя е зависима от него и той може да прави всичко, което си пожелае. Чрез посягането на детето пастрокът показва, че той е самодържецът и самовластникът, който може самостоятелно да взема решения да упражнява власт.
За манипулативния елемент говори и това, че той е заснемал всичко. Първо, да упражняваш буквално физическа власт, която може да стигне до крайности, и да преминаваш граници на патологична нормалност, показва, че нямаш спирка в желанието си да наложиш тази власт. Но когато и снимаш, значи го правиш с малко или много ясното съзнание какво вършиш. Не в състояние на някакъв афект, а отиваш, вземаш телефона си и почваш да снимаш, и то не само за собствена употреба, а и за да го покажеш. Покрай делото се разбра, че той е пращал тези клипове и на биологичния баща на детето. Тоест пастрокът упражнява власт и върху него.
- Каква роля играят институциите в тази тиха “нормализация” за този, а и за другите случаи?
- Можем да посочим две неща - съдебната система и безхаберните социални служби. Доколкото стана ясно, имало е сигнали към тях, а те не са извършвали редовните посещения. И в двата случая нещата са крайно формализирани.
Разглеждаш едно нещо като куп документи и нищо повече. Факт е, че съдът няма компетенцията да търси и да диагностицира, но проблемът е, че съдът не търси компетентно мнение и разглежда шаблонно всяко едно дело за родителски права. Формалната нагласа е, че майката е по-добрият родител от гледна точка на осигуряването на по-добра и по-качествена грижа за едно дете. А се вижда колко много случаи има, в които бащата със сигурност е бил по-добрият вариант да му бъде оставено детето. Същото важи и за случая във Варна от онзиден (вторник - б.а.) - когато стана ясно, че една майка просто е зарязала дъщеря си при пастрока, вдигнала си е чукалата и е отишла при следващ. А дъщеря ѝ на 13 години забременява от същия пастрок.
- Липсата на чувството за справедливост увеличава ли жаждата за възмездие? И ако се тръгне по тази линия, какъв може да е крайният резултат – вместо общество сбор от освирепели хора?
- Дали едно наказание е релевантно, или не, е доста сложен въпрос. От гледна точка на правораздаването ролята на правосъдието е не само да наказва, но и да превъзпитава. И в този смисъл, ако наказанието отговаря на нашите очаквания - да е свръхтежко и свръхдълго, то всъщност няма да има тази функция.
Но отново пропускаме важната експертна оценка. Ако подходим с идеята да дадем по-леко наказание на човек, за да се превъзпита, изключваме възможността да преценим дали този човек изобщо може да се превъзпита. В случая с Пловдив и Варна, каквото и наказание да се наложи, те няма да се превъзпитат. Психопатната личност не се превъзпитава в затвор. Като психолог трябва да вярвам в доброто и в способността на всеки човек да може да бъде по-добра версия на себе си. Но това е наивна самозаблуда да се смята, че всеки може да се подобри. Затова, когато имаме наказания, съдът трябва да прецени заслужава ли си да се вярва в малкото, или в голямото добро у този човек.
- Всички тези неща карат хората да искат по-твърд подход към възпитанието на младите. Според вас ще помогне ли евентуална забрана на телефоните в училище? Какво смятате за подобна мярка?
- Имам разнопосочно мнение по темата. Самият аз съм в образователната система и виждам как телефоните могат да бъдат и са много полезни и за учениците, и студентите. Преди това, каквото каже преподавателят, е единственото достъпно за тебе като познание, а сега във всеки един миг може да се провери доколко казаното от преподавателя е точната формулировка. Безспорна е възможността да ползваш телефона, за да сверяваш информация. Но много често се впускаме в първичната употреба и функция на телефоните - за общуване с други хора извън тази среда. А това безспорно пречи на процеса на преподаване, защото разсейва учителя и останалите ученици.
- Планира се обаче изучаването на задължителен предмет религия в училище, като учениците ще имат право на избор между това или етика. Къде могат да се открият човешките добродетели?
- Млад човек може и трябва да ги търси и намира в семейството си. Независимо дали ще учи религия, етика, или както ще се нарича предметът, ако липсват морални, етични и стабилни устои в естествената му среда, няма как 1, 2, 3, 5 или 50 часа на срок да отворят съзнанието на младия човек каква по-добра версия на себе си трябва да бъде. Дори да изучава със старание и интерес подобен предмет в училище, ако не вижда подкрепление на изучаваното в естествената си среда, става абсолютно безсмислено. Хубаво е да разширяваме мирогледа на младите хора, но да си даваме сметка за времето, в което живеем, за потребностите, които имат младите, образователната система и обществото. Ако си мислим, че ще решим един проблем, свързан с липсата на морал в обществото ни, през подобни мерки, много жестоко се лъжем.
CV
Роден в Пловдив през 1977 г.
Завършил е психология в Софийския университет
Преподава в СУ "Св. Климент Охридски", води курсове по социална психология, организационна, джендърна и медийна психология
Интересите му включват етническите и половите неравенства, нагласите и трудовата мотивация, електоралното поведение
Автор на редица научни трудове и публикации
